Едва ли има българин, който да не се просълзява като чете "Опълченците на Шипка". Няма как да останеш безучастен пред уникалната сила на тези "шепа спартанци", както ги нарича Дядо Вазов, дръзнали да се изправят пред турския аскер, за да получат свободата си. Не е възможно да не се развълнуваш от огромната жажда за свободна България, заради която "ведно се бият живи и умрели". Дори турските орди изтръпват при тази гледка.

На днешния ден преди 141 г. се води най-тежката битка от отбраната на Шипка. Това сражение променя кардинално историята ни. България я има отново на картата на света като свободна държава. 
 

Иван Вазов пише знаменитата си "О, Шипка", за да напомни на България за това важно събитие и за забравените герои. Днес имаме пак нужда от нов Дядо Вазов. Не забравихме ли, благодарение на кого живеем в свободна страна?! Вперили сме поглед в днешните ни политици, които считат, че от тях започва историята, че даже и светът. Парламентът завърши сезона с гръмовни скандали, които продължават дори и през лятната му отпуска. Депутатите стигнаха до толкова ниско ниво, че да си разменят лични обиди, в желанието си да блеснат кой е по-по-най. 

Герои нямаме. И не става дума, слава богу, за герои на фронта. Дано не се наложи. А за хора, от които да черпим пример. Героят на нашето време стана грубиянинът, който критикарства наляво и надясно, гордее се, че не чете книги, ако преглежда все пак пресата, то е заради вицовете. 

Да си спомним за "този ден бурен" и дано "славата му дивна" се носи от "век на век". Ако искаме да ни има. 

Бедни ми, дядо Вазов, къде си сега, да ни припомниш, какви хора са живели по нашите земи?!