Преди около година изглеждаше, че от малкия и среден бизнес няма вече какво да се изцеди и затова правителството ще го остави намира. Явно обаче управляващите не мислят така.

Забелязва се нов подход на тотално заличаване на дребния и среден бизнес, което изисква да се даде обяснение – какво трябва да правят при това въвеждане на нови неблагоприятни за бизнеса условия. Кризата чука на портата и е въпрос на време. Не много дълго време.

Новата акция на НАП

През декември 2018 г. НАП разпратиха писма до всички фирми с високи материално-стокови запаси. Подканиха ги ако имат нещо да декларират или да променят по отчетите си, да го направят сега, за да не им идват на проверка и да установяват липси или да пишат актове.
Това много прилича на подхода в края на 2017, когато на рекет бяха подложени всички фирми с касова наличност над 80 000 лева (ориентировъчно). Собствениците бяха принудени да си раздадат дивидент и така внесоха 5% от тези суми в бюджета. Това бяха страшно много пари. НАП се поздравиха с изключително добри резултати в събираемостта.

Тази година по същия начин се надяват да съберат пари от фирмите с високи стокови наличности. По същество високите стокови наличности се формират, когато си отчел разходи за покупка, а си ги продал без да ги отбележиш на касовия апарат. Така не плащаш ДДС и данък печала, но тези наличности оставят да „висят в баланса” и така стават достояние на НАП.
Вероятно догодина акцията на НАП ще бъде свързана с писма до фирмите, които в балансите си отчетат големи задължения към небанкови институции.

По принцип има изход от тази ситуация, но трябва да се действа бързо и умно. Все неща с които бизнесът в България не е свикнал. За съжаление ще му се наложи, ако иска да продължи да съществува.

Аптеките са от най-засегнатите

от наредба 18 за касовите апарати и ползването на софтуер. Те най-много ползват софтуер. В техния бранш има сериозно окрупняване и ако сте забелязали все повече влизате в аптека част от верига.

Например, софтуерни фирми се оплакват от наредба 18 и най-вече, че ще трябва да оставят кода си отворен (бел. ред. – става дума за авторите на програми за складове и счетоводства, за които данъчните искат да имат отворен код и да имат постоянен достъп). Къде тогава отива търговската тайна и конкурентните предимства? Твърдят, че с новите промени ще загубят 80% от клиентите си, което значи сигурен фалит.

Подобен проблем започват да имат и малките бензиностанции. Те ще трябва да отпечатват на всяка касова бележка името на доставчика, надценката и покупната цена. С две думи никаква търговска тайна. Какво го интересува клиента кой е доставчика и на каква цена купува бензиностанцията? Но е ясно кой реално иска да има тази информация – големите вериги много искат. А щом и могат, дните на малките са преброени.

Конкуренцията минава на ниво дистрибуция. Казано по друг начин, ако си голям и имаш дистрибуция, регулациите няма да те засегнат. Тогава ще имаш достатъчно ресурс за администрация, за разлика от малките си конкуренти.

Всеки нормален човек разбира, че тези мерки нямат нищо общо с подпомагане на конкуренцията, а точно обратното. В много кратък срок тя ще бъде унищожена. Но кой печели и кой губи от това?

Печелят големите, зависими бизнеси

Реално всички са такива. С тези регулации няма как да бъде по друг начин.
Новият модел на успешен бизнес в България явно включва няколко компонента:
– Политическа зависимост
– Голям мащаб
– Работа за чуждестранни клиенти
– Евтина работна ръка

В последната предпоставка се крие ефекта от съсипването на малкия и среден бизнес. Вземете една аптека. Ако сте фармацевт и това ви е бизнеса, какво бихте правили, щом не можете да работите и печелите?
А ако сте малка бензиностанция?
Реално погледнато ще се хванете на трудов договор към по-голям конкурент, защото сте на 45 или 50 години и нямате много време за преквалификация в компютърен програмист или лекар.

Така може би ви изглежда нереално, но си го представете на макро ниво. Съсипването на малкия и среден бизнес ще доведе до освобождаването на голяма маса служители. Именно служители, защото да си предприемач вече няма да има смисъл.

Големият въпрос е

дали предприемачите ще останат в България,

за да работят за своите конкуренти?
Миналата седмица ООН излезе със статистика, че населението на България вече е под 7 млн. души. Откъде ООН има тази статистика, като в нашите институции има разминаване в бройката на населението, но може да се предположи, че населението ни е по-скоро под 6 млн. Не знам как се брои човек с паспорт и адрес в България, но живеещ примерно в Австрия 10 месеца в годината? Със сигурност влиза в статистиката на българското население в България.

Липсата на евтина работна ръка подтиква към съсипването на малкия и среден бизнес.

Лесно е да се предположи, че ако имате служители, след затварянето на вашия бизнес, те ще отидат при конкурентите. Нали? И този път ще търсят по-голяма фирма, за да им е „сигурно”. Не че вие сте виновни с нещо. Просто ЕС иска стоки. Преди години изнасяхме компютри, харддискове и машини, сега изнасяме колелета, сглобени в България с части от Китай. Даже вече сме най-големите „производители” на велосипеди в ЕС.

Естествено мантрите за иновации и гъвкавост на малкия и среден бизнес остават, но не е ясно как това ще става без пари. Всяка иновация вече струва маса пари, а се забелязва, че банките влизат в кризисен режим по отношение на малките и средни предприятия. Не искат да ги кредитират много, нито пък да предоговарят кредитите им. Където има предоговаряне то е в насока обръщане на оборотен кредит в кредит с равни месечни вноски. Също като 2008 г.

Затова преструктурирайте се докато е време. Има начин!

От kendov.com