Глътка въздух за българското кино

Конституционният съд (КС) отмени промените в Закона за филмовата индустрия, с които държавата можеше да дава средства за определен брой продукции "при възможност". От януари 2011-а киногилдията се тресе от скандали, опитвайки се да спаси не само собствения си хляб, но и традициите на родното кинопроизводство. Сега творците могат да поемат глътка въздух и да се успокоят, че поне нормативната уредба им дава право да правят филми. Става дума за гарантирани със субсидия на базата на средностатистическите бюджети за предходната година на 7 игрални и 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация. Съдиите правилно преценяват, че изразът "по възможност" е неприемлив. Нещо повече – той е срамен! Защото не става дума за неодушевени предмети за бита, а за продукт на българската духовност.
Въпросната отмяна обаче не решава проблемите в българското кино. За всички е повече от ясно, че филми се правят с пари. Част от тия пари трябва да ги дава държавата, защото е в неин (и на обществото) интерес да се правят български филми. Друга част трябва да идва от алтернативни източници за финансиране. За което държавата трябва да създаде съответните условия. Тоест пътищата за така нареченото спонсорство, меценатство и прочие придобивки на цивилизацията трябва да бъдат широко открити. А за това трябва да се погрижи властта!

Станете почитател на Класа