МЪкедония.

Само не си мислете, че неволно съм сбъркал предната дума. Напротив, взех на заем от мой познат интелектуалец в близката до сърцата ни държава отвъд граничната бразда край Гюешево това тъжно определение за бившата югославска република.

И не за друго, а защото над две десетилетия след безкръвното и щастливо отделяне от разпадналата се не без чужда помощ федерация, младата република край Вардар изживява вероятно най-голямата си и мъчителна конвулсия.

С много мъка за възпитаваните и безрезервно отдадените на измисления македонизъм, с мъчително очакване от хората, които са наясно с историческите си корени, и също с мъчителни терзания за тези, които в стремежа си към измамна вечност във властта са готови за исторически компромис без оглед на последствията.

И трите обществени групи обаче не крият тревогите си от своеобразния държавен «възродителен» процес. Защото той крие заряд за дълготрайна вътрешна конфронтация и нестабилност, от които по традиция печеливши излизат единствено жонглиращите с властта албанци.

За тях името на републиката е най-маловажното обстоятелство, което може да препятства опасно пълзящото им демографско нарастване и завземането на управленски и духовни територии.

При това зад наглед усърдното европейско посредничество в спора за името между Скопие и Атина прозира волята на Вашингтон, която за албанците не само в Македония е повече от закон.

Така че много мъка се е насъбрала в този над четвъртвековен спор за името на държавата на нашите кръвни братя.

Пък и съвсем не е известно дали сред договореното от премиерите Заев и Ципрас наименование за Македония с прилепеното географско определение «северна» страстите ще утихнат и в съседната държава ще настъпи мир и спокойствие.

И може ли някой с категоричност да каже, че и в Гърция опозицията ще сведе знамена и няма да използва момента за сриване на правителството на Ципрас, което впрочем спокойно може да се случи и със социалдемократите на Заев след късно обявения референдум.

Независимо от вече надутите фанфари от евроатлантическите ментори и присъдружните им играчи с мераци за влизане в клуба на по-богатите държави.

По-важно и над всичко в случая е малката, но стратегически важната територия на Македония да бъде маркирана на картата на НАТО с оглед на разширяването на балканското присъствие на Алианса.

Тази приоритетна цел, което е обяснимо с оглед на пулсиращата конфронтация между най-влиятелните световни фактори, като че ли измества емоционалните прояви на засегнатите от дългогодишния спор страни.

Но ако се взрем в историята, то подобни примери с адрес нашия регион има в изобилие. Та нищо ново под слънцето.
Като равноправни членки на НАТО и Евросъюза ние естествено не бихме се противили на присъствието на най-близките ни роднини от Македония в тези организации. Има обаче и нещо друго и то се нарича национален интерес.

Затова е логично да се запитаме дали заявяваният бъбриво от политиците приоритет бе защитен от наша страна във връзка с най-новата договореност за името между Ципрас и Заев.

И още — защо след многократните изявления в годините назад, пък и сега, срещу използването на географски определения в новото наименование, управляващите като че ли притихнаха евросолидарно.

И чак на самия финал на преговорите външното министерство със закъснение се обади със смислени аргументи. Та нима в дипломатическата практика изпреварващите събитията позиции нямат място и стойност за постигането на благоприятни резултати, особено когато става въпрос за национален интерес?

Очевидно в случая определящ е външният фактор и коленопреклонното ни приклякане пред него. Как по друг начин да си обясним тази пасивност, която сега по-трудно ще се компенсира с декларации от външнополитическото ни ведомство.

Та нима вариантът за името Република Северна Македония кристално ясно не насочва към тревожни процеси в средносрочна перспектива в отношенията София-Скопие, ако управляващите край Вардар решат недобросъвестно и «всеобхватно» да експлоатират т.нар. северен приоритет.

Ето защо ГЕРБ и компания трябва задължително да направят следващата крачка и да настояват на всички равнища в ЕС и пред Гърция и Македония за документални гаранции за непромяна на границите ни и каквито и да е претенции от арсенала на екстремния македонизъм на антибългарска основа.

С една дума — голяма мъка тресе републиката край Вардар.

Дали не е прав моят скопски приятел с определението си за «Мъкадония»?

Та политиците при комшиите са тотално конфронтирани, а народът също не е единен. Албанизацията е в настъпление и нищо не препятства този пълзящ процес.

В тази обстановка трябва съвсем малко, за да съзреят събития с референдумен привкус и мъчителни последици, които ние най-малкото като добри съседи не желаем.