Публично-частното партньорство не може да е обект на обичайното право

Народното събрание прие законопроекта за публично-частното партньорство на първо четене със 75 гласа "за", 19 "против" и 22 "въздържал се". Всички парламентарни сили, включително и управляващите, обаче изтъкнаха, че той или противоречи, или не е ясно как се съгласува с близо 10 вече действащи закона. Сред тях са законите за концесиите, за обществените поръчки, за държавната и за общинската собственост, та дори и Законът за конкуренцията. Проектодокументът не изяснява дори критериите, по които ще бъде избиран частният партньор на държавата в някоя от важните сфери на икономиката, културата, образованието.
Тогава логично възниква въпросът, защо е написан този документ и авторът му изобщо знае ли, че има и други закони? Или е смятал, че полага основите на обичайното право на по-силния у нас. Което право впрочем е характерно за едни по-отдавнашни времена.
Как иначе да си обясним факта, че в закон, който разписва партньорството, няма критерии, по които се определя то?
И защо изобщо депутатите са решили, че този текст трябва да бъде официализиран, та макар и само на първо четене в парламента?

Станете почитател на Класа