Cигурно ще бъда упрекнат, че съм яхнал някоя опорка, обаче от няколко дни, честно, съм силно разтревожен къде потънаха зелените протестъри.

Докато беше по-студено времето, на тяхната своевременна гражданска реакция можеше да се разчита 24 часа в денонощието, но откакто се затопли, ги няма никакви.

В държавата бушуват еко социални бури и епидемии – избиват болни и здрави животни, варварски секат новозасадени дръвчета, а зелените ни гък, ни плакат пред Министерския съвет, ни пост във фейса, даже и една гола декларация не се вижда отникъде…

Сигурно са опънали палатките на Карадере и трупат старателно тен, топлина и витамин Б за студените зимни протести – сезон 2018/2019 г.

Притеснението ми за тях започна, когато Странджа потъна в сълзи заради масовата евтаназия на овце и кози в огнищата на животинската чума. Телевизионните репортажи с козичката на баба Дора от село Шарково трогнаха цялата нация.

Драмата за хората там е огромна, независимо дали става въпрос за възрастни хора, които отглеждат по 2-3 животни в двора, или за фермери с по няколко стотин овце и кози. Те ги гледат като свои деца. Това им е поминък и средство за изхранване.

Африканската чума обаче е факт. Заразата напира и от Ръмъния. Потвърждава го експертиза от лаборатория във Франция. Ако разпространението на болестта не бъде пресечено, тази опасна епидемия ще плъзне навътре в страната и ще погуби много повече животни. Отделно от това държавите, които купуват месо от нас, ще спрат вноса и покрай сухото ще изгори и мокрото.

Щетите ще се мултиплицират многократно.

Ваксината за това смъртоносно заболяване е забранена на територията на Европейския съюз, а карантината дори според овцевъди, а не според официалните власти, е неефективна и не спира разпространението на болестта.

Единствената огромна грешка на държавата беше в комуникацията – не обясниха достатъчно ясно и навреме доказателствата за епидемията, какви са бъдещите рискове, решенията и обезщетенията – защото единствената успешна акция, която се налага в такива случаи в модерните общества, е животните в засегнатите райони да бъдат максимално бързо и максимално хуманно умъртвени.

Затова ветеринари, охранявани от полиция, започнаха евтаназия в огнищата на зараза в Странджа. Ето в този критичен момент очаквах реакция на зелените и протести по места. Но докато те ваканцуват, в природата няма празно и вакуумът от отсъствието им бе светкавично зает от социалистите.

Лично Корнелия Нинова посети инфарктните райони, сезира прокуратурата, поиска оставката на ресорния министър, говори по джиесема, седнала в селска каручка, и се включи в социалистическия караул пред обора на баба Дора. Като видях “другарската” намеса, си казах – тук най-естественото продължение са диверсиите и саботажите. И наистина – още на следващата сутрин маркучите за дезинфекция в заразените села бяха прерязани по партизански, а ветеринарите – прогонени с камъни.

Цялата тази популистка активност е съвсем естествена за българския политически стил. Особено в опозиция. Все пак БСП не обвинява ГЕРБ единствено за катаклизмите от климатичните промени. Но ако Бойко Борисов изкара още няколко мандата, вероятно вече ще имат пълно основание да му поискат сметка и за топенето на ледниците.

Да се напъваш да се харесваш на електората с проблеми като епидемията в Странджа, обаче е повече от неуместно – да им даваш надежда, че заразените им животни може и да не бъдат умъртвени и да ги подстрекаваш към неподчинение, това си е направо за прокуратурата, като се има предвид какъв е залогът и рисковете за животновъдите в цялата страна.

Не може ли вместо арогантно и разбира се, в тотална конфронтация, да се търси по-положителен начин да се рекламираш на гърба на подобни трагедии.

Както например го направиха животновъдите от цялата страна, които започнаха да даряват здрави животни на ощетените си колеги.

Ето това беше един наистина чудесен, положителен, човечен жест. От такива знаци, подкрепа и примери за подражание има нужда обществото ни. Постоянното противопоставяне във всичко, което обслужва политиците, не започна ли вече да дразни твърде много хората?

Затова трябва да мислиш повече и за какво е важно да се бориш и да протестираш – за теб, за децата ти и за цялото общество. Тук ще върна пак топката към зелените, за да поразведря обстановката със случка далеч от Странджа, в покрайнините на столицата, която обаче е не по-малко шокираща от драмата с африканската чума.

Тази седмица се оказа, че 29 чисто нови засадени дръвчета на Околовръстния път на София са били варварски прерязани с трион. Но не дори за да ги вземе някой за огрев. Не, те са си там оставени, привързани за колчетата. Няма никакво логично, нормално обяснение за тази уникална простотия – освен че може би пречат да се вижда някой магазин или автосервиз, разположен зад тях в локалното на Околовръстния път.

Каквато и да е причината, това със сигурност е най-отвратителната постъпка на територията на столицата на месеца, а може би и на тримесечието. Срещу тази наистина забележително тъпа изцепка на някой неуспял в нищо комплексар, обиден на целия свят, със сигурност си заслужава да се протестира.

Дори и само като споделиш новината за вандализма в интернет. Но в тази история няма пари на втори план и може би затова организираните зелени така и не й обърнаха никакво внимание. Както и нелегалната масова сеч в планините ни никога не е била сериозна кауза за тях.

Как да им вярваш при това положение, когато дойде сезонът на протестите?