---

Визитка:Анастас Василев Анастасов е роден в Ямбол, на 43 години е. Завършил е висше образование – защита на националната сигурност на Р България и право в Академията на МВР – София. От 1991 г. е в органите на съдебната власт. Първо в прокуратурата, а от 1996 г. - районен съдия в РС-Ямбол. Семеен, с две деца. В 41-вото НС влезе като мажоритарен кандидат на ГЕРБ.

---

-Г-н Анастасов, изненадан ли сте от оставката на Петко Сертов и каква е причината тя да бъде подадена – липса на доверие от САЩ или липса на доверие от страна на ГЕРБ?
-Оставката не ме изненада. Мисля, че ДАНС са достатъчно сериозна служба и ако ръководителят й наистина счита, че не може да работи в новото ръководство на страната и правителството, е нормално той да подаде оставка. Но ми се струва, че едва ли отношението на САЩ или европейските партньори е основание за тази оставка на господин Сертов. За липса на доверие от страна на ГЕРБ не мога да говоря – нямам такава информация. В крайна сметка премиерът и ръководителят на ДАНС са един екип заедно с министъра на вътрешните работи и е нормално да се търси оптимален вариант за ръководството на институцията.

-Бойко Борисов предлага назначението на Цветлин Йовчев за шеф на ДАНС. Какъв знак е този ход за системата?
-Не познавам Цветлин Йовчев. В медийното пространство имаше много коментари и определени политически лидери също взеха отношение към това назначение – г-н Яне Янев например. Но, надявам се, че премиерът е направил добър избор – щом разчита на този човек, значи има основания.

-Очаквате ли още оставки на хора от ДАНС?
-Напълно е разбираемо всеки ръководител да си подбере екипа, с който иска да работи. Когато се сменя ръководството на една служба, и то от такава важност , нормално е заместниците и служителите в съответните дирекции на най-високо ниво да си подадат сами оставките, а шефът на ДАНС да прецени в определен срок с кого да работи.

-Като човек от правосъдната система със сигурност имате наблюдения върху работата на ДАНС. Каква е вашата оценка?
-Разбрах, че Атанас Мерджанов, депутат от БСП, е коментирал труда на ДАНС така: „Те ги хващат, съдът ги пуска.“ Аз лично мисля, че в своята дейност ДАНС има някои успешни попадения, но се занимаваше и с несвойствени функции. Самият закон, по който тя бе създадена, именно това направи – припокри част от нейните функции с ГДБОП, след това тази служба беше разформирована. Но реално няма обективиране на дейността на ДАНС, на нейни разработки и дела, които да са приключили с успешни осъдителни присъди. В края на краищата резултатът се измерва именно с осъдителните присъди, както се измерва и резултатът на всяка една служба от МВР, която се занимава със съответстваща дейност. В този смисъл няма нещо, свършено от ДАНС, което да е довело до сериозен резултат.

-Как трябва да изглежда според вас българското ФБР, с какво да се занимава?
-За мен тази служба трябва да бъде информационна и аналитична. В нея се вляха хората от Националната служба за сигурност – хората, които се занимаваха с антитерористична дейност, с наркотрафика, и очаквам бъдещата работа да бъде именно в тази насока. Атанас Атанасов наскоро беше споменал, че самата ДАНС трябва да бъде много по-незабележима в работата си, но да е много по-ефективна в резултатите от нея. Не може да има аналог между българската служба и ФБР – там са натоварени с други задължения.

-Новият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че ДОТИ трябва да събира и съхранява разпечатките от мобилните телефони. Ще може ли да се гарантира неприкосновеността на личните данни на хората?
-Това е много чувствителна тема и хората показаха отношението си към нея на няколко пъти. Аз разбирам част от притесненията, но също така приемам, че сигурността на държавата и обществото и на всеки гражданин минава през определено ограничаване на неговите права. Служителите не биха могли да си вършат успешно работата, ако нямат тази възможност да имат някаква степен на информация за интернет трафика и мобилните телефони. В законите има достатъчно гаранции за неприкосновеността на личната кореспонденция, включително и в НК. И ако някой служител си позволи да използва или огласи получена такава информация, по специален ред той подлежи на наказателна отговорност. Все още обаче този въпрос не мога да го коментирам в цялост, тъй като не е факт, за да преценим в каква степен някой ще се чувства засегнат по отношение на личната си неприкосновеност.

-Едно от първите искания на полицаите към новата власт бе за увеличаване на заплатите двойно. Възможно ли е това да стане и кога?
-Поне това, което знам от колегите, които станаха министри в новото правителство, е, че навсякъде има много сериозен проблем с бюджета. Господин Цветан Цветанов направи среща със синдикатите в МВР. Там беше категоричен, че ще покани и министъра на финансите Симеон Дянков и вероятно ще бъде договорено увеличаване на заплатите. Но това ще стане поетапно – в рамките на две-три години. Едва ли бюджетът на страната може да поеме в момента едно такова рязко увеличаване на заплатите в МВР – и не само там, а и където да е.

-Опозицията обвини управляващите, че доминират във всички комисии. Какви са вижданията ви за работата на комисията, която ръководите. Какви ще са новите правила?
-Самата комисия има изградени вътрешни правила за работа и те не са от вчера. Направихме няколко промени с колегите от ГЕРБ в посока, че държавен служител може да идва в комисията с нейно решение, след като бъде поканен, и да даде обяснение за всеки случай, който разглеждаме. Тази промяна се наложи, защото в предишният парламент се е злоупотребявало с викането на министъра на вътрешните работи. Новите правила ще позволят да бъдат канени ръководители на служби и няма да е необходимо министърът да дава непрекъснато обяснения. Той си има достатъчно друга сериозна работа, за да идва в комисията по някой казус, станал в РПУ-та, за които си има друг ръководител, който може да даде пълна и точна информация. Освен това се разбрахме с всички колеги от комисията, ако те имат писмени предложения, да ни ги изпратят и да ги обсъдим.

-Кога ще е следващото ви заседание?
-Планирали сме го за 19 август и желанието ни е да направим едно опознавателно събиране, а също така трябва да се произнесем по ежегодния отчет на комисията по досиетата, който е внесен при нас, и трябва да вземем становище по него.

-Вашата комисия работи с класифицирана информация, в предишния парламент имаше доста течове на такава информация. Имате ли доверие на колегите си, че няма да се стига до такава крайна публичност от секретни заседания?
-За колегите от ГЕРБ съм сигурен, че няма да има такива проблеми. Доколкото знам, в предишното Народно събрание е имало успешни опити да се използва комуникационна техника по време на закритите заседания и да се предава информация директно. В новите правила на комисията е предвидено членовете да си оставят мобилните телефони на определено място, до което нямат достъп по време на заседанието. Оттук нататък какъв е моралът на всеки от колегите от другите парламентарни групи, аз не мога да отговарям. Допускам, че може и да има такива хора, които, ако искат, ще предоставят информация.

-Имате ли вече яснота кои експерти ще ползвате и може ли да назовете имената на някои от тях?
-На тези, които са назначени към комисията, договорите им изтичат в края на август. Има достатъчно време да помислим с колегите от комисията дали договорите ще бъдат подновени, дали ще има нови експерти. Това е въпрос, който предстои да бъде обсъждан.

-Какви ще са промените в наказателното право, които ГЕРБ ще предложи?
-Знаете, че НК е приет през 1990 г. И е променян 40 пъти. Крайно време е да се напише нов закон. Налага се, защото трябва да се направи разлика в част от престъпленията, които са криминализирани.
Мога да дам и един пример в каква посока трябва да се работи. В закона за лова има предвидени санкции за бракониерство, които превишават в пъти тези, предвидени в НК. Колкото до НПК, той е приет през 2003 г. и до момента е променян 8 пъти. За мен той е формализиран като процес и до голяма степен пречи на разследването. Евентуалните промени, които ще предложим чрез правната комисия и министъра на правосъдието г-жа Попова, ще са точно в скъсяването на процедурата по отношение на разглеждане на наказателните дела - говоря и за досъдебните производства и съдебните такива. Целта е да има бърз и ефективен наказателен процес.

Интервюто взе: Иглика Горанова