Екип на „Класа“

България отчита лек спад в борбата с корупцията и в ефективността на държавното управление между 2003- 2008 г. Това сочат данните на новия доклад на Световната банка за качеството на държавното управление в света от 1998-2008 г., който беше представен в понеделник вечерта.
По отношение на ефективността на управлението оценката ни е 57,9 от възможна 100 през 1998 г. В средата на периода тя се е повишила с почти два пункта и е достигнала 59,7, но през 2003-2008 г. е отчетен спад от един пункт и оценката става 58,3.
Сходна е ситуацията с оценката за контрола над корупцията. От 47,1 през 1998 г. страната ни бележи сериозен напредък и през 2003 г. тя се повишава на 55,8, но в следващите пет години отстъпваме с три пункта – 52,2. Според някои от критериите страната ни обаче отбелязва покачване.
Най-голям напредък е постигнат в качеството на регулацията и в гарантирането на свобода на словото и отчетността на правителството. Другата оценка, според която страната ни напредва, е спазването на закона. По този показател 47,6 е била отчетената от експертите на Световната банка цифра през 1998 г., през 2003 е 49,0 и през 2008 г. оценката е 51,2.
„Очевидно по отношение на спазването на закона може да се говори за устойчива тенденция“, коментираха за „Класа“ юристи от „Международно общество за трайно развитие и сътрудничество“. Но не така, според тях, стоят нещата по отношението на корупцията – там нещата са динамични и би следвало да се приеме, че има проблем.
Подобна съпоставка на данните направи и прокурорът от Софийската градска прокуратура Пламен Панайотов. „Колебанието на оценката през годините и понижението между 2003 г. и 2008 г. е по-скоро реакция от множеството корупционни скандали, които избухнаха у нас напоследък и не особено адекватната реакция на санкциониращите институции“, каза за „Класа“ Панайотов.
„Динамиката на цифрите трябва да се възприема по-внимателно“, коментира Руслан Стефанов от икономическия екип на Центъра за изследване на демокрацията. „Констатациите на Световната банка съвпадат и с тези, които ние оповестихме в своя доклад за индекса на корупцията, а именно, че 2004 г. е била годината, при която административната корупция достига своя минимум, но след това се наблюдава отстъпление от позициите“, каза Стефанов. От изнесените от центъра данни през пролетта на тази година ставаше ясно, че през 2004 г. корупционните транзакции са били по около 90 хил. на месец, а през 2008 г. техният брой е нараснал на 120 хил., което ни е върнало на нивата преди около десет години.
В най-големи мащаби подкупите процъфтяват в Зимбабве, Еритрея и Гърция, отчитат авторите на изследването. Те правят извода, че този проблем е характерен не само за развиващите се, но и за развитите страни. Гарантирането на свобода на словото и отчетността на правителството се е засилило най-забележимо в Перу, Индонезия, Гана, Кения и Нигерия. Сред страните, в които свободата на словото е намаляла, са Беларус, Сингапур, Венецуела и Иран.
Най-голям напредък в борбата с насилието и гарантиране на стабилността има в страните, в които неотдавна приключиха конфликти - в Алжир, Ангола, Сърбия, Тайланд, Непал, Филипините, Ливан, Бангладеш и Боливия. Показателят, отчитащ ефективността в работата на правителството, се е понижил най-силно в Испания и Италия.
"Не бива да мислим, че богатите страни имат най-висока степен на ефективност на държавното управление и борба с корупцията. Финансовата криза ни напомня, че качеството на управление в страните от "голямата осморка" не винаги е образцово", отбелязва Даниел Кауфман, един от авторите на доклада.

---

Четин Казак, депутат от ДПС:
„Важно е корупцията да бъде сведена до обществено приемливи параметри.“

Знаем, че има още проблеми, които не са преодолени напълно, но се направиха много усилия в тази посока. Това е един по-дълъг и продължителен процес. Не знам да има държава в света и в ЕС, която да се похвали, че се е преборила напълно с корупцията. Корупция има във всички държави. Въпросът е тя да бъде сведена до някакви обществено приемливи параметри, които да не застрашават доверието на хората в институциите и стабилността на обществения ред.
Що се отнася до ефективността на управлението, винаги може да има упреци. Добре е да се иска повече и по-високи цели. Не бива обаче да се подценява свършеното до момента.

---

Антон Кутев, секретар на НС на БСП:
„В България проблемите не са по-големи отколкото в други европейски държави.“

Не съм виждал доклада, но това не значи, че не съществува. По отношение на контрола върху корупцията не смятам, че има влошени показатели в България през последните години. Напротив, моята преценка е, че общо взето, има промени във вярната посока, без те да са достатъчни. За себе си смятам, че няма повишаване на корупционния фон в България. Между другото у нас корупцията не е съществено по-голяма в сравнение с други европейски държави. Просто страната ни е любимата дъвка на един куп журналисти както български, така и европейски. Това не е добре за България. За мен трябва да има повече национална отговорност и да подхождаме към проблемите с повече национално самочувствие, защото тази говорилня, която се създава около всеки доклад или изказване не работят добре за държавата ни.

---

Владимир Каролев, НДСВ:
„Влошаването е от 2006 г.“

Това ние отдавна го говорим – че при правителството на Симеон Сакскобургготски е била най-ниска корупцията, а след това положението се влоши. Влошаването не е от миналата година, а от 2006 г. В някои от министерствата има увеличена корупция, като например в тези, в които парите от еврофондовете бяха спрени. За да се променят тези данни, трябва министрите да са професионални и да не са податливи на корупция.

---

Атанас Атанасов, ДСБ:
„Трябват радикални мерки.“

Тази информация никого не може да изненада. След като от Европейската комисия обявиха, че България е най-бедният и най-корумпиран член на Съюза, натрупването на множество еднакви оценки говори само за едно – че в България този проблем е много остър и единственото му решение е само с политически средства – т.е. промяна и ново управление, което да предприеме радикални мерки в тази сфера. Те могат да бъдат структурирани в три групи – законодателни, структурни и персонални промени в институциите за борбата с корупцията.