Опит за оптимистичен прочит на българската реалност

След последните избори, когато се оказа, че в българския парламент влизат осем партии и формации, повечето наблюдатели, пък и редовите граждани масово се завайкаха - при това с едно наум, че „ей сега ще им видим сеира".

Правителството се реди и съставя бавно, с много търпение - и неочаквано дори за нас самите вече го има, назначени са не само министрите, но и заместниците им. В осъзнатите и неосъзнати очаквания да се провалим и този път, за да се самоокайваме още по-страшно от когато и да било, да си самовменяваме като мантра, че сме последни във всичко, несъстоятелни и несъстояли се, се съдържа някакъв ирационалин отказ от прагматизма и конкретните усилия, които движат всяко настояще.

Разноречия

Сетне дойде редът на поредното съмнение: че новото българско правителство, предвид сложната му конструкция 2+2, ще се разпадне преди още да започне да работи. Мнозина твърдяха, че конструкцията от взаимонеприемливи идеологии ще създава непрекъсната несигурност в изпълнителната власт. До голяма степен картината днес изглежда точно така: появата на всяко препъни-камъче се провижда като заплаха. Патриотичният фронт непрекъснато люлее лодката със своите несъгласия - най-вече по отношение на назначенията, но и по отношение на политиките.
Всъщност правителството го има, но отсъства обликът му на "вождови монолитен блок". Министрите отправят разноречиви послания и предложения в публичното пространство, понякога говорят направо на различни езици. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин споменава една растяща цифра на минималната работна заплата, която финансистът Горанов не само опровергава, но и замразява. Темповете, с които да нараства възрастта за пенсиониране, също са спорни: остава ли правилото "Дянков" за четири месеца на година - или се предвижда друго? В програмата за реформи в здравеопазването запазва ли се потребителската такса за възрастните хора от един лев? И наистина ли се предвижда цял процент от БВП за култура?

Не е страшно, че спорят

Противоречивите послания вдъхват надежда на едни, предизвикват гнева на други и подсещат трети, че коалиционното сработване предстои да се случи в движение, че екипите ще се изграждат в процеса на работа. Не е непременно лошо да има различни мнения, дори остри междупартийни сблъсъци сред управляващите - първо, защото така възниква възможността да се вземат обмислени и общоприемливи решения, и второ, защото това възпрепятства до голяма степен тайните договорки. Казано накратко: напрежението сред членовете на правителството може да се тълкува и като шанс - шанс да има взаимен контрол, който впрочем е много полезен за "вървежната тяга".
DW

Станете почитател на Класа