Респектиран съм от инициативността на Съюза на инвалидите в България и при реализацията и осъществяването на множество проекти в сферата на образованието, квалификацията, културата, спорта, услугите, трудовата, битовата и социалната рехабилитация и интеграция, които засягат широк кръг хора с увреждания.
 С много усилия, характер, експертна сила и постоянство през годините съюзът си отвоюва правото да е партньор и коректив на институциите. Радвам се, че в това направление имахме много добро и често взаимодействие - по повод на данъчните проблеми и при бюджетните дебати, при промените и поправките в интеграционното законодателство, присъединяването към конвенцията на ООН, статута и дейността на специализираните предприятия за инвалиди, социалните услуги и придобивки и много други.
 Вярвам, че нещата са ставали и могат да се получат, но е необходима непрекъсната борба и постоянство за отстояване всеки ден на своята позиция и на интересите на хилядите ваши членове. Властите се променят, в институциите идват други хора и понякога ще се налага да се започва не отначало, а дори от по-ниска точка в тези отношения.
 Изправени сме пред изпитание - намерението за промяна в Закона за интеграция на хората с увреждания и в Закона за социалното подпомагане, за превръщането на интеграционните добавки в целеви социални помощи, въвеждането на подоходен критерий за тяхното получаване и корекции в критериите за представителност на организациите на хората с увреждания.
 Мнозина от вас сигурно ще си спомнят, че в края на 2004 г. беше направен опит за въвеждане на подоходен критерий и тогава предупредих, че ако има такъв текст в Закона за бюджет – 2005, ще наложа вето. Тогава разумът надделя и не беше допусната подобна промяна.
 Категорично считам, че политиката за интегриране на хората с увреждания следва да става не на базата на техните доходи, а въз основа на оценка на тяхното увреждане и конкретни възможности за пълноценно участие в обществения живот.
 Това е моя последователна позиция и аз не бих се поколебал да наложа вето върху сегашните поправки в законодателството, ако те бъдат приети.
 За да се избегне противопоставянето между институциите, когато законите са приети и изборът е или вето, или някакво друго сложно законодателно решение, проведох в началото на декември срещи с председателя на парламента, премиера и социалния министър, на които още преди одобрението и приемането на промените от правителството и парламента ги запознах с моята позиция и намерения.
 За съжаление, само преди дни, Министерският съвет одобри законопроектите в непроменен вид, което предизвика разбираема ескалация на напрежението сред хората с увреждания. В президентската институция постъпват множество възражения и недоволства срещу този акт на правителството, които посягат на доходите и правата на десетки хиляди хора в неравностойно положение.
 Като проявявам разбиране и подкрепям стремежа на правителството да намали разходите в усилията за ограничаване последствията от икономическата криза, аз категорично се противопоставих да се пести за сметка на социално слабите групи от населението като хората с увреждания.
 Възразявам и срещу опитите да се настройват помежду си инвалидите с доход на член от семейството 350 лв. с тези, които взимат с малко повече. Възразявам да се оставят без добавки хора, приковани на инвалидни колички, с доход от няколко левчета над измисления подоходен критерий от 350 лв.
Не приемам обясненията на социалното ведомство, че така се прави преразпределение на тежестите и се проявява социална солидарност между инвалидите. В едно цивилизовано общество не може да оставяш без лечение болните с 38 градуса температура, за да лекуваш тези с 39 градуса.
 По публично обявени разчети на самото социално министерство, около 90 хиляди души ще загубят правото си на добавки.
 Особено тревожно е, че тези промени биха зачеркнали дългогодишните усилия на институциите и структурите на гражданското общество за преминаване от социално подпомагане на инвалидите към подпомагане на тяхната трудова и социална интеграция в обществото. Предлага се връщане към един модел, останал далече в миналото.
 Неприемливо би било заради временни, кризисни проблеми и при оптимистични прогнози на правителството за приходите към средата на следващата година да се отива на коренна, същностна промяна на законодателството и на възприетото обществено отношение към хората с увреждания. Не е ли по-правилно, ако са толкова тежки проблемите и липсите, да се отиде към оптимизиране на държавните структури, рязко подобряване на организацията на работата, подобряване на контрола при преценяване на правото и отпускане на социалните помощи и други.
 Тези и други аргументи изложих днес в разговорите си с премиера Борисов и в крайна сметка се договорихме за отпадането на подоходния критерий. Технически това може да стане между двете четения на проекта.
 

---

Бел. ред. Публикуваме със съкращения словото на президента Георги Първанов пред участниците в тържественото честване на 20-годишнината на Съюза на инвалидите в България, което се състоя вчера.