Това е историята на част от мръсния преход, която няма да намерят децата в учебниците по история.А би трябвало. За да не се повтаря никога повече

Този мръснишки преход има един преломен момент: Когато през 1999 г. Костов поръча компрометиращ доклад срещу мен на готовото на всякакво фелацио джудже Атанасов. Не съм важен аз в случая. Важна е официалната злоупотреба със службите за политически цели. Което днес е практика. Там някъде се корени и връзката на службите с организираната престъпност, която сега е на власт.
Поръчката беше изпълнена, но даже Костов публично заяви, от срам, види се, че не вярва в написаното.
Докладът заживя собствен живот с абсурдни твърдения, в които само името ми беше изписано вярно.
Придоби публичност, благодарение на Митьо Гестапото и уж случайно изтекла поверителна информация. Лично бях свидетел на контактите на джуджето с тогавашни, уж, противници от ДС.

Но истинската роля на злоупотребата със службите се прояви благодарение на един посредствен пловдивски бракоразводен адвокат, който случайно стана президент. И неслучайно се кандидатирах, за да покажа какъв мерзавец е.
Имаше дело срещу джуджето за злоупотреба със служебно положение. Затова, че без никакви данни е фабрикувал клеветнически твърдения.
По делото има официално писмо от тогавашния шеф на НСС (службата за сигурност), че Атанасов им е носил листчета с клевети, които да вмъкнат в доклада. Няма СРС, няма разработка, няма никакви данни.
Иван Драшков се казва. Колкото пъти ме види, все вика: “Господин министър, имам голям грях към вас”.

Пред съда същият Драшков се отрече от официалното си писмо. Това направи и Цветлин Йовчев, един от библиотекарите и писачите под диктовка на джуджето.
После някой го направи министър. Май някой глупак го направи. Драшков, Йовчев, Писанчев…, какво падение!
И все кандидатури на ДПС, видиш ли. Кой на кого е агент…
Сега същият Йовчев седнал да се появява отново в публичното пространство. Публичната проституция няма спирка.
Това е историята на част от мръсния преход, която няма да намерят децата в учебниците по история.
А би трябвало. За да не се повтаря никога повече.
Но, като гледам отговорникът за безопасните игли и конците на личните карти от мое време – Цвъко -, който сега определя какъв самолет да купим, нямам надежда…