Никой за нищо не е виновен. Няма Правда, няма Възмездие, няма Морал. И няма Напредък!

Държава на ръчно управление. Държава без цел. С ужасяващата перспектива, че след няколко десетиления може да остане и без граждани! Общество без посока. Което за пореден път гледа как да оцелее.

Една статистика вгорчи поредния ден на обърканото българско битие.

За 10 години България се е стопила с близо 450 000 души, отчете днес Евростат.

За 8 години Унгария е пораснала с 1 милион унгарци, похвали се преди седмица Орбан.

За 10 години смъртността в България е нараснала с 14%.

За 8 години раждаемостта в Унгария е скочила с 45%!

Ние угасваме бавно като восъчна свещ.
Унгарците растат бързо като гъби след дъжд.

У нас за 28 години 900 000 българи са напуснали страната.

В Унгария за 8 години са разкрити 800 000 нови работни места

Ние ядем чушки от Турция, домати от Гърция и чесън от Китай.

Унгарците изнасят за Китай по 2 милиона патици и 70 000 тона месо всяка година, а на всеки 2 минути произвеждат по един мерцедес.

Ние засаждаме всяка пролет лалета и храсти в дупките по пътищата.

Унгария прави влак-стрела по трасето Будапеща-Белград.

Ние се молим Гинка да не ни вдига цената на тока с 51% .

Орбан в Унгария свали с 25 % цената на тока, газта и консумативите за бита.

Ние имаме 16 милиарда външен дълг само за последните 8 години. Унгарците - нито цент!

Да изброявам ли още? 

У нас затворници бягат затворите, лекари - от болниците и учители - от училищата.

У нас никой не се стряска от тези стряскащи факти.

А те са най-точната оценка за най-страшния провал на държавата!

Те са най-верният израз на нашето разочарование, на разбити илюзии и проиграни надежди.

В тях са вградени хиляди съсипани човешки съдби, разплакани очи и провалени животи.

Но в България никой не се стряска от това. 

Никой за нищо не е виновен. Няма Правда, няма Възмездие, няма Морал.

И няма Напредък!

Крадците си крадат, убийците - убиват, мутрите ги славославят.

Нямаме Път. Свободата стана слободия.

Агресията - норма.

Депутатите живеят от мандат за мандат.

Партиите - от избори за избори.

Правителството се е вторачило в европредседателството, което след три месеца свършва. А после? Никой не казва.

Президентът влезе бързо в коловоза на нищоправенето - едно коремно, две кебапчета, три рокли и няколко поста във фейса.

Промяната се превръща в мираж. А се изтъркаля година и половина от мандата му.

Министрите изглеждат отчайващо, оплетени в гафове като патета в кълчища - с абсурдни обяснения за провалите си, с неадекватни действия и управленски погроми. Толкова знаят, толкова могат. Избрани по лоялност и по квотност.

Чакат Борисов да ги сръчка. Правосъдната - за да ѝ светне, че затворите у нас са като врата у поле, външната - за да се задвижи за българин, грозящ го затвор в САЩ, вътрешният - да си оправи границата, социалният и здравният - за да се справят с корупцията в ТЕЛК.

Държава на ръчно управление.

Държава на дупките.

На бегълците.

На войнстваща посредственост и убийствено властолюбие.

Държава без цел. С ужасяващата перспектива, че след няколко десетиления може да остане и без граждани!

Общество без посока. Което за пореден път гледа как да оцелее.

Страна без визия.

Опасявам се - и без бъдеще!

Ще се стресне ли някой от това?

Ще седнат ли всички на една маса, за да спасят живота на България?