Цели пет месеца Върховният административен съд (ВАС) е забавил разглеждане на искането на главния прокурор Сотир Цацаров за разрешаване на проблема с противоречивата съдебна практика, създадена от съда по дела срещу осветяването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби.
Това стана ясно днес от публикуваната на сайта на ВАС документация по казуса, посочва desebg.com. Според него на 5 декември 2019 г. председателят на ВАС Георги Чолаков се разпореди да бъде образувано тълкувателно дело по поставеното от главния прокурор искане за уеднаквяване на съдебната практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява повече от веднъж сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, в качеството на лица, заемащи различни ръководни постове след 10 ноември 1989 г.
От искането на Сотир Цацаров обаче се вижда, че той е сезирал ВАС преди пет месеца – от 29 юли 2019 г.
Забавянето буди учудване с оглед на критиките към изискването към съдебната система за бързо правосъдие. Сайтът desebg.com потърси за коментар пресслужбата на ВАС, но до следобед на телефона не отговаряше никой.
Върху искането на главния прокурор Цацаров председателят на ВАС Георги Чолаков е поставил резолюция „ЗАТД” (Звено за анализ и тълкувателна дейност, б. а.) още на следващия ден – 30 юли 2019 г. (виж по-долу факсимилето от прокурорското искане, б.а.).
В случая с казуса за противоречивото решаване на дела на осветени пред обществото от Комисията по досиетата агенти на комунистическите служби обаче твърдението за „активната дейност” на звеното не кореспондира с факта на 5-месечно забавяне на разглеждането му.
До сезирането на ВАС от главния прокурор се стига, след като това лято председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов се е обърнал за проблема към редица държавни институции: Министерския съвет, Министерството на правосъдието, прокуратурата и др. Последвала е реакция на главния прокурор.
Това е вторият случай, когато общото събрание на ВАС е сезирано по проблем с противоречивата си практика, свързан с агентите на комунистическите служби. Първият път бе през 2013 г., когато Върховният административен съд бе сезиран от тогавашния омбудсман Константин Пенчев по искане отново на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.
След цяла година и половина закъснение, през 2015 г., ВАС отказа да изпълни конституционното си задължение да уеднакви практиката по решения на Комисията с формалния мотив, че върховните съдии не са могли да се съберат и да се проведе общо събрание. Тогава Пенчев прогнозира, че това дава възможност противоречивата съдебна практика да продължи и се оказа прав.
До 2013 г. подобна противоречива практика не съществуваше. Тя стана „модерна" за ВАС, след като съдът бе оглавен от Георги Колев, завършил школата на МВР-ДС. По негово време във ВАС започна и практиката във ВАС да бъдат командировани съдии от страната, сред които и такива, които са започнали своята юридическа кариера в школата на МВР-ДС в Симеоново преди 1989 г.
Въпросните съдии са сред тези, които през последните години се опитват да блокират осветяването на агентите на ДС и разузнавателните служби на БНА на различните постове, които са заемали или заемат през последните 30 години, опитвайки се да наложат съдебна цензура върху огласяването им от страна на Комисията по досиета.
Както е посочено на самия сайт на ВАС общият брой на образуваните от началото на годината тълкувателни дела е 10. „Те са резултат от активната дейност на Звеното за анализи и тълкувателна дейност, което се ръководи от председателя на ВАС Георги Чолаков”, се отбелязва от Върховния административен съд.
