България е водила три войни за Македония.
Загубила е и трите. Сега губи и четвъртата, без да я води.
Загуби я, като се отдръпна от преговорите по името на държавата, населена от наследници на най-чисти българи.
А трябваше, беше длъжна да участва, защото югозападна България е известна като Пиринска Македония.
Историята, географията, езикът, религията, нравите, имената дори – всичко ни свързва.
И изведнъж- никакъв интерес.
Как ще се казва плът от нашата плът, която носи нашата кръв – не ни интересува.
Северна Македония – и васалите взеха да ръкопляскат.
Колко хубаво е това за ЕС и за НАТО.
Ура !
Днес ръкопляскат, но добре е да видим какво е мислил по този въпрос министър-председателят Борисов през 2012 г.:
„Когато има думичката Северна Македония – знаем как коментират /македонците – бел. ред./, когато коментират техни теми, – казал съм, че в последствие могат да кажат, че Благоевград е техен. Когато има географско понятие в името, създава прецедент и опасност за националната ни сигурност”.
Прав е бил! Днес вече не е!
Не бива да имаме никакво съмнение, че от този договор можем да очакваме неприятни изненади, териториални претенции, кражби на история, комбиниран натиск. Опряна на Гърция, Северна Македония може да поднесе различни неприятни изненади. Онзи ден Заев вече посочи Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум, Гоце Делчев като техни, северномакедонски гордости. Той каза, че благодарение на договора македонските младежи вече нямало да имат основания да искат паспорти на други европейски държави, т.е. да искат българско гражданство. Каза, че от Северна Гърция някога били гонени не българи, а македонци.
Между бъдещите изненади вече се проявява една. Договорът дава допълнителни аргументи на Гърция да иска тръбата с руския газ от турския поток да премине не през България, а през Гърция и Северна, Македония. Това ще важи и за други проекти, които ще заобиколят България, която, благодарение на действията или бездействието на кабинета Борисов, ще остане да се утешава с древната максима “Бедността не е порок “.
