Данаил Данаилов има над 26 години задълбочен опит в бизнеса и финансите със специфичен опит в сферата на дяловите инвестиции, управленското консултиране, приватизацията и капиталовите пазари.
От 2010 г. е част от екипа на Спиди и работи по развитието на стратегическото партньорство с ГеоПост, регионалното разширение в Румъния и Гърция, дизайна на нови бизнес сегменти и излизането на компанията на капиталовия пазар.
В периода 2000-2010 е част от екипа на SEAF (американска компания управляваща фондове за дялово инвестиране) в Балканския регион. Преди това е работил в Brno Broker Group по приватизационни проекти в сферата на енергетиката и медиите, както и в Агенцията за икономически анализи и прогнози като анализатор на монетарната политика.
Данаил Данаилов е магистър по финанси от УНСС и говори английски, френски и руски език.
С члена на Борда на директорите на "Спиди" разговаряме за развитието на дружеството в условията на коронакризата.
Г-н Данаилов, как "Спиди" порасна от малък доставчик на авточасти до куриерска компания от такъв мащаб с уважаван международен партньор?
В крайна сметка това е много дълъг период, над 20 години. Вярно е, че така стартира "Спиди" навремето – като обслужваща куриерска компания на бизнес с авточасти, но периодът е достатъчно продължителен за развитие.
През цялата си история на първо място компанията винаги се е стремяла да предоставя качествени услуги. Винаги във фокус са били нуждите на клиентите – компанията е стартирала заради конкретна нужда. Нуждите на клиентите са винаги на първо място и се стремим да предоставяме решения, които да помагат за решаване на техните логистични въпроси.
Друг важен момент е, че никога не сме правили компромис с инвестициите. Компанията винаги е инвестирала, първоначално в човешки ресурси и създаване на професионална структура, в последствие и в ИТ и други активи, вкл. сме купували компании и си обновяваме парка, имаме инвестиции в алтернативни методи за доставка.
Не на последно място, наша цел е да имаме подходящите партньори – основно международни, както регионални малки, така и големи, като GeoPost например, отношенията ни се развиват вече десет години.
Като заговорихте за инвестиции и алтернативни методи за доставка, какво предстои в краткосрочен и дългосрочен план за компанията?
Става въпрос за мрежата ни от автоматични пощенски станции (АПС). Тя беше нещо екзотично преди 3-4-5 години, когато този модел се разпространи в няколко европейски страни. В Северна Европа той е много успешен, в Скандинавските страни и Прибалтика, оттам са и нашите доставчици на този тип решения. Тук развитието е по-бавно, в цяла Южна Европа е така, но това са специфики на клиентите и на разбирането им как трябва да бъдат обслужвани.
В условията на новия коронавирус наблюдавате ли промяна в отношението към АПС предвид и мерките за социална дистанция?
Има завишено посещение, но то не е революционно, драматично, в пъти, по-скоро с общото увеличение на бизнеса покрай пандемията, което беше основно март, април и май, има отчетен ръст. Всички, които са ползвали АПС, казват, че е много удобно, но още е малък броят на хората, които ползват това автоматизирано решение.
Каква ще е динамиката при офисите и АПС в близко бъдеще?
Като офисна мрежа, като точки за обслужване – над 500, смятаме, че сме постигнали оптимален брой. Мрежата на нашите конкуренти също е в подобен размер, което ни показва, че това покритие е достатъчно. Под точки за обслужване имам предвид физически офиси и АПС.
Скоро ще стигнем нашия таргет да имаме работещи 100 АПС. Оттам нататък нямаме големи амбиции, защото имаме много голям капацитет в самите АПС, нашите са с възможност за много по-голям брой пратки. Просто трябва пазарът да се развие и клиентите да ги ползват.
Големи планове за експанзия нямаме, по-скоро ще се оптимизира мрежата. Ще преценяваме за увеличаване размера на някои офиси, ще се местят офиси на по-добри локации, това предстои.
Как глобалната рецесия се отразява на компанията и какво се промени за бизнеса в последните необичайни месеци?
Първият ефект беше от COVID-19 кризата и разпространението на вируса. Тогава, за разлика от други индустрии, които просто затвориха, при нас имаше по-голямо търсене на услугите. Ние имахме ръст през тези месеци над очаквания, но сега нещата се нормализират и са в рамките на планираното.
Кризата с коронавируса доведе и до увеличаване на разходите за безопасност, и на служителите, и на клиентите. Ние трябваше веднага да инвестираме в увеличаване на капацитета ни за доставка, защото хората се прибраха по домовете си и избираха доставки до дома.
Като цяло ефектът от рецесията предстои да се усети през следващата година и нямаме оптимистични очаквания. Ние сме обслужващ бизнес на много индустрии и ефектите от рецесията няма да подминат и нас, ако има свиване на бизнеса, който обслужваме, това в някакъв момент ще се отрази и на нас. По-скоро очакваме по-трудни времена.
Все повече се скъсяват сроковете за доставка на пратки заради желанието на потребителите бързо да разполагат с покупките си, засилва се неимоверно градската логистика. Как отговаряте на това предизвикателство?
В България не бих казал, че тази тенденция е много изразена – в рамките на същия ден, в който поръчам, да си получа пратката. Не наблюдаваме такива драматични изисквания на търговци и клиенти. Това има своята по-висока цена, а клиентите не са склонни да я плащат. Ние развиваме оперативния ни капацитет и мрежата и това позволява да правим такива доставки, но те ще струват по-скъпо. Що се отнася до нашата готовност, ние сме показали, че сме адекватни на това, което се търси, и ако може да бъде заплатено, ние сме готови да го предоставим.
Как технологиите променят куриерския бранш?
Технологиите повлияха значително на индустрията. Да доставяш пратки е стандартна индустрия – има проследяване, доставка в конкретен срок до конкретни места. С развитието на такива динамични индустрии – като онлайн търговията например, се ускоряват и технологичните изисквания към нас, да отговорим на този начин за логистика и информационно да бъдем подкрепени.
Обемите са огромни, става въпрос за стотици хиляди пратки на ден, които изискват сериозно усилие да се проследяват, клиентите да имат информация къде са техните пратки, да са предупредени и да имат информация кога да очакват доставка, да могат нещо да променят в процеса, да имат възможност за гъвкавост – да променят локацията за доставка или времето, да знаят какво дължат. Ние сме адекватни на това изискване. Няма как да сме във водещите редици на този бизнес и да не отговорим на тези очаквания.
Кога очаквате да приключи трансакцията за увеличаване на дела на GeoPost?
Удължихме срока по молба на ГеоПост заради извънредната ситуация, удължен е със 7 месеца. Очакванията са ни около средата на следващата година, юли – август, да приключи, разбира се, ако ГеоПост си реализират опцията, говорим чисто технологично. Част от процесите си вървят в момента.
Какво следва за компанията след приключването на трансакцията?
От гледна точка на ежедневния бизнес няма да има нищо различно, защото "Спиди" и в момента отговаря на всички изисквания за качествено представяне на групата. GeoPost на практика затова купуват мажоритарен дял, защото всичко е на нивото, на което те очакват. Всичките им поделения оперират по този начин. Ще има някакви промени, нови процедури по-скоро, които ще са свързани с изискванията за консолидацията на групата, отчетност на процеси, но те са невидими за клиенти и служители.
Как се променя локалната партньорска мрежа, пазарите на по-малките пазари, на които оперирате?
Не бих казал, че имаме съществена динамика. Единствено в Гърция имаше малки промени, но сме сравнително консервативни в промяната на партньорите. Ако не е крайно наложително – например по оперативни причини, свързани с качеството, промени не правим и не очакваме да правим.
Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов