Днес, 11 декември 2018 г. се навършват 20 години от кончината на Петър Увалиев (познат и като Пиер Рув), един от най-влиятелните и световно признати български интелектуалци-емигранти от втората половина на ХХ век.

Той е блестящ майстор на словото, дипломат, автор, театрал, семиотик, ерудит, енциклопедист, незабравим глас от радиоефира на Би Би Си, изкуствовед, учен, награждаван със „Златна палма“ филмов творец, университетски преподавател и преди всичко – несравним родолюбец.

Работил години наред със световноизвестни колоси на културата като Чарли Чаплин, Федерико Фелини, Микеланджело Антониони, Марчело Мастрояни, София Лорен, Карло Понти, Ванеса Редгрейв, Бен Кингсли и др., Петър Увалиев остава завинаги верен на българския език, история и култура, на корените си, на всичко българско и родно.

По повод на годишнината, неговата съпруга и спътница в живота проф. Соня Рув – Увалиева, дъщеря им Мила-Джорджина, както и Управителният съвет на учредената от тях Фондация „Увалиеви – фондация на България”канят всички, които помнят, ценят и обичат Петър Увалиев, да отбележат по своему и вътре в себе си тъжния, но и вдъхновяващ юбилей: като посветят 2 минути от времето си, точно в 12:00 ч. на 11 декември, независимо от часовата зона, на мисли и спомени за неговата личност, дело, слово, творчество, уникален глас, идеи и ценности.

Който желае, би могъл/ла да остави цвете върху паметната плоча на ул. „Кърниградска” №1 в София, или на улици, площади и библиотеки с неговото име; да сподели снимки, писма, документи и впечатления от срещи и разговори с него. Или пък, може би, на този ден да носи бяла вратовръзка (за дамите – бял шал), един от „запазените знаци“ на бележития българин.

За Петър Увалиев (познат още като Пиер Рув):

Преди всичко българин и родолюбец, и то „не по занаят, а на инат”, Петър Увалиев от дете до сетния си дъх вярва, че България и Европа са неделими. Доказва го с яркия си и многопосочен жизнен път. Макар и в емиграция, като „езиков сирак” (както сам се нарича) той и преживе, и след смъртта си е висок духовен пример и професионален връх за няколко поколения българи. Невидим, деликатен и официозно премълчаван, но същевременно последователен, категоричен и упорит, неговият принос в развитието на българските медии, култура и изкуства е значим и съзидателен.

„Аз никога не съм търсил онези страни на българския живот, които трябва да бъдат оплюти” – споделя той в една от радиоизявите си. „Защото те нарушаваха и собственото ми самочувствие. Търсил съм малкото, което може да бъде похвалено.”