Някои малки партии се самоопределят и самоизтъкват като единствена „автентична десница”.
Кои от тях имат шанс на избори? И всъщност кои са те? Защото от толкова пресипване надясно-наляво и в центъра, човек може да се обърка. Особено по-младият избирател, който не помни кой кой е.
Това, което имаме като дясно (както се изразява Цветан Цветанов) към днешна дата е:
Обединение Демократична България – създадено неотдавна, то включва ДСБ (Демократи за силна България), Движение „Да България“ и „Зелените”.
ДСБ са отцепила през 2004 г. част от Съюза на демократичните сили (СДС) – основан месец след падането на Тодор Живков от демократични клубове и движения. ДСБ първоначално е обединение около лидера си Иван Костов, бивш премиер 1997-2001. Смаляваща се формация. На изборите през 2005-а ДСБ са имали 230 хил. гласа и 17 депутати. През 2009-а година на изборите се събират отново със СДС в „Синя коалиция”, и имат общо 15 депутата. На изборите през 2013 г. изпадат от парламента с 2,9% и малко над 100 хил. гласа.
Наричат ДСБ секта – „костовистите от последния ден” (или поне голямата част от симпатизантите), поради основното обединяващо сред тях – личността на Иван Костов, силно изгубил влиянието си и оттеглил се преждевременно от политиката. Днес в ДСБ са обединени около лидер пенсионирания генерал от службите Антанас Атанасов. Младият Радан Кънев (юрист), който е зам.-председател, придава свежест на партията, иначе клонят по-скоро към пенсионерска партия на „сини каски” (израз, който е антипод на „червени бабички”). Друго по-известно лице е евродепутатът Светослав Малинов.
Движение „Да България“ е основано от Христо Иванов (юрист), бивш министър (2014-2015 г.) на правосъдието в служебния кабинет на Близнашки и във второто правителство на Борисов. Около него се обединяват по-млади хора и разнородни интелектуалци, като опит за „трети път” – нито десния популизъм и корупционно управление на ГЕРБ, нито крайната риторика и неадекватност на останалите насипни десни. На парламентарните избори 2017 г. „Да България” взима 101 хил. гласа и 2,96%. Върху движението се сипят обвинения в предателство и разцепване на дясното. Най-острите атаки са от днешния им съюзник ДСБ.
„Зелените” са третата засега част от обединението „Демократична България”. Те не могат да се нарекат десни, макар че у нас някои зелени имат такива претенции. Но влизат в това обединение на принципа да съберат като в поток гласове оттук-оттам. До сега „Зелените” са имали на избори 20-30 хил. гласа. Те имат за конкуренти и още две зелени партии с различни наименования, които досега са взимали по няколко хиляди гласа.
Обединението „Демократична България“ обяви, че ще търси партньорство с:
„Движение България на гражданите“ (ДБГ) – основано е от Меглена Кунева, бивш министър на евроинтеграцията в правителството на НДСВ и бивш успешен български еврокомисар, а после министър на образованието във втория кабинет на Борисов. Като кандидат за президент през 2011 г. взима 14% и 470 хил. гласа. Тя се оттегля от активна политика, сега председател на ДБГ е юрист, бивш депутат – Димитър Делчев. В движението разпознаваеми лица са Найден Зеленогорски, бивш депутат и кмет на Плевен. Тази партия, също като по-късно създадената „Да България”, беше опит за „трети път”, по-умерена и конструктивна от другите десни, търсеше избиратели извън силно поляризираните. На изборите през 2013 г. ДБГ на Кунева взе 3,25% или 115 хил. гласа, с което надмина резултата на ДСБ. Срещу ДБГ тогава имаше атаки преди и след изборите, че разцепили дясното, създадени били да го разпилеят и да изпадне от парламента. От ДСБ смятаха Кунева „червена кукувица”, лично Светослав Малинов я нарече така в тв предаване.
СДС, старият Съюз на демократичните сили, се „люспи” още от началото на 90-те години. Негов активен представител тогава – отец Христофор Събев нарече отделилите се като по-умерени партии „разни люспи”. Но в СДС настъпи такова люспене през годините, че накрая остана само кочан. Разпознаваеми лица в днешното СДС са бившият му председател Божидар Лукарски, с прякор Божо Икономиката, поради неадекватното му назначение за министър на икономиката във втория кабинет на Борисов. Председател на СДС в момента е Румен Христов, професор по аграрни науки, за кратко земеделски министър, който като кандидат за президент на обединени десни партии 2011 г. взе 65 хил. гласа (1,9%). При избора на Христов на мястото на Лукарски в началото на тази година се стигна до физическа разправа на конференцията (виж тук).
Разпознаваеми лица в старото СДС са и Петър Стоянов, бивш президент, Александър Йорданов, бивш депутат и дипломат, известен с крайните си антикомунистически изяви.
Има свободни десни електрони като Петър Москов, бивш здравен министър във втория кабинет на Борисов. Москов е изключен от ДСБ 2016 г., сега заяви намерение да прави „политически проект” с част от т. нар. патриоти, като похвали в изявления Валери Симеонов и отрече „либералния разказ” и Демократична България, която претопля „либералния дневен ред” и е „още от същото”. Към него вероятно ще се присъединят и други десни от някои от изредените партии и партийки.
Свободен десен електрон е и бившият министър на икономиката и енергетиката в първото правителство на Борисов Трайчо Трайков, който по-късно влиза в десни обединения.
Свободен електрон може да се нарече и младият икономист от Института за пазарна икономика Мартин Димитров, бивш депутат и лидер на СДС, представител на България в ЕС до присъединяването. Той (вече на 41 г.) е избиран двукратно за лидер на СДС, но през 2012 г. се присъединява към съюза „Синьо единство” на Надежда Михайлова и др. бивши лица от СДС, а оттам на следващата година преминава индивидуално в Реформаторския блок и др. обединения на т. нар. насипно десни.
Реформаторски блок (РБ) още съществува на книга, но на практика се разпадна. Основан е декември 2013 г. за изборите 2014 г. Учредители са партиите ДСБ, Движение „България на гражданите“, СДС, Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД – на отцепилите се от ДПС съратник на Доган Касим Дал и по-младия Корман Исмаилов) и Български земеделски народен съюз (известен най-вече с лидера си Николай Ненчев, станал военен министър във второто правителство на Борисов).
На изборите през 2014 РБ печели 290 хил. гласа, 8,9% и 24 депутатски места. Първоначално преди изборите лидерите му прокламират, че не искат Бойко Борисов за премиер в бъдещо правителство, но след изборите стават негови коалиционни партньори и повечето влизат като министри в кабинета му. Лукарски обяснява този обрат като съзнателен номер, за да не разочароват преди изборите част от избирателите, които търсят алтернатива на Борисов. На втората година ДСБ оттегля подкрепата си за правителството, но техният министър Москов остава в него и парламентарната група на РБ не се разцепва. Коалиционното правителство с ГЕРБ просъществува докато кабинетът Борисов 2 подава оставка през ноември 2016 и управлява до януари 2017 г. ДСБ напуска РБ в края на 2016 г.
На следващите избори 2017 г. в Реформаторския блок влизат Движение „България на гражданите”, СДС, БЗНС и Българска нова демокрация (БНД – партия на отцепилите се от НДСВ Борислав Великов, Николай Свинаров и др.). В РБ участва и свободният електрон Петър Москов, който към момента вече е изключен от ДСБ.
Блокът сключва предизборна коалиция с партията „Глас народен“, основана от музикантите Светослав Витков (Светльо от „Хиподил”), Венци Мицов и техни съмишленици (за тях – по-надолу). Резултатът на коалицията на изборите 2017 г. е 107 хил. гласа, 3,1%.
На тези избори ДСБ се явява в друга коалиция „Нова република“, заедно със Съюз за Пловдив и маргиналната Българска демократична общност, с тях участват и свободните електрони Трайчо Трайков и Мартин Димитров. Взимат 86 хил. гласа и 2,5%.
Към днешна дата РБ е напуснат от основателите си ДСБ, Движение „България на гражданите“, НПСД, БЗНС. В него остават СДС, БНД и две несъществени формации, които клонят към статистическа нула.
(Следва – „Глас народен”, патрЕоти, „Воля“; настоящи и бъдещи коалиции, обединения, съперничещи на ГЕРБ; кои са готови да се съюзят с Борисов).
