Ако човек реши да се информира за действителността, може да остане с усещането, че всичко си ни е наред. И че само дребни на пръв поглед събития само размътват картината на рая, в който сме се потопили.

Темите на сутрешните блокове в различните телевизии си приличаха като еднояйчни близнаци. Естествено имаше продължения за опожарената Парижка „Света Богородица“. Възрастен българин обясняваше надълго и нашироко как сълзите на баща му „капали надолу“, щом влязъл в опустошения храм. Дадоха се прогнози за колко години катедралата може да бъде възстановена и кой колко пари дал за тази работа-все теми, които подробно бяха разнищвани цял ден вчера. Подробностите бяха гарнирани с емоции от едната до другата крайност-от това, че по-голяма загуба едва ли има в християнския свят до това, че пожарът ще ни направи по-силни и обединени. Вярно-клишета, ама ни ги пробутаха.

Последваха репортажи за питбулите, прибрани след опит стопаните им да ги пуснат в боеве, за побоя на ученици в столично училище, и за спасени две катерички от дърво. Една от медиите ни върна и към темата за морбилито, което преди месец-два „изгърмя“ сред ромските гета.

За безпощадните грабежи, които пратиха държавата на дъното на всички европейските класации-нищо. Нямаше и дума за корупцията, окупирала всички области на държавното управление. Дори намек нямаше  и за  суровите присъди на Десислава Иванчева и Биляна Петрова, смразили от два дни  съзнанието на  хората и цялата юридическа общност. А темата за апартаментите на Цветан Цветанов, Пламен Георгиев-ни дума, ни вопъл, ни стон. Абе, хора, не се ли питате дали от много време някой не се опитва да ни превърне в малоумници?!