Зачестиха публикации колко лош Закон за културните ценности е приет 2009 г. и как той разрешил на Божков да натрупа колекция. Най-напред, той я натрупа още преди това, по стария закон, и подаде заявки за регистрация преди приемането на новия.

Гневът срещу богатия и арогантен Божков обаче замъглява мисълта на разпалени журналисти, законотворци и хора с претенции да са десни.Законът е лош за колекционерите и за правата на собственост. Решението на Конституционния съд и последвалата поправка в закона да се премахне изискването за официален документ за придобиване, е изгодно за Божков, но не само за него, а за хиляди и дори милиони българи, както ще стане ясно по-надолу. Най-малкото законът не прецизира придобиването и наследяването на такива предмети.

Законът даде неописуемо кратък срок да се узаконят колекции, само Божков и неколцина можеха да го спазят – със снимки, с описания.

За пример – в България имаше между 10 и 15 хил. колекционери само на монети. Още хиляди колекционери имаше и на антики, предмети с ниска стойност – на римска керамика (гърнета, светилници, каквито има хиляди и не са музейна ценност), пръстени, дребни артефакти и парчета, тухли с надписи и т. н. Такива и много по-редки и скъпи се търгуват по цял свят между колекционери и на търгове.

Тези монети са с ниска стойност, на жаргон нумизматите ги наричат „шайби“, срещат се навсякъде. Но по закон са движими паметници на културата и който ги държи вкъщи отива на съд. Снимка: Пресцентър на МВР

В резултат на закона бяха легализирани всичко на всичко 72 колекции. Тоест, към 20 хил. в момента са извън закона.

И понеже имаше и поправка в Наказателния кодекс, всички тези колекционери са заплашени с до 4 години затвор, ако не съобщят в срок от седмица, че са намерили културна ценност. Но не само колекционерите. Във всяко семейство има по няколко гръцки или римски монети, останали от бабата и прабабата, изкопани на нивата. Или по някоя икона, някакви сребърни украшения на 100 години. Със Закона за културни ценности притежателите са превърнати в „държатели” и същевременно са

заплашени от НК със затвор до 4 години

Така кръгът на застрашените се разширява до милиони българи.

Според закона движим паметник на културата е и бронзова монета от Александър Македонски. Вярно, на 2300 години е. Само че има десетки хиляди такива, особено в България, която по стечение на обстоятелствата е била почти в центъра на империята на Александър Македонски и баща му Филип. Тогава не е имало книжни пари и това е било най-дребното платежно средство. Повечето дребни монети на Македонски са изтъркани, струваха 5-10 лв. на нумизматичните сбирки. Има и още по-евтини изтъркани бронзови римски монети, каквито по тези сбирки продаваха накуп по петдесетина за 5-10 лева, или за стотинки, ако искаш по една.

Но такива сбирки вече няма – след като полицията проведе акции в цяла България, след приемането на закона (по времето на Цветанов). Край, събирачеството на монети е забранено. На такива сбирки сега се виждат само съвременни монети, или до 50-100 години назад. А ако някой иска да продаде нещо, ценно или не, то замивана зад граница.

Когато приемаха закона в e-vestnik написахме коментар „Заради бълхата Божков да не изгорим юргана” (виж тук). Тогава Божков каза в интервю „Чилова е много тъпа”. В интерес на истината само Чилова обърна внимание какво пишем в e-vestnik и се обади на редактора, пишещият тези редове. Не я познавах, намери ме по телефона и помоли да заведа нумизмати на среща в нейната комисия в парламента. Заведох и на първата среща присъствах и аз. Някои музейни работници с титли се нахвърлиха върху стария нумизмат Ставри Топалов като престъпник. Нямал право да притежава такива неща. Но тогава в закона за пръв път се чу глас на нумизмати и допуснаха за тях да регистрират колекциите си през нумизматичните дружества, а ако има нещо от национално значение – пред министерство на културата.

Доминиращите нагласи са още от комунизма – всичко е държавно, нямаш право да притежаваш монети, антики,

всичко трябва да се конфискува

Това защитават и, божем десни и либерални законотворци и мислители. Барабар с Иван Костов, който също претендираше в парламента, сигурно защото Божков му действа като червено на бик.

Такива предмети се търгуват между колекционери в Европа и се продават на търгове. У нас всичко трябва да е в музеите. Но къде точно?

От подадените досега заявки за регистрация на колекции чакат хиляди предмети (основно на Божков), които държавата не е регистрирала още, защото министерството трябва да състави комисии от експерти от музеите и др., да опишат, идентифицират и оценят. Държавата не е способна и до ден днешен да направи това (минали са 11 години), но има претенции да конфискува всичко от всеки и да го натъпче в мухлясалите депа на музеи, в които няма условия за съхранение.

И въобще, сбирките в музеите (освен че ги ограбват и подменят) сякаш са събрани само за да послужат на група експерти да си пишат дисертациите, а не са за показване пред публика. Влезте в Британския музей и прочетете надписите към експонатите. Те са обяснителни, като за малки деца и ученици. До монетата има надпис: „Това е монета, разменно платежно средство от еди кой си век” и т. н. В българските музеи описанията са оскъдни, трудно разбираеми, като извадени от дисертации – примерно „Сестерция на императрица Манлия Скантила, II век”.

Преди 10 и повече години, когато Божков беше недосегаем, в e-vestnik неведнъж писахме,че е най-големият купувач и иманярски бригади работят, за да му продадат. Както той сам казва „Аз купувам от хора, които купуват от иманяри” (в интервю за „Труд”). По онова време купуването не беше престъпление по НК, но продаването беше. Но никой прокурор не го разпита откъде купува. После добавиха в закона, че и купуването е престъпление (придобиването). Така че Божков е събрал колекция без да наруши закона. Прокурори са могли да му пресекат събирачеството, като погнат онези, които му продават, но не са го направили.