България изостава сериозно по отношение на плановете за постигане на климатичен неутралитет, с които се ангажират страните в рамките на Европейския съюз (ЕС), показва проект на детайлизирана стратегия по Приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Националната програма за развитие "България 2030".
В документа, поместен на страниците на портала за обществени консултации към Министерски съвет, се посочва, че основната цел на плана е намаляването на ресурсната интензивност на икономиката на страната и увеличаване ефективността на използваните материали. Очаква се да бъдат предприети действия за повишаване производителността на ресурсите по време на целия им жизнен цикъл, както и нормата на кръговото (вторично) използване на материалите в икономиката. В същото време ще бъде стимулирано удължаването на живота на самия продукт, намаляването на отпадъците и контролиране на необходимостта от добив на нови ресурси.
„Мерките ще бъдат насочени към подпомагане на предприятията за въвеждането на безотпадни технологии, редуциране на количествата отпадъци, генерирани в процеса на производство, развитието на индустриална симбиоза. Ще се насърчава внедряване на бизнес модели, които позволяват взаимодействие между продукти и услуги по цялата верига на доставки, както и стратегии за проектиране, повторна употреба и рециклиране, осигуряващи по-продължително използване на продуктите. Специален фокус ще бъде поставен върху научноизследователската и развойната дейност, както и иновациите, свързани с кръговата икономика и подкрепа за разработване и въвеждане на зелени бизнес модели“, посочва се в документа.
Въпреки това, при преглед на поместени основни индикатори, свързани с плана, става ясно, че страната ни изостава значително по отношение на усилията за постигане на кръгова икономика.
При показателя „Дял на кръговото използване на материалите в икономиката“ текущата стойност за страната достига 4,3%, което е далеч от целевата стойност 11,7%.
Подобно е положението и при „Индекс на екологичните иновации“, където стойността му за България е 50 пункта, или с 33% по-малко от целевото ниво от 83 пункта.
България изостава и при показателя „Производителност на ресурсите“, като текущата стойност на измерителя за страната е 0,322 евро/кг, което е по-малко от целевото ниво от 0,64 евро/кг.
о отношение на „Генерирани отпадъци на единица БВП“, страната ни значително надхвърля търсеното ниво с над 200 кг/1000 евро, като показателят достига стойност от 418 кг/1000 евро.
При „Рециклиране на отпадъци от опаковки“ текущата стойност на индекса за България достига ниво от 66%, което е по-ниско от целевата стойност от 70%.
Изоставаме и при „Брой патенти, свързани с рециклиране на вторични суровини“ – страната ни не разполага към момента с такива патенти, като целевото ниво за 2030 г. е 15 броя.
По отношение на „Дял на обезвредените (в т.ч. депонирани) от предадените за третиране отпадъци“ България надхвърля целевата стойност (35%) и средната за ЕС (46%), като показателят достига текущо ниво от 65%.
Според подпроекта мерките трябва да бъдат насочени към устойчиво използване на суровини и материали, намаляване на количеството използвани суровини и материали при производството, стимулиране използването на алтернативни суровини и повишаване използването на рециклируеми материали.
„Специален фокус на интервенциите ще бъде подобряването на базата от знания относно кръговата икономика, мониторинга на отпадъците и потоците от материали, както и въвеждането на нови форми на взаимодействие между производители и потребители в подкрепа на кръговата икономика“, се изтъква в документа, като се добавя: „Мерките ще бъдат насочени към подкрепа за предприятията за ефективно използване на ресурсите и преодоляване на техните затруднения при прилагането на изискванията, свързани с класификацията на персонала, събирането и третирането на отпадъците“.
Планира се още стимулиране на използването на цифрови технологии за проследяване, контролиране, анализиране и оптимизиране на доставките, производството и събиране на данни за използването на продукта.
Като източници на финансиране на тези инициативи са посочени Европейският фонд за регионално развитие, Българска банка за развитие, Хоризонт Европа, европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Опазване на околната среда и климатични промени“ на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, както и държавният бюджет.
По отношение на инициативите за постигане на нисковъглеродна икономика, страната ни се представя значително по-добре.
Относно индикатора „Дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г“ България отчита текуща стойност 20,528% (по данни на Евростат), докато целевата стойност за 2030 г. е 27,09%, а средната за ЕС – 17,977%.
При „Емисии на парникови газове на глава от населението“ текущото ниво за страната ни е 8,67 тона еквивалент на въглероден диоксид на човек (т CO2 екв./чов.), докато целевата стойност е 7,90 т CO2 екв./чов., а средната за ЕС – 8,46 т CO2 екв./чов.
Текущото ниво на България за „Интензивност на емисиите на парникови газове“ е 0,586 Mт CO2 екв./БВП, докато целевото е определено на 0,330 Mт CO2 екв./БВП.
По отношение на показателя „Интензивност на емисиите на парникови газове в консумацията на енергия“ нивото на страната достига стойност от 99,2 тоа CO2 еквиваленти на ПГ, за консумирана енергия, като до 2030 г. то трябва да бъде понижено до стойност от 90.
При показателя „Първично потребление на енергия“ текущото ниво за страната е 18 450 ktoe, което е над от целевата стойност от 17 466 ktoe.
Относно „Крайно потребление на енергия“ текущото национално ниво достига стойност от 9 749,5 ktoe, докато търсенето за 2030 г. е 10 318 ktoe.
Спрямо целевото ниво при „Дял на въглищата в брутното производство на електрическата енергия“ – 33%, страната ни отчита завишена стойност на показателя до 39,86%, което е значително повече и спрямо средното за ЕС – 20,2%.
Според документа, мерките по отношение на постигане на нисковъглеродна икономика ще бъдат насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията и домакинствата и насърчаване използването на електрическа, топлинна и охлаждаща енергия, произведена от възобновяеми източници.
„Ще се осигури подкрепа за интегриран подход за прилагане на мерки за енергийна ефективност във всички икономически сектори. Ще се стимулира устойчивото използване на суровини и материали, намаляването на количеството използвани суровини и материали при производството, използването на алтернативни суровини, внедряване на иновационни производствени материали и повишаване използването на рециклируеми материали“, се посочва още в плана.
Цел на подприоритета е и постигане на енергийни спестявания в крайното потребление и в дейностите по производство, пренос и разпределение на енергия, както и подобряване на енергийните характеристики на сградите.
Като източници на финансиране тук са посочени европейски структурни и инвестиционни фондове, както и държавния бюджет.
Мерките ще са насочени за постигане на целта от 27,09-процентен дял на енергията от възобновяеми енергийни източници в брутното крайно потребление до 2030 г.
Според плана това ще бъде постигнато с разработване и прилагане на „адекватна нормативна и регулаторна рамка и с насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници в секторите електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорт“.
За стимулиране на децентрализираното производство на енергия от ВЕИ, крайните потребители, в частност битовите, ще получат възможност да участват в „общности за възобновяема енергия“, които могат да произвеждат, потребяват, акумулират, или продават енергия от ВЕИ.
В сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане ще се дава приоритет на използването на високоефективни отоплителни и охладителни инсталации, на иновативни технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия и оползотворяване на отпадна топлина и студ.
В сектор транспорт ще се насърчава навлизането на биогорива от ново поколение и възобновяема електрическа енергия, доставяна за пътния и железопътния транспорт. Потреблението на тези горива и енергия следва да допринесе за постигане на целите на диверсификация и декорбонизация. Усилията ще бъдат насочени към разгръщане на електрическа мобилност, развитие и стимулиране използването на обществения електрически транспорт, както и към ускоряване внедряването на съвременни технологии в железопътния сектор.
Мерките са насочени към стимулиране преминаването към технологии, проектиране и бизнес модели или услуги, които пестят ресурси, прилагат затворени цикли, или осъществяват симбиоза, така че отпадъкът от едно предприятие да се превърне в суровина за друго.
Друг приоритет на плана е постигане на декарбонизация на регионите, като тук ще се търси постигане на неутрална по отношение на климата икономика без да бъдат допуснати понижаване на конкурентоспособността и загуба на заетост, изтичане на въглерод, задълбочаване на регионалните дисбаланси, енергийна бедност и демографските проблеми, се изтъква в документа.
„Мерките ще бъдат насочени към разработване на специфични политики за осъществяване на преход към неутрална по отношение на климата икономика. Политиката за декарбонизация поставя редица предизвикателства в социално-икономическо отношение, включително риск от загуба на благосъстояние и заетост и изискват целенасочени мерки“, уточнява планът.
За изпълнение на мярката основен инструмент за справяне с предизвикателствата ще бъде Механизмът за справедлив преход, ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин. Ще бъдат предприети действия за разработване на специфични за всяка административна област планове, съобразени със социалните, икономическите и екологични предизвикателства. Регионалните териториални планове ще идентифицират нуждите и ще предлагат решения за необходимата икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда. Изготвянето на плановете предвижда активно участие на местни, регионални и национални заинтересовани страни в съответствие с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030.
Планът предвижда още развитие и разширяване на газовата мрежа в страната, както и завършване и въвеждане в експлоатация на всички съществуващи проекти, свързани с този енергиен ресурс. В същото време към целите са прибавени и изграждането на допълнителни 2000 мегавата ядрени мощности, които да допълнят дейността на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Предвижда се да бъдат въведени мерки, свързани с развитието на енергийната инфраструктура, подкрепа за интегрирането в електроенергийните мрежи на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, както и от по-широкото използване на интелигентни системи за съхранение на енергия.
Ще бъдат осъществени мерки за подобряване на устойчивостта на регионалните и националните енергийни системи и за повишаването на мрежовата информационна сигурност на енергийната система на страната. Реализирането на такива мерки ще доведе до по-пълното използване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, благодарение на нейното по-лесно интегриране в електроенергийната система, се посочва в документа.
За постигането на целта от най-малко 15% междусистемна електроенергийна свързаност ще бъдат реализирани проекти от общ интерес и допълнителни инициативи За реализиране целите за повишаване на междусистемната свързаност и развитие на конкурентен електроенергиен пазар, и интегрирането му към общия европейски енергиен пазар, ще бъдат реализирани изграждането на нов въздушен междусистемен електропровод между България и Гърция; междусистемна електрическа линия между България и Румъния, включваща изграждане на нов електропровод 400 kV между п/ст „Добруджа” и п/ст „Бургас"; изграждането на нов двоен междусистемен електропровод 400 kV между България и Сърбия; хидро-помпено акумулиращ проект в България – Яденица. Ще бъдат реализирани и съоръжения за съхранение на енергия и електроцентрали за водород (Power to X).
Аспарух Илиев, редактор Миглена Иванова
