Днешният ден - 17 февруари, се отбелязва като Ден на спонтанните актове на доброта. Този празник има глобално значение и се отнася за всички, независимо от националност, етническа принадлежност или религиозни убеждения.

Идеята на празника е, че поне един ден в годината човек трябва да бъде безкрайно добър и безкористно мил. Ако очаква благодарност за неговата добрина, това не може да се счита за истинска доброта. И не бива да разчита, че ще стане свидетел на радостта на другите и да чуе похвалата им.  

Добрите дела сами по себе си трябва да доставят удоволствие и в същото време, давайки нещо на другите хора или помагайки им, не трябва да се очакват награди. Това е истинската доброта.

Малко хора в нашите неспокойни времена са в състояние на такива "подвизи". Погълнати от проблемите на ежедневието, най-често  се отнасяме равнодушно към проблемите на другите, докато не достигнат и до нас. И тогава търсим подкрепата от хората, за които "безкористна помощ", "състрадание" и "отзивчивост" са не просто думи, а смисъл на живота.

Българският ракурс обаче на Random Acts of Kindness Day е друг: Само преди дни на 103-годишна възраст си отиде от този свят дядо Добри. И защо да не наречем Деня на спонтанните актове на доброта на този земен светец и да го почитаме всяка година на 17 февруари? Защото въпреки американския корен на празника, едва ли в съвременна Америка би се намерил такъв символ на безкористната доброта като нашия дядо Добри.