Повод за настоящото е статия публикувана в News.bg със заглавие „България не дава безусловна подкрепа на Северна Македония“.

В самия текст на отразената новина правят впечатление думите /които искрено се надявам да са плод на грешка или някаква друга неточност/ на генерал Бойко Борисов – Министър-председател на Република България – по отношение на българите, живеещи в държавата Северна Македония:

„До вчера говорихме, че сме един народ, нека приемем, че сме братски народи, подчерта министър-председателят.“

В тази връзка ще си позволя да направя една, колкото и нелепо да изглежда, съпоставка между настоящия Министър-председател и Георги Димитров – Министър-председател на Народна република България /1946 г. – 1949 г./.

Георги Димитров Михайлов остава отпечатък в световната история като един от най-големите антихитлеристи и виден пролетарски интернационалист.

Нека не се забравя, че Димитров – за деветте си месеца престой в гестаповски затвор – научава немски до ниво, което му възможност на процеса в Лайпциг, в който е един от обвинените за подпалването на Райхстага /сградата на Германския парламент/, да се защитава сам на немски език.

Точно този мъж, поставя на колене Хитлер и цялата пропагандна машина на Гьобелс и то в онази Германия, където Третият райх тепърва ще се развърне в онова чудовище, довело до повече от 60 /шестдесет/ милиона жертви по времето на Втората световна война.

Това е едната страна на медала „Георги Димитров“, другата е, че последният е един от радетелите на пролетарския интернационализъм /международния социализъм/!

Точно този, заради който българите, живеещи в пиринския край, от благоевградско до петричко, са бити и изтезавани, за да бъдат записани в родната си България, като македонци.

Тази съдба, нашите сестри и братя от Македония /не само Вардарска/, я имат десетилетия – де от османските турци, де от гърци, де от сърби или албанци…

За съжаление, мавзолеят на Георги Димитров беше взривен /макар и много трудно/ през 1999 г., а тленните останки на същия бяха погребани.

 Навярно следваше да бъдат оставени и двете – от една страна да се сочи Димитров като един от най-големите антихитлеристи в световната история, съкрушил зараждащото се зло посред Германия, а от друга страна да се сочи и като безродник и национален предател – един от създателите на изкуствената македонска нация.

Генерал Бойко Борисов – Министър-председател на Република България – за щастие не може да запише името си редом до това на Георги Димитров.

По отношение на македонизма обаче настоящия Премиер може би върви по стъпките на Димитров, но под егидата не на интернационализма, а на европеидността /европейската принадлежност/, поради което възниква въпросът на какъв език ще се води кореспонденцията между Република северна Македония и органите и институциите на Европейския съюз?

След онзи позорен договор за добросъседство, който още тогава заявих, че в този му вид и текст, не следва да се подписва, станахме свидетели на понятието „братски народ“, което искрено се надявам да е грешка.

Поради тази причина пак ще го заявя!

Няма македонски народ, нация или прочие общностно образувание. Самите македонисти – до преди 15-20 години – водеха дебат, относно македонизма, което ще рече, че още тогава те са се питали своево роду – има ли ни или не!

Оказа се, че нямат антично минало… Изненадани?!?

Оказа се, че братята св.св. Кирил и Методий, цар Самуил, Яне Сандански, Гоце Делчев, Тодор Александров и много други не били ни „македонски славяни“, ни „македонци“… Изненадани!?!

Ясно е, че Република северна Македония няма обща история с Република България, защото историята е само една – българска!

Ясно е, че говорим на един език – български!

Ясно е, че сме един народ… в две държави…

Другото е политика.

Политика и себеуважение!

Последното намира опора в едно интервю на руски анализатор или прочие, което четох преди години, в което ясно се заяви, че в Македония живеят българи, но „някой“ няма интерес да го признае.

Е, като – българин – тракиец, вярвам, че много шопи и странджанци, рилци и мизийци, македонци и добруджанци, родопчани и балканджии, ще се съгласят, че е крайно време да бъде заявено, че народът, езикът и идентичността и от двете страни на границата е една – българска!

За съжаление /или за щастие на други/ вече няма комити като генерал-лейтенант Александър Протогеров, Яне Сандански, Гоце Делчев, Христо Чернопеев, Ванче Михайлов и много други – знайни и незнайни…

За туй нека си припомним думите на Тодор Александров:

„Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, ако ми каже, че не съм българин – ще му отрежа главата!“

Приложение:писмото относно договора с Македония, което съм депозирал преди години.

 Адв. Николай Лалев