Тревогите по финансовата ни стабилизация напоследък растат още по-бързо. Публичният ни дълг, като процент от БВП, нарастна 2,5-3,0 пъти през последните десетилетия.

Освен слабата ни стопанска дейност за това допринесоха и някои извънредни обстоятелства: коронавирусната пандемия и безразборните санкции на обединения запад срещу Русия. Те стимулираха високата инфлация, особено в Европа и Америка.

Нормализирането на глобалната икономическа ситуация става все по-трудно в условията на висока инфлация. Според някои наши финансисти може да се наложи да емитираме около 10 млрд. лева нов публичен дълг през всяка от следващите години. Нужно ли е да показвам колко опасно е това при слабо работеща икономика, каквато е нашата.

Расте несигурността и дори напрежението в американската и в европейската банкова система. Тези дни се разклати и швейцарската банкова система. Наложи се пряка намеса на държавата с големи финансови средства, а втората по големина банка Credit Suisse фалира и беше изкупена от първата -UBS. Дори близкото бъдеще на американската и европейската банкова система е неясно. При безотговорното прилагане на финансови и други санкции в нарушение на най-важните правила на свободната световна търговия, стабилизирането на световните финанси започва да граничи с невъзможното.

Обстановката в нашата страна е още по-сериозна поради лошото стопанско управление. Приходите на нашата държава намаляват, а разходите растат.

Както показват приложените таблици, нашият бизнес е най-разглезеният в Европа с най-ниски данъци през последните 15 години. Той плаща най-ниския корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. А през последните години получи и значителни облекчения във връзка с вирусната пандемия и масовите санкции срещу Русия, от които пострадаха повече европейските автори на санкциите. Между тях и България.

Не слушайте как се оплакват ръководителите на частния ни бизнес. В тези оплаквания има много емоции и по-малко истина. Като икономист аз вярвам повече на числата и на скритата в тях истина. За да ви улесня предлагам двете таблици и гарантирам, че те отразяват истината. Защото ползвам само оригинални източници на държавната статистика и съм убеден в тяхната точност. А езикът на числата е най-точен и най-неумолим. Той не съдържа никакви емоции.

Някои хора оправдават прилагането на ниски данъци като инструмент за привличане на преки чуждестранни инвестиции(ПЧИ). Това обаче е адресирано главно към наивници и неинформирани лица. Привлекателността на една страна за ПЧИ се определя от цял комплекс фактори. Достатъчно е тя да се прочуе като държава с престъпност и корупция и с неефикасна съдебна система, за да я заобикалят чуждестранните инвеститори, дори официалните й данъци да са нулеви. Защото в тези страни има „данък корупция“, който е дори по-опасен от високите официални данъци, защото е безграничен и безусловен. По тези причини чуждестранните инвеститори заобикалят и нас, въпреки че сме прочути с ниските си „плоски“ данъци.

Тревогата ми е още по-голяма, като имам предвид, че макар след 2007 г. да плаща от три до пет пъти по-ниски преки данъци, в сравнение с другите европейски държави, производителността на труда и конкурентоспособността на нашия бизнес е между най-ниските в Европа. И той непрекъснато моли държавата за помощи. Това, което не разбирам е - защо държавните институции и българското общество го допускат толкова години! Може би защото ключови личности в тези институции са лично заинтересовани.

В резултат на всичко това се налага емитирането на все по-голям публичен дълг за смекчаване на растящите бюджетни дефицити през настоящата и следващите години. Високопоставени наши държавни служители в Министерството на финансите тези дни дори намекнаха за фалит на държавата и за търсене на помощ от МВФ, което беше бързо опровергано. И все пак, несигурността и напрежението остават.

Най-здравословният метод за увеличаване на държавните приходи е активизирането на икономиката чрез траен висок растеж. Това обаче може да се постигне още по-трудно в настоящата сложна вътрешна и външна икономическа обстановка. Облекчаването на кризисната ситуация отново налага намеса на държавата за увеличаване на приходите с други по-здравословни методи, а не чрез ново емитиране на публичен дълг. На пръв поглед нашият публичен дълг като процент от БВП не е висок. Ние дори сме между страните членки на ЕС с най-нисък публичен дълг спрямо БВП, но нямаме активно работеща икономика, която да произвежда ресурси за обслужването му. Така че няма място за спокойствие!

Финансовото балансиране може да се постигне по два начина. Първият – отмяна на останалите държавни облекчения по коронавирусната пандемия, където те вече не са толкова необходими. Това се прави в някаква степен. И вторият – умерено повишение на някои преки данъци за бизнеса. Имам предвид данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък, но само за по-големите данъкоплатци над определено равнище. По брой на данъкоплатците те няма да са много, но са платците на преобладаващата част от общия размер на данъците.

Това равнище трябва да бъде определено след внимателни консултации. Преките данъци за дребния и ниската част от средния бизнес засега не трябва да се повишават. Нещо повече, за тях може да се въведе дори необлагаем минимум. Едрият бизнес обаче може да понесе умерено прогресивно повишение още от началото на идущата година. Макар че той веднага ще организира шумна „оплаквателна кампания“ против всякакво пипане на данъците, чрез собствените си медии и зад кулисите - чрез специалните си връзки с управляващите среди.

При тази промяна трябва да се премине към умерено прогресивна данъчна система с необлагаем минимум. Защото не е икономически оправдано, нито е справедливо данъкоплатецът с 50 лв. да плаща същия процент данък, като този за 50 млн. лева.

Очаквам възражения с традиционния аргумент, че в кризисна ситуация не се повишават данъците. В това има някакви основания, но нашият голям бизнес натрупа доста финансови ресурси от дългогодишното привилегировано ниско данъчно облагане, в сравнение с бизнеса в другите европейски страни. А също и в сравнение с периода до въвеждането на ниските „плоски“ данъци – 2007-2008 г., когато двата преки данъка бяха между 20 и 30 процента всеки. И сега е време да поеме своя дял от финансовото бреме, вместо да се трупат нови и нови масирани порции от многомилиарден публичен дълг в крайно несигурна ситуация по бъдещото му обслужване от всички български граждани-данъкоплатци, при лошо работеща икономика и всеобща бедност.

А това се дължи на лошо управление, както на макро-, така и на микро- равнище. Лошото управление на макро равнище е очевидно за всички. А лошото управление на микро равнище се познава по-слабо, защото се прикрива с прословутата фирмена тайна, въпреки задълженията на фирмите да представят финансови отчети. И се маскира с периодични „оплаквателни кампании“ и постоянни публични и задкулисни искания за финансова помощ от държавата.

Несигурността и деликатността по обслужването на все по-голям публичен дълг в много сложна вътрешна и външна обстановка е дори по-голяма от несигурността и деликатността от умерено повишение на двата преки данъка за едрия бизнес.

Предлагам на вниманието на читателите следните таблици:

Таблица 1. Данък върху доходите на физическите лица в ЕС

Пояснение: Данъкът е за 2022 г. и показва фиксирания от закона процент на изземване от държавата на реализирания доход от физическите лица.

С оглед на по-пълен обхват могат да се посочат и още няколко европейски държави, които не са членки на ЕС, но спрямо тях се прилага същият данъчен режим: Исландия – 46,25%; Швейцария – 40,00%; Норвегия -38,20%; Лихтенщайн – 24,00%; Сърбия – 20,00%; Украйна – 18,00%; Беларус -13,00%; Молдова – 12,00%.

Таблица 2. Корпоративен данък в страните от ЕС

Пояснение: Данните също са за 2022 г. Числата показват процента на изземване от държавата на реализираната от бизнеса печалба. Популярното название на този данък е – данък върху печалбата.

И тук за по-голям обхват могат да се покажат данни за още няколко европейски страни, които не са членки на ЕС, но спрямо тях се прилага същият данъчен режим: Норвегия -22,00%; Исландия – 20,00%; Украйна – 18,00%; Сърбия -15,00%; Швейцария – 14,93%; Беларус – 13,0%; Лихтенщайн – 12,50%; Молдова – 12,00%.

Корпоративният „плосък“ данък от 10% беше въведен у нас в началото на 2007 г., а „плоският“ данък върху доходите на физическите лица също от 10%, в началото на 2008 г. До тогава всеки от тези данъци беше в порядъка на 25-35 и повече процента в зависимост от облагания размер, в продължение на много години. Имаме данни за годишните постъпления в бюджета от тези данъци по старите и по новите проценти.

Данните са шокиращи. Данъкоплатците от Финландия, Дания, Австрия, Швеция, Белгия, Словения, Нидерландия плащат на съответната държава 50-57 лв от 100 лв. реализиран доход и им остават между 43 и 50 лв., а в България плащат само 10 лв и им остават 90 лв. Сходна, макар и не толкова крещяща е картината и при облагането на реализираната печалба.

През последните 16 години за корпоративния данък и 15 години за данъка върху доходите на физическите лица, нашата държава се самолишаваше ежегодно от 3,0-3,5 млрд. лв. приходи чрез прекалено ниското облагане с двата преки данъка. Общо за целия период това са между 48 и 56 млрд лева, които бяха оставяни на данъкоплатците.

През тези 15 години аз публикувах поне десетина статии с конкретни предложения за нова умерено прогресивна данъчна система, но съответните управленски екипи (част от тях също милионери) предпочетоха да обслужват интересите на около 10% най-богати и заможни данъкоплатци, включително и себе си, за сметка на останалите 70-80% от гражданите на България. Ако повишението на основната данъчна ставка до 20% се съчетаеше с въвеждане на необлагаем минимум и умерено прогресивно облагане, бюджетът щеше да получава допълнително всяка година около 2,0-2,5 млрд. лева или между 32 и 40 млрд. лева допълнителни приходи за целия период и можеше да задоволи много повече обществени потребности.

Българските управленци обаче оставяха този ресурс на работодателите (в това число и на себе си), като лишаваха работещите от по-високи заплати, възрастните хора – от по-високи пенсии, младите семейства и децата - от повече помощи, здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, екологията, демографията, отбраната, сигурността - от по-добро финансиране. За сметка на това се създаваше по-голям финансов уют на заможните и най-богати данъкоплатци. Надявайки се официално, че оставените им средства ще бъдат инвестирани за производствени обекти у нас.

Тези очаквания обаче не се потвърдиха. Голямата част от допълнителните ресурси бяха използвани за луксозни битови резиденции и офиси у нас и на екзотични места по света и за всичко друго, но не за полезни производствени цели и за нови работни места у нас.

По приблизителни мои оценки през последните 15 години българската държава е предоставила на капитала по този начин поне около 50-55 млрд. лева. Това е по най-предпазливи изчисления. Действителният размер на предоставения на крупния капитал ресурс чрез поддържането на най-ниското в Европа данъчно облагане с преки данъци е огромен за българските мащаби. По този начин са ощетени трудовите хора, малкият и средният бизнес, интелигенцията, младото поколение и пенсионерите. С други думи, ощетени са 80% от населението и са облагодетелствани 8-10% и особено, най-богатите 4-5% от най-крупния капитал.

Това са тежки думи, но те трябва да бъдат изречени, защото отразяват едно жестоко ограбване на милиони български граждани, каквото едва ли е имало през последните стотина години. И паралелно с масовата бедност допринасяха за допълнително изостряне на доходната и имуществената поляризация в българското общество.

Милионите ограбвани хора мърмореха, но бездействаха. На изборите много от тях гласуваха за тези, които ги ограбваха. А други не гласуваха, смятайки че по този начин протестират. В действителност, макар и косвено, те също помагаха на тези, които ги ограбваха. Странно нали!

Тези мои изчисления съвпадат поразително с публикуваните наскоро данни от българската национална статистика, че 75% от нашето население едва свързва двата края, а 4% живеят в охолство. Като цяло, през последните стотина години България беше и продължава да е една от най-бедните и социално поляризирани страни в Европа. Ние никога не сме били страна с успешно развитие на икономиката и високо качество на живота. Нито през 1930-те години, както англосаксонската пропаганда внушаваше методично. Нито преди, нито след това! И сега сме най-бедната и най-жестоко експлоатирана страна в Европа.