Отрязал си е носа само според българска легенда

Навремето в България са празнували Трифон Зарезан на 14 февруари, зарязвали са ритуално лозето, поливали са с вино, молели са се за плодородие. Но настъпиха модерни времена. Сега България се напълни с малки и големи винарски изби, всяка празнува Трифон Зарезан както си хареса (Св. Трифон и Трифон Зарезан се разминават като легенди, виж по-долу). Първо дълго време отказваха да приемат празника по нов стил – Св. Трифон на 1 февруари и си го празнуваха по традиция на 14-и. После някои започнаха да го празнуват на 1 февруари, други продължиха на 14-и. А напоследък някои гледат да направят празника и в празничен ден, ако датата се случи в работен ден през седмицата.

Така тази година някои изби празнуваха на 1 февруари, други в съботата и неделята на 10 и 11-и, а трети ще го празнуват днес, на 14 февруари. Ценителите на виното имат богат избор да посетят изби тук и там. Някои от избите дори правят празника по два пъти на 1-и и на 14-и, защото това си е вид реклама. По правило на празника в избите има почерпка и се разлива вино, което е нещо като промоция, казано на езика на съвременния маркетинг.

На този ден, 14 февруари по стар стил и 1-и по нов се поставя началото на лозарската нова година, с първата процедура – подрязването. Всъщност това е обредна резитба, а същинската технологично се прави през март.Според християнските обичаи у нас, смесени с някои елементи от езическото наследство на дионисиевите празници, на този ден в църквата рано сутринта се чете специална молитва – служба на св. Трифон. В молитвата християнската общност се сравнява с господне лозе и се измолва благодатта да падне върху всяка една отделна лоза, т.е. член на общността.

Лозето се зарязва ритуално на 14 февруари, а технологично - през март. Снимка: e-vestnik

Навсякъде по лозята се прави  водосвет и със светената вода се пръскат лозите. В началото на миналия век църквата започва да прави литийни шествия с иконата на св. Трифон, обикаля лозята и селото. На много места и до днес попът пръв зарязва и ръси със светена вода.

По правило след службата в църквата започва обредът в лозето. Но на повечето места няма служба в църквата, а поп прави водосвет в лозето, всички празнуващи зарязват ритуално и се преминава към ядене и пиене като по древни тракийски традиции. При обредното зарязване в лозето се полива с вино, а от отрязани пръчки се прави венец.

Истинският Св. Трифон няма общо с лозе

Св. Трифон е мъченик, канонизиран за светец и признат от всички християнски църкви. Роден е 227 г. след Христа (от н. е.), в семейство на ревностни християни, в провинция Фригия в Мала Азия, днешна Турция. Самият той става ревностен християнин, като дете гледал гъски и станал лечител на животни. Прочул се като лечител и на хора, защото 17-годишен излекувал дъщерята на римския император Гордиан III (царувал от 238 г. до 244 г.).

Следващият император Деций Траян станал непримирим враг на християнството и започнал да преследва християните. Така Трифон е измъчван и посечен, загива като мъченик през 250 г. и по-късно е канонизиран за светец. Черепът му се пази в католическата катедрала Св. Трифон в Черна гора. В житието му няма описано нищо за лозя и вино. Почитат го и Римокатолическата, и православната църква. Но само в православната е смятан за патрон на градинарите и лозарите. И специално само в България, Сърбия и Македония се почита от лозарите, по-късно започват да го свързват и с градинарите.

В Русия се почита като патрон на птиците, на някои икони там е изобразен държащ сокол в ръката си и го почитат ловците.

В Молдова и Румъния го свързват с плодородието и посевите, наричат го „Трифон на червеите и гущерите”, но няма връзка с лозята.

В някои райони на Гърция също го свързват с плодородие, с градини и лозя.

Отрязал си носа само според българска легенда

Във всички краища на България е разпространена легендата за Трифон Зарезан, който си отрязал носа. Тази легендарна фигура не е Св. Трифон, но у нас сливат двата образа, наричат го Св. Трифон Зарезан и го почитат на деня на светеца, превърнат в Деня на лозаря, който е само българска традиция. А същевременно в ритуала на лозарския празник са привнесени древни езически обичаи от Дионисий и дионисиевите празници.

Каква е легендата, която е разпространена само у нас? Трифон бил прост лозар, според някои версии бил брат на Св. Богородица. Зарязвал лозите си, когато край него минала Св. Богородица с малкия Исус на ръце, отивайки на 40-ия ден от раждането да чете молитва в храма.

Трифон й се присмял, че има незаконно дете. Богородица продължила по пътя си, срещнала жената на Трифон и й казала да тича на лозето, защото Трифон си е отрязал носа и да носи кърпи, кълчища, пепел и мас, и материали за превързване. Когато пристигнала на лозето, Трифоница видяла, че мъжът й си е жив и здрав. Тя му разказала за срещата си с Богородица, а Трифон сърдито и отговорил: „Аз да не съм пиян, че да си отрежа носа” и показал със замах: „Аз режа така, а не така” и в този миг наистина си го отрязал.

В различни краища на България го наричат Св. Трифон Чипия или Св. Трифон Безносия, или Св. Трифон Лозокроец.
В Македония го наричат Св. Тривул Зарезой или Трипун Пияницата, или Св. Трипун.

На български икони Св. Трифон е иизобразен с косер, лозарски инструмент, а на някои дори с чип нос.