Потреблението на българите се запазва двойно по-ниско в сравнение със средното за Европейския съюз равнище за поредна година. Това показват данните на Евростат за 2017 г., публикувани днес. Действителното индивидуално потребление измерва материалното благосъстояние на домакинствата.
През 2017 г. покупателната способност между страните членки на ЕС варира от 54% в България до 132% в Люксембург спрямо средното равнище за съюза. България все пак отбелязва минимален напредък, тъй като предишните две години покупателната способност бе 53%.
В десет страни членки потреблението на глава на населението е над средното равнище за ЕС. То е най-високо в Люксембург – с 32% над средното за съюза равнище, а след него са Германия с 22% и Австрия със 17%.
Дания, Обединеното кралство, Белгия, Финландия, Холандия, Швеция и Франция бележат нива с между 10% и 20% над средното за ЕС като цяло.
Потреблението на глава на населението в 13 страни членки варира от средното за ЕС до 30% по-ниско. В Италия, Ирландия и Кипър например нивото е до 10% под средното за съюза, а в Испания, Литва, Чехия и Португалия този процент е между 10% и 20%. Малта, Гърция, Словения, Словакия, Полша и Естония са страните, където потреблението е с между 20% до 30% по-ниско от средното за ЕС.
В пет държави потреблението на глава на населението е с над 30% под средното. В Латвия, Румъния, Хърватска и Унгария той е между 30% и 40%, а България е единствената, където процентът е над 40%.
През последните три години фактическото индивидуално потребление остава сравнително стабилно в повечето страни членки.
Ясни повишения се виждат обаче при Румъния (от 58% от средното за ЕС ниво през 2015 г. до 68% през 2017 г.), Литва (от 83% до 88%) и Чехия (от 78% до 82%). В същото време обаче има страни, където тенденцията е обратна, като това са Люксембург (от 140% до 132%), Австрия (от 121% до 111%), Холандия (от 115% до 111%) и Швеция (от 113% до 109%).