Докога някой друг ще ни плаща сметката накрая?

Бедствията от последните месеци не са повишили дела на имуществените застраховки. Полицата „Дом“ обхваща едва 5-7 на сто от пазара. Тъжен, но категоричен знак за твърде ниската застрахователна култура на българина. Явно дори да видиш как съседът ти губи всичко само за няколко часа, не е достатъчно, за да вземеш мерки и теб да не те сполети същата съдба. А въпросът дори не е в парите.
Ако се погледнат офертите на компаниите, най-ниските цени започват от 20-30 лв. на година, т.е. на месец това прави по около 2-3 лв. - колкото половин кутия цигари или на цената на едно кафе. Но масово българинът предпочита да си ги спести и после, ако го застигне съдбата на съгражданите му от с. Бисер, да разчита на държавата да му построи наново къщата или да му плати изгорелите електроуреди.
Такъв сценарий просто няма. Да не говорим, че и застрахователите не са съвсем „невинни“ в целия процес. И в момента те често отказват застраховка заради „твърде високите рискове“. Но с радост ще се радват на премийните приходи, ако се въведе задължителна застраховка „Бедствие“. Тогава, вместо сами да бръкнем в джоба си, държавата ще го направи сама. В крайна сметка, ако сам човек не се погрижи за имуществото си така, както се грижи за автомобила, не може да очаква, че друг ще го направи по-добре.

Станете почитател на Класа