Директорът на Института Сервантес в София Хавиер Вaлдивиелсо бе награден с Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента. В края на петгодишния си мандат г-н Валдивиелсо получи високото отличие от ректора на Алма матер проф. Анастас Герджиков в Заседателна зала 1 на Ректората.  Идеята за награждаването бе на преподаватели от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Г-н Валдивиелсо бе отличен за изключителните си заслуги за развитието на академичната испанистика, за популяризирането на испанската култура в България и за неговия сериозен принос за представянето на българската литература и култура в Испания. 

 „Прекарах пет щастливи години като директор на Институт Сервантес-София. Впечатленията ми са прекрасни. Е, винаги има има нещо, което не сме успели да постигнем, някой проект, който е останал нереализиран. Но като цяло опитът ми е много позитивен не само в професионален, но и в личен план. Страната ми харесва. Съпругата ми е българка, имам и дъщеричка българка. Следващият ми мандат е в Будапеща - там ще замина през септември. Но често ще се връщам в София, казва г-н Валдивиелсо. Съпругата му, Венета Петкова, се занимава с бизнес, има верига магазини с испански стоки, а дъщерята Ерма е още малка – на 2 години и четири месеца. Родена е в София, говори български и испански. Засега българският е по-добър заради средата. Но у дома семейство Валдивиелсо разговаря и на испански, защото бащата има две големи дъщери от предишен брак, с които е дошъл у нас. „Ще се радвам дъщеря ми Ерма да научи и други езици – френски, английски. Надали ще се справи с унгарския, той е по- локален език“, казва той.

Според Хавиер Валдивиелсо хората в България са много чувствителни и възприемчиви към към чуждите езици и култури. Системата на двуезичните средни училища, създадена в нашата страна, рабти прекрасно. Общо 14 са средните училища у нас, в които обучението се води и на двата езика – български и испански. Всичките гимназии са много добри, някои от тях заемат често първите три места в рейтинговия лист на училищата в България. Стремим се във всяко от тия 14 училища да бъде осигурен преподавател испанец, който не само да се занимава с учениците, но да бъде в помощ и на българските си колеги. Поддържаме много ползотворна връзка с Министерството на образованието и науката в София. Много положителна практика е провеждането на конкурса за ученически театър на испански език, четири пъти съм бил жури. Удивително е колко добре играят учениците, колко разкрепостени се чувстват на сцената и какъв добър испански говорят. Освен това Институтът Сервантес осигурява възможност на хора на различна възраст да учат испански в курсовете, организирани на място. Институтът разполага и с и библиотека с испански книги. А култураната му програма е изключително богата.

„Като институция ние лансираме млади артисти, и не чак толкова млади, по специална програма. Изработил съм програма и за есента и ще я предам на г-жа Мариса Сантос, която ще ме наследи на поста директор през септември. Тази програма е по-малка по обем от досегашната – така г-жа Сантос ще има възможност да я обогати според нейните виждания и да изработи програма до 2020 година. Тогава ще честваме 110 години дипломатически отношения между България и Испания – събитие важно и за двете страни“, казва г-н Валдивиелсо.

Периодът 2008 - 2010 година бе кризисен за Испания, съответно и за Института Сервантес. Затова бюджетът му не е увеличен. Напоследък се забелязва леко увеличаване на средствата, отпускани на институцията. Тази година отвори врати Институт Сервантес в сенегалската столица Дакар. Стремежът на Испания е да засилва културното си присъствие в Африка. В африканските университети расте броят на студентите, изучаващи испански“ Ще се опитаме да открием още два наши центъра – в Лос Анджелис и във Вашингтон, но това, разбира се, зависи от отпуснатия бюджет. В Тунис и Мароко интересът към нашия език е голям – с тия страни Испания поддържа и силни икономически и политически връзки. Много са активни контактите ни и с Алжир. Мога да кажа, че в университетите в Африка испанският е на мода – на първо място са техните местни eзици, после – френският, и на трето място – испанският. Длъжни сме да подкрепим този интерес на местните хора към нашия език“, казва г-н Валвивиелсо.

Според него българите и испанците си приличаме като характери. Различна е историята ни, но и за двете страни 20 век бе труден, а успяхме да преодолеем трудностите. И двете страни са на границата на Южна Европа. Религията не ни разделя като хора, защото сме толерантни, лесно се адаптираме и нагаждаме в новите условия.

„Добре е, че ще живеем в Будапеща, защото унгарската столица е близо до София. Признавам, че съм изкушен от българската кухня, особено от зеленчуците, както и от шкембе чорбата – много хубаво ястие за зимата.“, казва Хавиер Валдивиелсо. Той е роден в Сан Себастиян, в страната на баските, където кулинарията е на почит. Живял е и е работил в различни градове по света - Казабланка, Рабат, Рим, Ню Йорк. От София ще потегли за Будапеща, но както сам твърди, винаги ще се връща с радост у нас.