На 15 януари в Ню Йорк се проведе поредният търг на Cassical Numismatic Group (CNG), на който беше продаден златният медальон на хан Омуртаг – появилият се втори екземпляр в света, освен онзи, който се намира в Националния исторически музей.
Този на търга в Ню Йорк има по-остър релеф и по-запазени надписи, в които се разчита името на хана.

След като e-vestnik съобщи за пръв път на 15 декември миналата година (месец преди търга), че се е появила такава монета (медальон) и се продава на търг в Ню Йорк, настъпи мълчание в българските медии, които иначе обичат да раздухват и по-дребни новини като сензация. Новината след това разпространиха само всекидневникът в. „България днес” и седмичникът в. „Уикенд”. В седмичника беше публикувана и допълнителна информация, че тихомълком от българската държава е направено официално искане златният медальон да бъде свален от търга, защото е национална ценност и е изнесен нелегално от България.

Никой не коментира, докато не останаха 2-3 дни до търга и тогава изведнъж Нова тв, „24 часа”, Би Ти Ви започнаха да вдигат шум. За съжаление, твърде късно. Сякаш са чакали да се появят по телевизията официални представители на полицията и тогава да съобщават. Ако бяха съобщили по-рано, можеше да се намеси българската държава и да участва в търга. А не да действа по милиционерски – „Това си е наше, дайте ни го”.

Междувременно българи по света подеха инициатива да събират дребни дарения и да съберат достатъчно пари, за да го откупят. За краткото време са събрали незначителна сума. Ако големите медии бяха съобщили по-рано, тази инициатива можеше и да успее.

Какво се случва на търга?

Някои българи са го наблюдавали по интернет. До денят на търга е имало 5 наддавания онлайн, които са качили цената до около 40 хил. долара. Последното наддаване е 47 500 долара и в деня на търга водещият е ударил чукчето на тази цена. Както се вижда и сега на сайта на аукциона, пише „Продаден 47 500” (виж тук). Купувачът, разбира се, е неизвестен. Негова воля е дали ще се обозначи като притежател на тази монета (медальон) впоследствие.

На търга се случва още нещо – организаторите информират участниците, че дипломатически представители на европейска страна са поискали да се отложи продажбата на този експонат, защото претендират, че е нелегално изнесен от страната им. Това е спряло участници, които са се готвили да наддават на живо и писмено. Според запознати, е имало готови да дадат и 100 хил. долара. Но искането на българските власти е отказало някои участници и цената е останала ниска, и така организаторите са обявили продажбата на последната най-висока предложена цена 47 500 долара.

Медальонът на хан Омуртаг в Национални исторически музей (вляво) и този от търга в Ню Йорк са отсечени от една и съща матрица, но се различават по качество на отпечатъка. На тези снимки има и разлики в осветлението. Новооткритата е и по-запазена.

Медальонът (монетата) ще бъде задържан от аукционната къща CNG, докато българските власти не представят доказателства, че той е изнесен нелегално от страната. Ако те не представят, медальонът отива при онзи, който е дал най-високата цена. Освен ако организаторите не решат да го изложат отново на следващ търг, за да получат още по-висока цена. Но ще им бъде голям проблем да нарушат правата на спечелилия наддаването, след като са ударили чукчето на тази цена. А шансовете българската държава да докаже, че тази монета е изнесена нелегално, изглеждат нищожни.

В репортаж на Би Ти Ви представителка на Националния исторически музей изказва предположение, че медальонът е онзи екземпляр, описан от Карел Шкорпил през 1905 г., намерен в днешното село Белоградец. Същото предположение, че това е екземпляр, описан от Шкорпил, го има и в описанието на монетата в сайта на аукциона.

Само че, монета, (вероятно)

изнесена на Запад през 1905 г.

не е нелегално изнесена. Тогава още е нямало такива забранителни закони и режими за монети и антики. И няма как българската държава да претендира за „нелегално изнесена национална ценност” отпреди един век.

Вторият проблем е, че дори ако монетата-медальон е изнесена тогава, тя е препродавана вероятно два-три пъти между колекционери, или е попаднала в някоя вече стара колекция. Тоест има съвсем законен произход. Сега се е появила на търга като експонат от частна колекция, с нужните документи. На този аукцион се появяват експонати само с доказан произход и реален притежател. Ако не беше така, досега да я бяха иззели.

Получава се така, че българската държава, вместо да участва и да откупи медальона, ценна „реликва от българската история”, както го нарича „24 часа”, направи така, че свали цените и помогна на участник да го купи по-евтино. (Неотдавна например министърът на културата вдигна голям шум в медиите, че отиде лично на търг във Виена да откупи портрет на княз Батенберг за 38 хил. евро, какъвто има в Националната галерия).

От e-vestnik научихме от свои източници, че монетата изобщо не е намерена в България и отдавна е била в колекция в европейска държава. По времето на хан Омуртаг границите на тогавашната му империя са били приблизително до източните граници на днешна Германия. Империята на Омуртаг е граничила с империята на Людовик I Благочестиви. Подчинените на Омуртаг територии са включвали приблизително днешните държави Украйна, Молдова, Румъния, Сърбия, Унгария. Спокойно въпросният медальон е могъл да бъде раздаван като награда на васалите из тези територии.

Кориците на две книги, издадени на Запад, за българската средновековна история, са илюстрирани с медальона на хан Омуртаг.

Експертът-нумизмат Митко Станков от Виена, който пръв съобщи за медальона, че го е открил в частна колекция, а собственикът го е изкарал на търг, твърди, че е възможно това всъщност да е монета с по-голям тираж от медальон. Тя представлява половин солид, каквито е сякла Източната Римска империя. Медальонът е отсечен с печат (матрица) от каквато могат да се отсекат минимум 10 хил. екземпляра, казва Станков. Той цитира изследване на лаборатория в Оксфорд, според което от такъв „печат” могат да се отсекат до 20 хил. златни монети. И според него има запазени и други екземпляри, освен вече известните два.

Нумизматът на Националния исторически музей Владимир Пенчев казва пред в. „България днес”, че изкараният на търг в Ню Йорк медальон

„на 80% е автентичен”, а не фалшификат

Тук трябва да се каже в скоби, че на търг в тази авторитетна аукционна къща е практически невъзможно да се появи фалшификат. Тя разполага с най-добрата лаборатория, към която се обръщат за помощ музеи от цял свят.

В сутрешния блок на Би Ти Ви инспекторът от полицията Ангел Папалезов изказа предположение, че може да е фалшификат, или да е екземплярът описан от Шкорпил. При всички случаи не се очертава българската полиция да представи доказателства, че е нелегално изнесен екземпляр. Това личи и по думите на Папалезов: „От декември водим активна кореспонденция с американските власти. Към този момент имаме частични отговори. Службите в САЩ – прокуратурата и ФБР вършат разследване за случая с медальона.” По тези думи се разбира, че българската страна едва ли е представила някакви доказателства. Затова и е получила „частични отговори” от американските служби. Аукционната къща не е свалила от търга златния медальон, а ФБР не го е иззел.

Пред БНТ експертът Константин Дочев казва, че медальонът е оригинал. След като беше продаден, всички се разприказваха.

Остава да се надяваме, че е купен от българин. При всички положения, който е дал 47 500 долара за него ще го пази добре. По-добре от монетите в българските музеи, които под носа на полицаи като Папалезов бяха подменяни години наред с по-евтини екземпляри (това е цяла отделна тема) или бяха крадени като при случая с музея във Велико Търново.