В началото на миналия век шестима млади мъже създават толстоистка комуна в странджанското село Ясна поляна. Преводът на тогавашното турско име на селото Алан Кайряк е „място на припек“. Останал е спомен за изисканите младежи, които помолват кмета да останат в селото – желание, което бива удовлетворено въпреки тогавашното обществено мнение срещу толстоистите. Колонията започва да живее според разбиранията си за доброто, простотата и ненасилието в осигурена от кметството къща. Занимават се основно със земеделие, не използват домашни животни за обработката на земята. Поддържат кореспонденция и със самия Лев Толстой. Създават сп. „Възраждане“, като изпращат на писателя всеки брой, а той реагира със симпатия и им изпраща 11 непубликувани в Русия свои статии, които те отпечатват. Не само публикациите на Толстой са забранени в Русия, но въпреки популярността на учението му в цял свят, той е отлъчен от руската църква и учението му е обявено за секта. Враждебно е общественото мнение и в България, макар че тук учението среща и много привърженици, включително сред силната партия на БЗНС. За съжаление две години след създаването си комуната в Ясна поляна се разпада – поради обществения натиск, а според други - поради близостта на комуната до граничен район. Колонията обаче оставя трайна следа в живота на селото. Името Ясна поляна то получава през 1934 г. по предложение на местен учител. Тогава се преименуват селища, които са били с турски имена.

Днес в селото има музей, създаден е през 1998 г. Той е музейна сбирка към местното читалище „Лев Н. Толстой“. Ценности там са български толстоистки печат и дареното 90-томното издание на Толстой на руски език, което е било собственост на толстоиста Йордан Ковачев от Пловдив.

Последната толстоистка комуна в България е в с. Мечкар, основана е през 1926 г. Има издадена книга за историята й, както и документи в архива на Ковачев. След 1944 г. е сочена за пример на ТКЗС-та в България. Съществувал е специален устройствен план на селото, като град-градина. Председателят й Илия Енчев е назначен като секретар на Министерството на образованието. Разтурена е от комунистите през 1958 г. По-точно, през 1958 г. е превърната в ТКЗС насила, като налагат на комуната друг правилник. Принуждавали са ги да гледат и животни за клане, а те са били вегетарианци.

„Заради Бога в човека“

Морално учение, изпълнимо от всеки човек. Така Йордан Йорданов описва движението на толстоизма. Един от последните съвременни толстоисти у нас, той живее скромно и тихо. Работи „в строителството“ във Варна. Отказва да сподели снимка във връзка с настоящата статия. За себе си казва, че причината да следва течението е, че е трябвало „да избере дали да бъде грешник или маймуна“, но от Толстой научава, че е „Божий син. „Не в смисъл на „избраник“, а на човек, изпълняващ моралния закон на Христос, допълва“.

Йордан е роден в село Брестак, Варна, през 1963 г. Следва българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен. През 1988 г. напуска института и се усамотява в Странджа. През 1990-1993 г. е активист и библиотекар. Автор е на стихосбирка.
Той посочва, че повече са поклонниците на писателския талант на Толстой и „много малко желаят да разберат вярата му”. Заема се с по-малко популярната част от творчеството му и издава избрано от религиозно-социалните му съчинения под заглавие “Но какво да правим?” (2006).
„Още преди да разбера толстоизма не пиех никакъв алкохол, не пушех, бях вегетарианец. Толстой промени отношението ми към физическия труд. Той е нормалният за човека, ако не е в повече. Четири часа физически труд действат много добре,  но именно този труд е най-експлоатираният и е  непосилен за работещия, защото е осем и повече часа. От този прекомерен труд се губи всичко морално в човека“, казва Йордан.
Споделя тъжната причина да потърси нещо, което да го спаси от безизходицата, след като негов много близък човек слага край на живота си. След разтърсващото преживяване започва да чете религиозните разсъждения и разбира, че трябва да промени начина си на живот. Започва да „живее не за себе си“, а заради „Бога в човека“. Най-важно за него е религиозното в толстоизма - че всеки човек е Божий син“.
Видове толстоизъм

Не се знае колко приблизително последователи на толстоизма има в България сега, както и от кой вид са те. Исторически се обособяват два вида толстоизъм – индивидуален и основан на комуна (с участие в земеделски култури). След разпадането на комуната в Ясна поляна се създават немалко други у нас. Журналистката Виктория Георгиева пише, че активен толстоизъм се развива само в България и Холандия. Ако в Русия голяма част от последователите са от селячеството (макар и не само), у нас те са идвали от средите на интелигенцията. Днес Йордан няма данни за други съвременни последователи на Толстой, освен за малък кръг във Варна. Той съществува като народно читалище „Ясна поляна-2014”. Засега хората там са индивидуалисти и не живеят в комуна.

„Най-вече обсъждаме религиозно-философските трудове на Толстой, защото не се познават в дълбочина. Издадохме съвместно с издателство цензурираните места от дневниците му. Сега предстои издаване на детските му и народни разкази“.
Предстои толстоистите да създадат и земеделско опитно поле за варненските училища. Целта на Йордан, освен работата около библиотеката и самодейността, е събуждане на българина към селото и земята.

Как толстоизмът се прилага към съвремието и българското общество? Според Йордан той е неприложим в съвременния свят и у нас.
„Защото най-важното в човека е премълчавано и потъпквано – моралният закон на човека Христос. Надявам се, че вече е дошло друго време и ще се раждат други хора, които първо ще отговорят на въпроса – кой съм? Най-важен е личният пример – първо ти направи това, което искаш от другите“.

Толстоизмът учи на непротивене на злото,

но кое зло?

Има ли разлика в реакцията на толстоиста, когато се сблъска със зъл човек, насочен лично срещу него, и в реакцията спрямо социално зло, застрашаващо обществото? Йордан обяснява гледната си точка, че толстоизмът е религиозна философия на корените на човешката духовност. Решава да се фокусира върху злото вътре в нас. Според него за разлика от Достоевски, Толстой смята, че няма толкова голяма духовна борба в човека при избора му на кого да служи - на моралния закон или на плътските наслади и социалното лицемерие.

„Лично смятам, че в това той  не е прав, но безценното е, че дава идеалната морална страна на човешкото съзнание. Ние трябва да потискаме едната си част от насилие и похот и да следваме светлата си божествена част на съзнанието. Непротивенето на злото Толстой разбира като един дълъг процес на себепознание и възпитание – това не е аксиома за този момент. Непротивенето включва отказ от вербално и физическо насилие. Само когато този отказ стане всеобщо лично  и политическо верую ще има някакъв напредък в моралното развитие на човечеството. В малки кавги можеш да откажеш да отвърнеш и да понесеш обиди и физическо насилие – по твой избор. А примерът ще е първата лястовица. Но когато пред теб става тежък побой или убийство – само луд няма да се намеси. Толстой издига този принцип на Христос като философска категория и лек за съществуващото зло“.

Универсалното зло Йордан обяснява като насилие в името на егоизма, икономическия интерес, гордостта… Той вярва, че както е изчезнало робството, така един ден след дълга борба ще изчезне и насилието като отношение между хората.

„Колкото до социалното зло - това е експлоатацията на труда. И не с насилие то ще бъде премахнато, а с осъзнаване на божествената духовна същност на всеки човек, който ще се себеизчиства от пороците си в името на това да е човек, а не животно с образование или без. Когато единиците в обществото са морални, то и системата им ще е морална“.

Йордан обобщава, че толстоизмът е извън времето и пространството, защото поставя и решава най-важните вечни въпроси, които са неудобни на много хора, избрали да са само материалисти или суеверни.

Критика

Отправям въпрос към Йордан защо Толстой отхвърля съда, полицията, войската, дори държавата и т.н. като форми на зло и насилие и как се интерпретира това днес.

„Това са неверни твърдения за омаловажаване делото на Толстой за спасението на човека. Писателят е отхвърлил съществуващия и днес съд, полиция, войска и държавата именно защото се основат на насилие и служат на определени религии, прослойки, съсловия, класи от обществото, създадени от политико-икономическите системи през вековете. Напротив, той не отхвърля реда, но е само за ред, който е основан на равенството на човека, независимо от професията – ще има разпоредители, но без прилагане на насилие, защото няма да има привилегии… Толстой не говори за бъдещо социално устройство, а само за моралния дълг на човека,разрешаващ всички проблеми. Ганди се опитва да създаде ненасилствена държава през 1948 г., но е убит“.

Консервативният философ Иван Илин вижда противоречие в толстоизма, тъй като, от една страна, Бог е „любов” и иска от хората взаимно „състрадание”, „единение”; от друга – той позволява злодейството и безнаказаността на злодеите. Как ще коментира това, е въпросът към Йордан?

„Ако погледнем примитивно то твърдението на Илин, то е правилно. Универсалното философско-религиозно твърдение на Христос да не се противим на злото, обяснено от Толстой, не можем да го прилагаме в нашата действителност при всеки случай – касае се за концепция която бавно ще навлиза в живота и постепенно насилието ще изчезне, когато човек според обстоятелствата го приложи или не. Злодеите са злодеи, защото, както са се отнасяли с тях, така и те се отнасят към другите“, казва Йордан.
Политиката според Йордан също не признава моралния закон и затова е „античовешка“. А ислямският фундаментализъм, тероризма и войните за икономически интереси имат една основа – „невежеството на човека и народите“.
„Не можем да знаем бъдещето си - знам само, че ако следваме моралния закон, светът ще е добро място за живеене“, заключава Йордан.

В началото на миналия век шестима млади мъже създават толстоистка комуна в странджанското село Ясна поляна. Преводът на тогавашното турско име на селото Алан Кайряк е „място на припек“. Останал е спомен за изисканите младежи, които помолват кмета да останат в селото – желание, което бива удовлетворено въпреки тогавашното обществено мнение срещу толстоистите. Колонията започва да живее според разбиранията си за доброто, простотата и ненасилието в осигурена от кметството къща. Занимават се основно със земеделие, не използват домашни животни за обработката на земята. Поддържат кореспонденция и със самия Лев Толстой. Създават сп. „Възраждане“, като изпращат на писателя всеки брой, а той реагира със симпатия и им изпраща 11 непубликувани в Русия свои статии, които те отпечатват. Не само публикациите на Толстой са забранени в Русия, но въпреки популярността на учението му в цял свят, той е отлъчен от руската църква и учението му е обявено за секта. Враждебно е общественото мнение и в България, макар че тук учението среща и много привърженици, включително сред силната партия на БЗНС. За съжаление две години след създаването си комуната в Ясна поляна се разпада – поради обществения натиск, а според други - поради близостта на комуната до граничен район. Колонията обаче оставя трайна следа в живота на селото. Името Ясна поляна то получава през 1934 г. по предложение на местен учител. Тогава се преименуват селища, които са били с турски имена.
Днес в селото има музей, създаден е през 1998 г. Той е музейна сбирка към местното читалище „Лев Н. Толстой“. Ценности там са български толстоистки печат и дареното 90-томното издание на Толстой на руски език, което е било собственост на толстоиста Йордан Ковачев от Пловдив.
Последната толстоистка комуна в България е в с. Мечкар, основана е през 1926 г. Има издадена книга за историята й, както и документи в архива на Ковачев. След 1944 г. е сочена за пример на ТКЗС-та в България. Съществувал е специален устройствен план на селото, като град-градина. Председателят й Илия Енчев е назначен като секретар на Министерството на образованието. Разтурена е от комунистите през 1958 г. По-точно, през 1958 г. е превърната в ТКЗС насила, като налагат на комуната друг правилник. Принуждавали са ги да гледат и животни за клане, а те са били вегетарианци.

„Заради Бога в човека“

Морално учение, изпълнимо от всеки човек. Така Йордан Йорданов описва движението на толстоизма. Един от последните съвременни толстоисти у нас, той живее скромно и тихо. Работи „в строителството“ във Варна. Отказва да сподели снимка във връзка с настоящата статия. За себе си казва, че причината да следва течението е, че е трябвало „да избере дали да бъде грешник или маймуна“, но от Толстой научава, че е „Божий син. „Не в смисъл на „избраник“, а на човек, изпълняващ моралния закон на Христос, допълва“.

Пехливановата къща, където са били настанени толстоистите в странджанското село Ясна поляна.

Йордан е роден в село Брестак, Варна, през 1963 г. Следва българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен. През 1988 г. напуска института и се усамотява в Странджа. През 1990-1993 г. е активист и библиотекар. Автор е на стихосбирка.
Той посочва, че повече са поклонниците на писателския талант на Толстой и „много малко желаят да разберат вярата му”. Заема се с по-малко популярната част от творчеството му и издава избрано от религиозно-социалните му съчинения под заглавие “Но какво да правим?” (2006).
„Още преди да разбера толстоизма не пиех никакъв алкохол, не пушех, бях вегетарианец. Толстой промени отношението ми към физическия труд. Той е нормалният за човека, ако не е в повече. Четири часа физически труд действат много добре,  но именно този труд е най-експлоатираният и е  непосилен за работещия, защото е осем и повече часа. От този прекомерен труд се губи всичко морално в човека“, казва Йордан.
Споделя тъжната причина да потърси нещо, което да го спаси от безизходицата, след като негов много близък човек слага край на живота си. След разтърсващото преживяване започва да чете религиозните разсъждения и разбира, че трябва да промени начина си на живот. Започва да „живее не за себе си“, а заради „Бога в човека“. Най-важно за него е религиозното в толстоизма - че всеки човек е Божий син“.
Видове толстоизъм

Не се знае колко приблизително последователи на толстоизма има в България сега, както и от кой вид са те. Исторически се обособяват два вида толстоизъм – индивидуален и основан на комуна (с участие в земеделски култури). След разпадането на комуната в Ясна поляна се създават немалко други у нас. Журналистката Виктория Георгиева пише, че активен толстоизъм се развива само в България и Холандия. Ако в Русия голяма част от последователите са от селячеството (макар и не само), у нас те са идвали от средите на интелигенцията. Днес Йордан няма данни за други съвременни последователи на Толстой, освен за малък кръг във Варна. Той съществува като народно читалище „Ясна поляна-2014”. Засега хората там са индивидуалисти и не живеят в комуна.

„Най-вече обсъждаме религиозно-философските трудове на Толстой, защото не се познават в дълбочина. Издадохме съвместно с издателство цензурираните места от дневниците му. Сега предстои издаване на детските му и народни разкази“.
Предстои толстоистите да създадат и земеделско опитно поле за варненските училища. Целта на Йордан, освен работата около библиотеката и самодейността, е събуждане на българина към селото и земята.

Как толстоизмът се прилага към съвремието и българското общество? Според Йордан той е неприложим в съвременния свят и у нас.
„Защото най-важното в човека е премълчавано и потъпквано – моралният закон на човека Христос. Надявам се, че вече е дошло друго време и ще се раждат други хора, които първо ще отговорят на въпроса – кой съм? Най-важен е личният пример – първо ти направи това, което искаш от другите“.

Толстоизмът учи на непротивене на злото,

но кое зло?

Има ли разлика в реакцията на толстоиста, когато се сблъска със зъл човек, насочен лично срещу него, и в реакцията спрямо социално зло, застрашаващо обществото? Йордан обяснява гледната си точка, че толстоизмът е религиозна философия на корените на човешката духовност. Решава да се фокусира върху злото вътре в нас. Според него за разлика от Достоевски, Толстой смята, че няма толкова голяма духовна борба в човека при избора му на кого да служи - на моралния закон или на плътските наслади и социалното лицемерие.

Портрет на граф Лев Толстой. Художник: Иван Крамской, 1873 г.

„Лично смятам, че в това той  не е прав, но безценното е, че дава идеалната морална страна на човешкото съзнание. Ние трябва да потискаме едната си част от насилие и похот и да следваме светлата си божествена част на съзнанието. Непротивенето на злото Толстой разбира като един дълъг процес на себепознание и възпитание – това не е аксиома за този момент. Непротивенето включва отказ от вербално и физическо насилие. Само когато този отказ стане всеобщо лично  и политическо верую ще има някакъв напредък в моралното развитие на човечеството. В малки кавги можеш да откажеш да отвърнеш и да понесеш обиди и физическо насилие – по твой избор. А примерът ще е първата лястовица. Но когато пред теб става тежък побой или убийство – само луд няма да се намеси. Толстой издига този принцип на Христос като философска категория и лек за съществуващото зло“.

Универсалното зло Йордан обяснява като насилие в името на егоизма, икономическия интерес, гордостта… Той вярва, че както е изчезнало робството, така един ден след дълга борба ще изчезне и насилието като отношение между хората.

„Колкото до социалното зло - това е експлоатацията на труда. И не с насилие то ще бъде премахнато, а с осъзнаване на божествената духовна същност на всеки човек, който ще се себеизчиства от пороците си в името на това да е човек, а не животно с образование или без. Когато единиците в обществото са морални, то и системата им ще е морална“.

Йордан обобщава, че толстоизмът е извън времето и пространството, защото поставя и решава най-важните вечни въпроси, които са неудобни на много хора, избрали да са само материалисти или суеверни.

Критика

Отправям въпрос към Йордан защо Толстой отхвърля съда, полицията, войската, дори държавата и т.н. като форми на зло и насилие и как се интерпретира това днес.

„Това са неверни твърдения за омаловажаване делото на Толстой за спасението на човека. Писателят е отхвърлил съществуващия и днес съд, полиция, войска и държавата именно защото се основат на насилие и служат на определени религии, прослойки, съсловия, класи от обществото, създадени от политико-икономическите системи през вековете. Напротив, той не отхвърля реда, но е само за ред, който е основан на равенството на човека, независимо от професията – ще има разпоредители, но без прилагане на насилие, защото няма да има привилегии… Толстой не говори за бъдещо социално устройство, а само за моралния дълг на човека,разрешаващ всички проблеми. Ганди се опитва да създаде ненасилствена държава през 1948 г., но е убит“.

Консервативният философ Иван Илин вижда противоречие в толстоизма, тъй като, от една страна, Бог е „любов” и иска от хората взаимно „състрадание”, „единение”; от друга – той позволява злодейството и безнаказаността на злодеите. Как ще коментира това, е въпросът към Йордан?

„Ако погледнем примитивно то твърдението на Илин, то е правилно. Универсалното философско-религиозно твърдение на Христос да не се противим на злото, обяснено от Толстой, не можем да го прилагаме в нашата действителност при всеки случай – касае се за концепция която бавно ще навлиза в живота и постепенно насилието ще изчезне, когато човек според обстоятелствата го приложи или не. Злодеите са злодеи, защото, както са се отнасяли с тях, така и те се отнасят към другите“, казва Йордан.
Политиката според Йордан също не признава моралния закон и затова е „античовешка“. А ислямският фундаментализъм, тероризма и войните за икономически интереси имат една основа – „невежеството на човека и народите“.
„Не можем да знаем бъдещето си - знам само, че ако следваме моралния закон, светът ще е добро място за живеене“, заключава Йордан.