Да вземем пример от Германия

2400 евро е месечната стипендия за млади докторанти в Германия, отпускана от фондация „Александър Хумболт“. При условие че студентите в тази страна ползват преференции за квартири например и могат да живеят нормално с 500 евро на месец (по думите на български младежи там), сумата наистина е сериозна. И съвсем логично ще се превърне в стимул за младите български учени, които дори и да се трудят упорито цял живот у нас, едва ли ще успеят да печелят толкова пари за месец.
Това е поредният красноречив знак, който идва от чужбина, за да ни покаже, че само със съвещания, стратегии и обещания за пред медиите, политика в образованието и науката не се прави. Напротив, нужни са прости, практични неща като реални стимули например, които да накарат младите учени да останат в нашата страна. Това не включва само достойно заплащане и различни социални придобивки, а и предоставяне на истински възможности за труд и професионална реализация. За никого не е тайна например, че системата в момента обрича младите ни докторанти на мизерно съществуване, а добрите им проекти по правило винаги се финансират от чужбина и съответно се реализират отново там. Крайният резултат от тази омагьосана система е, че в големите компании и научни институти извън България работят специалисти с български фамилии, а държавата ни запазва недобрия си имидж на страна с евтина работна ръка и слабо развити иновации. А какво трябва да се прави, ясно ни показват страни като Германия.

Станете почитател на Класа