Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев е роден на днешния ден, 15 януари 1895 г., в град Раднево, България.

Български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от оная, добрата, царската полиция по време на Априлските събития през 1925 г.

Герой от Дойранската епопея. Изгубил окото си там, при раняване.

Какво се случва с българските герои от войната през оная, добрата, царската власт?

Ами ето какво: случва им се демонократична евроинтеграция:

В София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“.

Свободата на словото е една от основните демонократични ценности, и свободи, нали така?

Западноевропейска, така да се каже?

Отлично: именно заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана. Това не е всичко – Гео Милев е даден под съд.

През януари 1925 г. списанието (демонократично, разбира се) е забранено.

На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден, но не като сега условно, с пробации, и прочее глезотии, а направо на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години.

Демонокрация, царска при това!

Той обаче решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд. На добрата царска демонокрация и пресъхват евроатлантическите ценности, и решават повече да не се чишкат с такива поети — герои от войната.

На 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.

Чиста работа. Демонократична.

Но… не достатъчно чиста. Остават следи. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиянци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

Не съм чул ревльовците за “избития от комунистите цвят на нацията за периода 1944-1947” да са проронили една сълза, да са написали една дума за него.

Тяхното реване, техните сълзи, сополи и състрадателно подсмърчане са строго избирателни. Не са за такива герои от Дойранската епопея. Запазени са за други униформени от епохата.

Да почетем поета, героя от Дойранската епопея

Шапки долу….