За първи път: Стенограмата от пленума на ЦК на БКП за сливане на България със СССР. Част 1,2 и 3


Решението за сливане на НРБ със СССР е взето от пленум на ЦК на БКП по предложение на Тодор Живков (в средата на първия ред). До реализирането му все пак не се стига, тъй като съветският лидер Никита Хрушчов (най-вляво на трибуната) не го задейства | Снимка: lostbulgaria.com.

 

 

Сайтът desebg.com публикува стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.

 

https://photocafe.bg/wp-content/uploads/2018/04/Tato-smiling.jpg

 

През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев заяви, че най-голямото предателство в историята на България е предложението на комунистическата партия страната да стане 16-та република на СССР.

 

https://abritvs.com/wp-content/uploads/2017/05/jivkovbanner-670x300.jpg

 

Държавният глава настоя да бъдат публикувани архивните документи, които показват как ръководството на БКП е гласувало единодушно за подаряването на България.

 

Сайтът desebg.com реагира и първи дава възможност на обществото да се запознае онлайн с непубликуваната до този момент стенограма от заседанието на пленума на ЦК на БКП, на който се обсъжда присъединяването на България към Съветския съюз и се взема решение за това.

 

Историята на предложението

 

За първи път въпросът за присъединяването на България към СССР е поставен от Тодор Живков пред пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 г. На него първият секретар на партията излага разбирането си, че „суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.

 

Пленумът, на който е обсъдено предложението му се провежда на 4 декември 1963 г. и остава скрит от обществото по обясними причини. Стратегията на Живков е следната:

 

„Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.

 

Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз, тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики”.

 

В доклада си той подчертава:

 

„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава.

 

Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях...

 

Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР.”

 

Пленумът на ЦК оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му „за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз”, като решава да се издигне „на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз, да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни”.

 

Първият секретар обаче настоява „гениалната” му политика да се реализира на тъмно, тъй ката много добре осъзнава, че обществото не би приело подобно унизяващо нацията решение:

 

„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз...

 

Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това... Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”

 

Стенограмата се публикува на части поради значителния й обем. В първа част се публикуват първите 41 страници от стенографския протокол от заседанието на Пленума на ЦК на БКП от 4 декември 1963 г., които съдържат доклада на Тодор Живков. Те се предшестват от списък на членовете и кандидат-членовете на ЦК, които са присъствали на Пленума, на който е обсъдено сливането на НРБ със СССР.

Оригиналът на документа се съхранява в Държавна агенция „Архиви”, откъдето сайтът desebg.com е получил копие.

 

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

 

 

Част 2

Година след официалното посещение на Хрушчов (говорещият на трибуната) в НРБ през 1962 г. Тодор Живков (с каскета) задейства плана за присъединяване на страната към СССР | Снимка: БТА.

 

Сайтът desebg.com публикува  част 2 от стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.

 

 

Държавният глава настоя да бъдат публикувани архивните документи, които показват как ръководството на БКП е гласувало единодушно за подаряването на България.

 

Сайтът desebg.com реагира и първи дава възможност на обществото да се запознае онлайн с непубликуваната до този момент стенограма от заседанието на пленума на ЦК на БКП, на който се обсъжда присъединяването на България към Съветския съюз и се взема решение за това.

 

В част 1 е представена кратка история на предложението за 16-та република и е публикуван доклада на Тодор Живков (1-41 стр.).

 

Част 2 съдържа финалната част от доклада на първия секретар на ЦК на БКП и последвалите изказвания от участници в пленума (42-91 стр.).

 

Документът се публикува на части поради големия му обем. Оригиналът се съхранява в Държавна агенция "Архиви", откъдето на desebg.com е предоставено копие.

 

 

 

 

 

 

Част 3

Въпреки че комунистическата върхушка приема единодушно обединението на НРБ със СССР тя и нейният лидер Тодор Живков се страхуват и пазят решението в тайна от обществото. То не е прието от съветска страна, но ЦК на БКП прави всичко възможно България да изглежда като 16-та съветска република | Снимка: lostbulgaria.com.

Сайтът desebg.com публикува  част 3 от стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.

 

 

Държавният глава настоя да бъдат публикувани архивните документи, които показват как ръководството на БКП е гласувало единодушно за подаряването на България.

 

Сайтът desebg.com реагира и първи дава възможност на обществото да се запознае онлайн с непубликуваната до този момент стенограма от заседанието на пленума на ЦК на БКП, на който се обсъжда присъединяването на България към Съветския съюз и се взема решение за това.


В част 1 е представена кратка история на предложението за 16-та република и е публикуван доклада на Тодор Живков (1-41 стр.).

Част 2 съдържа финалната част от доклада на първия секретар на ЦК на БКП и последвалите изказвания от участници в пленума (42-91 стр.).

В част 3 (92-144 стр.) ще откриете финалните изказвания, направени по време на дискусията (92-133 стр.), решението на пленума на ЦК на БКП за обединение на НРБ със СССР (134-135) и писмо на Тодор Живков (136-142) за взетото решение до ЦК на КПСС и до съветския лидер Никита Хрушчов, подготвено и изпратено по поръчение на Централния комитет на българската компартия. Част 3 съдържа и втори, редактиран вариант на решението на пленума с подписи на представители на вишето партийно ръководство (143-144 стр.).

 

 

Станете почитател на Класа