Помощите при бедствия да се контролират

ГЕРБ ще отпусне 1 милион лева за бедстващите райони, съобщи вчера премиерът Бойко Борисов. Обсъжда се и възможността да поискаме помощ от ЕС, а БЧК започва дарителска кампания съвместно с мобилните оператори.
Реакцията на управляващите е правилна – хората, които пострадаха, а някои от тях загубиха домовете си, трябва да бъдат обезщетени. За съжаление обаче практиката у нас е доказала, че добрите намерения невинаги водят до добри резултати. Особено, когато става дума за разпределяне на средства и помощи. В такива случаи много често помощите не стигат до хората. Или до тях стигат само неща, от които нямат нужда – като стари дрехи например. Примерите за това са много – потопът в Цар Калоян през 2007 г., големите наводнения в Софийско от 2005 г. и много, много други.
Трагедията от с. Бисер ни напомня за това, че е крайно време да се създаде някакъв орган, дори и да не е постоянно действащ, който да контролира разпределянето на помощите след бедствия. Този орган трябва да е под шапката на висока юрисдикция – може би под ръководството на министър, който да носи лична отговорност. Само така хората, които са пострадали от природни стихии, ще могат да усетят реално помощта на държавата и ще се ограничат до минимум празното отчитане на дейност и злоупотребите с помощи.
След опустошителното земетресение в Япония през пролетта на миналата година японците неслучайно станаха симпатични на целия свят. Защото държавата показа, че знае как да се грижи за собствените си хора, а самите японци здраво работиха, за да намалят щетите от бедствието. Да вземем пример от тях.

Станете почитател на Класа