Документални свидетелства за обявената война от България на САЩ и Англия на 13 декември 1941 г.

По въпроса за войната на България със САЩ и Англия е писано многократно и натрупаната литература е огромна по обем. Вследствие на тази война в продължение на близо три години страната ни е бомбардирана от американските и английските самолети. Наистина нашите летци и артилерия проявяват изключителен героизъм в тази предварително обречена война, но все още личат местата където са попадали авиационните бомби. Разрушенията, специално в София, Ниш и Скопие са изключително сериозни.

Тази символична война, както е наречена още в края на декември 1941 г., се превръща в жестока реалност и ще бъде един от аргументите, при сключването, както на примирието през есента на 1944 г., така и на мирния договор в Париж, когато страната ни отново ще се намери сред победените, в резултат на което тя ще се прости завинаги със своя национален идеал – освобождението и обединението на всички българи в една държава.

През 2006 г. заедно с моята колежка Иванка Гезенко публикувахме неизвестната до оня момент секретна информация от архивния фонд на Министерството на външните работи и изповеданията – Отдела за шифъра и архивите. По някаква щастлива случайност тези документи явно са били укрити от служители в министерството и така не са попаднали в руски ръце, както се е случило с огромна служебна документация по онова време и която днес се съхранява в Москва в тъй наречения Особый архив.

Тези документи в голямата си част носят подписа на Димитър Шишманов, който по онова време е бил главен секретар на Министерството на ВнРИ. Той стриктно и педантично е записвал водените разговори от официалните и неофициалните срещи в министерството.

От тези документи се вижда как на България е наложено от страните ръководещи Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония да обявят на водещите Антихитлеристката коалиция – САЩ и Англия. Такива символични войни обявяват и останалите страни сателити на Тристранния пакт, като и при тях резултатите са трагични както при нас – българите.

Приложените по-долу документи са красноречиво свидетелство за лудостта и безотговорността на управляващите тогава Родината монарх, държавници и политици.

Убеден съм, че читателите ще имат възможност да почерпят малко известна информация от първоизвора за обявяването на тази престъпна война, която ще има жестоки последици за народа ни.

Територия на България през Втората световна война

ДОКУМЕНТИ:

№ 1.
Вторник, 23 септември 1941 г.
Днес преди пладне поканих при себе си секретаря на Американската легация Барбър и му предадох, че е наредено да се отсрочи вземането на държавата, насочено против американската поданица г-жа Хери Мендил, която има имот в Бургас.
След това казах на г-н Барбър, че г-н министъра е останал твърде огорчен и неприятно изненадан от изявленията на г-н Ърл, направени пред тукашните журналисти на 17 того.
Г-н Барбър отговори, че ще съобщи това на г-н Ърл, когато се върне от Будапеща, дето се намира по настояще. Същевременно той добави, че по негово мнение има недоразумение между г-н Ърл и нашите вестникари, които неправилно са схванали изявленията му, чийто смисъл бил следния:
– Съединените американските щати са една от малкото страни, които нямат преки интереси в България. Те не искат нищо от нея. Напротив те са се стремили винаги да й помагат. Срещу това българския печат, като забравя миналите услуги на САЩ, ги напада и обвинява в това, че те са причина за продължение на войната. Това може само да навреди на България, тъй като, когато се свика мирната конференция, враговете на България ще намерят доказателства за обвиненията си против нея в страниците на самите български вестници.
Д. Шишманов
№ 2.
Сряда, 24 септември 1941 г.
Днес, в 12 часа по обед поиска бърза среща с мене, американският пълномощен министър Ърл. Той пристигна много възбуден и ми каза следното:
– Разбирам от това, което чувам и от това, което ми каза днес моят секретар Барбар, по повод Вашата среща с него на 23 т. м., че е станало голямо недоразумение при изтълкуването на моите изявления пред софийските журналисти на 17 того, затова бързам да Ви дам следните обяснения: понеже се научих, че германският и италианският министри са имали срещи с вашите журналисти, реших и аз да ги събера в легацията си. Но аз ги предупредих от самото начало, че не правя изявления за обнародване и че съм ги повикал, за да ги осветля. Аз съм приятел на България и тъкмо затова съм пратен от президента Рузвелт при вас. Ето защо Ви моля да схванете моите думи като думи на един човек, който искрено радее за страната ви.
След това г. Ърл продължи: Ето горе-долу това, което казах аз на журналистите: – Какво пишете за другите държави, не ме интересува. Интересува ме това което говорите за С[ъединените] Щати. А вие от известно време насам сте започнали безогледно да ги нападате в колоните на вашите вестници. Това е една огромна грешка, която може само да увреди на България. Вие сте заобиколени от неприятели, които някой ден ще се явят като ваши обвинители и безогледни кредитори. Само ние нищо не искаме от вас. Защо тогава атакувате единствения останал ваш приятел? Не искам да споря по това какво направи напоследък България. Аз мисля, че вашият цар е голям патриот и е поел този път за най-голямото добро на България. Той е имал да избира между съдбата на Гърция и Югославия, или да приеме германското господство. Страшна дилема, която той е разрешил по известния нам начин. Дали е поел правилния път – историята ще отсъди. Аз съм дълбоко убеден, че Англия с помощта на С[ъединените] Щати ще спечели войната. Америка притежава почти всичкото злато на света. Ако Германия спечели войната, ние ще девалуираме златото, а ако Англия я спечели, златото ще стане още по-скъпо. И в единия и в другия случай, вие ще претърпите огромни загуби, защото няма да можете да си набавите нужното ви количество златни запаси. Когато аз пристигнах тук, един наполеон струваше 1000 лева; днес той се продава на черната борса по 3000 лв. Какво значи това? Но ако това доказателство не ви стига, проверете как Нюйоркската „Сток Екчейндж” котира долара и лирата. Ежедневните й бюлетини са едно математическо доказателство, че Англия ще спечели войната.
– По-нататък, продължи г. Ърл, аз казах на вашите журналисти: защо ме поставяте в невъзможност да ви защитавам на мирната конференция? Когато Америка ще се застъпи за вас, англичаните и другите ви неприятели ще се явят с вашите собствени вестници и ще кажат: „Прочетете какво се е говорило в България за С[ъединените] Щати. Защо сега се застъпвате за тая страна? Не е ли ясно, че ако българското правителство не беше враждебно настроено срещу С[ъединените] Щати, то не би допуснало да се обнародват тия статии в българския печат?”. И с тези аргументи ще се отнеме на Америка възможността да ви брани.
Накрая г. Ърл завърши – Давам Ви тържествено уверение, че не съм казал нито дума за С[ъветска] Русия. Не съм критикувал българската политика. А за вашия цар се изразих, че той е най-добър патриот и добавих към това още толкова ласкави думи, за него и за България, че ако тия мои изявления биха се публикували в английския печат, те биха предизвикали възмущение против мен в английските кръгове. За да проверите че това е така, аз Ви моля да извикате незабавно г. Чуканов, който беше преводач в течение на моя разговор с вашите журналисти и Вие ще видите, че той ще потвърди моите думи.
Обещах на г. Ърл че ще донеса за нашия разговор на г. министъра на външните работи.
Д. Шишманов
[Резолюция:] Телеграфирано на Наумов
[Върху гърба на листа е отбелязано от Д. Шишманов “Написал съм го на друг лист грешно” и е защипана визитна картичка за листа със следния текст: George Earle, 3-rd Ministre of the United States of America. Sofia.]
№ 3.
София, 24 септември 1941 г.
До негово превъзходителство Иван Попов,
министър на външните работи.
София
Скъпи господин Попов,
Получих съобщение от Вашия главен секретар, за недоволството на българското правителство, предизвикано от мое изказване по отношение на Царя.
Позволете ми да потвърдя, разбирайки деликатната ситуация, че аз казах само няколко думи за Негово Величество, и то съвсем любезни. Единствената ми критика беше, свързана с българската преса и нейните погрешни и късогледи атаки срещу моята страна, която е ваш традиционен приятел.
Моля, веднага да позвъните на г. Чуканов, който работи като преводач и да го попитате какво точно съм казал, дума по дума. Струва ми се, че отделни представителите на вашата преса, са субсидирани от Германия, която иска да види лоши отношения между вашата страна и моята, и която няма да се спре пред нищо, за да се обвърже с България и да я повлече към сигурно поражение, както стана през последната война.
Изненадан съм, че човек като вас, когото винаги съм смятал за добър приятел може да приеме подобно сериозно обвинение, без първо да ме изслуша.
Сърдечно ваш
Джордж Ърл ІІІ
[Оригиналът е на английски език.]
№ 4.
Петък, 26 септември 1941 г.
Днес в 11 часа пр[еди] пл[адне], по нареждане на г. министър-председателя повиках при себе си секретаря на американската легация г. Барбар и му предадох, че българското правителство е много неприятно засегнато от фалшивите новини, които през последно време американският печат обнародва за България.
– Г-н Ърл, казах аз на събеседника си, преди няколко дни протестира пред представители на нашия печат за поведението, което той държи спрямо С[ъединените] Щати. Но нашият печат никога не е обнародвал измислени новини за С[ъединените] Щати; не е твърдял лъжливо че у вас стават бунтове, че вие разстрелвате депутати и т. н., както това прави сега американският печат по отношение на България. Ето защо се виждам принуден да протестирам най-енергично против това държане на вашата преса и Ви моля да предадете тоя наш протест на г. Ърл, за да го съобщи на Държавния департамент в Америка.
Г. Барбар ми отговори, че незабавно ще направи постъпката ми достояние на г. пълномощния министър на С[ъединените] Щати, за да бъде доведена тя до знанието на Вашингтон, но че от сега той може да предскаже какъв ще бъде отговорът на Държавния департамент за външните работи, а именно, че както се е обяснявало при други случаи, когато американската преса е държала предизвикателно поведение спрямо някоя сила, – в С[ъединените] Щати няма закон който да позволява на правителството да наложи на печата да съблюдава едно или друго поведение.
Отговорих на г. Барбар, че все пак американският Департамент за външните работи би могъл да привлече вниманието на отговорните редактори върху нежелателността да се разпространяват лъжливи новини за положението в България. А че тия новини са лъжливи се вижда от изявленията на г. министъра на вътрешните работи, направени на 24 того пред представителите на чуждия печат, които изявления рисуват точното положение на страната ни.
Г. Барбар отговори, че той лично е убеден в точността на изявленията на г. Габровски, но че за съжаление някои журналисти, било защото са спечелени за дадена кауза, било защото имат нужда да телеграфират нещо за своите вестници, от разни центрове на Европа и противно на джентълменството, което би трябвало да съществува в тия случаи, съобщават за България погрешни, а понякога и клеветнически сведения.
С това разговорът ни се свърши.
Десет минути по-късно г. Барбар поиска да ме види отново и като дойде ми съобщи, че е предал на г. Ърл нашия разговор. Г-н Ърл го натоварил да ми съобщи, че той сам е извънредно недоволен от лъжливите новини, които се разпространяват в американския печат и че за да ги пресече, ще телеграфира на Държавния департамент във Вашингтон и ще го замоли да опровергае казаните лъжливи новини.
Д. Шишманов
[Резолюция:]Телеграфирано на Наумова във Вашингтон.
№ 5.
Декларация от правителствата на Германия и Италия до пълномощните си министри в София с настояване българското правителство да обяви война на Англия и САЩ,
12 декември 1941 г.
Вследствие общоизвестните нападателни действия на Съединените Щати Силите на Оста обявиха, че се намират в положение на война с казаната държава. С това се осъществяват предпоставките за приложението на чл. 3 от Тристранния пакт. Според схващането на германското и италианското правителства от горното произтича задължението на българското правителство да обяви също и от своя страна положение на война със Съединените щати. При това ние разбираме под влизане в положение на война не само прекъсване на дипломатическите отношения, но и формалното обявяване на настъпилото положение на война. Макар, че от това няма да произтекат за българското правителство никакви военни последствия, политически е от най-голямо значение, щото всички сили, принадлежащи към Тристранния пакт, да изявят без всякакво колебание и по без съмнение начин тяхната солидарност.
Същевременно Ви моля да подскажете на българското правителство да се обяви за намиращо се в положение на война също така и с Англия, тъй като, предвид развитието на общото положение, едно отделяне на войната срещу Англия от войната срещу Съединените Щати не изглежда вече възможно.
[Резолюции върху двата български екземпляра от главния секретар Димитър Шишманов:] Декларация съобщена от пълн[омощните] м[инист]ри на Германия и Италия на г. м[инистъ]ра на външните работи на 12 декември 1941, 12 ч. по пладне. Д. Шишманов.
Декларация, съобщена на г. министъра от Бекерле и Маджистрати на 12. ХІІ. в 12 ч. по пладне. Д. Ш.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 162, л. 1 – 4. Оригинали и копия на немски и български език. Машинопис.
№ 6.
Стенографски дневник от 21 заседание на ХХV Обикновено народно събрание, Трета редовна сесия.
Събота, 13 декември 1941 г. (открито в 12 ч. 35 м.)
Председателствал председателят Христо Калфов. Секретари Александър Загоров и Николай Султанов
(В 12 ч. 35 м. в залата влизат г-да министрите, начело с г-н министър-председателя, посрещнати със ставане на крака от бюрото на камарата, от народните представители и от всички присъстващи в ложите и галериите, и с бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Ура” от народните представители).
Председателят Христо Калфов: (звъни) Има нужният брой народни представители. Отварям заседанието.
(Онсъстват народните представители Александър Гатев, Ангел Държански, Андро Лулчев, Борис Попов, д-р Васил Георгиев, Гавраил Грозданов, Георги Михайлов, Горги Кендеров, Георги Тодоров, Деню Георгиев, Диимитър Арнаудов, Димитър Сараджов, Дончо Узунов, д-р Иван Йотов, Игнат Хайдудов, Марин Тютюнджиев, Михаил Йовов, Петър Грънчаров, Петър Марков, Петър Савов, Серафим Георгиев, Симеон Симеонов, Стоян Димов, и Тодор Кожухаров)
Имам да направя следните съобщения:
Разрешен е отпуск на следните г-да народни представители:
Ангел Държански – 1 ден; Михаил Йовов – 1 ден; Тотю Маров – 4 дни и Тодор Кожухаров – 1 ден.
Постъпило е питане до г-н министъра на външните работи и на изповеданията от народните представители г-н Никола Мушанов и г-н Петко Стайнов, което ще бъде изпратено на г-н министъра за да отговори.
Никола Мушанов: Моля да се съобщи за какво се отнася питането. Според правилника, трябва да направите това.
Председателят Христо Калфов: минаваме към точка първа от дневния ред.
Съобщение от министъра на външните работи и на изповеданията.
Има думата г-н министъра на външните работи и на изповеданията.
Министър Иван Попов: (От трибуната. Посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания). Г-да народни представители! На 25 ноември 1936 г. бе сключена в Берлин една спогодба за борба против Комунистическия интернационал. Тази спогодба гласи: (Чете) “Правителството на Германския Райх и японското императорско правителство, съзнавайки, че целта на Комунистическия интернационал, наречен Коминтерн, е да разложи и обезсили съществуващите държави с всички разполагаеми средства, убедени, че търпимостта спрямо вмешателството на Комунистическия интернационал във вътрешния живот на народите не само е опасна за техния вътрешен мир и социално благоденствие, но и заплашва световния мир, в желанието си да работят задружно за отбрана срещу комунистическото разложение, постигнаха следното споразумение:
Чл. 1. Високодоговарящите държави се съгласяват да се осведомяват взаимно върху дейността на Комунистическия интернационал, да се съвещават върху необходимите отбранителни мерки и да прилагат последните в тясно сътрудничество помежду си.
Чл. 2. Високите Договарящи държави ще поканват взаимно трети държави, чийто вътрешен мир е заплашен от разложителната дейност на Комунистическия интернационал, да вземат отбранителни мерки в духа на настоящата спогодба или да се присъединят към тази спогодба.”
Чл. 3 постановява, че спогодбата е за срок от 5 години.
На 6 ноември 1937 г. към тази спогодба се присъедини и Италия с отделен протокол, който изяснява техниката на това сътрудничество. Той гласи: (Чете)
а) Компетентните власти на двете високодоговарящи страни ще работят задружно по отношение размяната на сведения върху дейността на Комунистическия интернационал, както и относно мерките за разузнаване и отбрана срещу Комунистическия интернационал.
б) Компетентните власти на на двете високо договарящи държави ще прибегнат в рамките на съществуващите закони до строги мерки срещу ония, които в страната или в чужбина работят пряко или косвено в услуга на Комунистическия интернационал или които подпомагат неговата разрушителна дейност.
в) за да се улесни установената в точка “а” задружна дейност на компетентните власти на двете високи договарящи държави, ще се учреди една постоянна комисия. В тази комисия ще се обмислят и посочват по-нататъшните необходими отбранителни мерки за борба срещу разрушителната дейност на Комунистическия интернационал”.
Този протокол е неразделна част от спогодбата.
Допълнително към същата спогодба се присъединиха Унгария и Манджукуо на 24 февруари 1939 г. и Испания на 27 март 1937 г.
На 25 ноември т. г изтичаше срока на тази спогодба и предстоеше нейното подновяване. По този повод правителствата на Германия, Италия и Япония в съзнанието, че опасността е обща, поканиха и други европейски държави да се присъединят към спогодбата. В това число беше и България.
Г-да народни представители! Пресни са в паметта на всички ни нещастията, които преживя българския народ в края на световната война. Наложеният на България преди 22 години мирен договор откъсна части от живото й тяло, разстрои стопанския й живот с непосилни финансови тежести, разоръжи я напълно, лиши я от всички средства за самоотбрана и я застави да прибере и да даде препитание в своята намалена и обедняла територия на стотици хиляди бежанци от откъснатите земи. Всичко това създаде настроения на дълбоко недоволство и горчиви разочарования всред народа; скъпите и напразни жертви, разбитите надежди, материалните лишения, жестокото и несправедливо третиране внесоха смут в душата на българина и създадоха условия, които най-разрушителната пропаганда на нашето време – комунистическата – се опита да използва за своите цели. България стана един от най-важните обекти на Третия интернационал, на Коминтерна и неговите тайни разклонения, чиято задача беше да разложат вътрешно всички народи, да разрушат тяхната държавна организация, да съборят техния социален строй и да унищожат тяхната вековна култура.
Така българския народ и българската държава бяха принудени да се борят едновременно против договорите за мир и против комунизма, защото тия две злини бяха неразривно свързани. (Ръкопляскания и гласове “Браво”). Жестокият Ньойски диктат раздруса българската държава, покруси и обезвери нашия народ, а комунизмът се опита да използва това наше нещастие, да събори държавата ни, върху развалините на която искаше да прави своите безумни опити. Борбата против комунизма беше за нас борба на българската държава и за бъдещето на народа ни.
Излишно е да ви описвам развоя на тази борба, в която и вие бяхте участници. Тя ни струва много усилия и много жертви, но за нас е важно, че тя завърши с успех. В нея българския народ можа още веднъж да прояви своите добродетели, да преодолее кризата на обезверяване, която бе настъпила след края на световната война, да се кали наново и да се яви сплотен пред историческите събития, които се развиват днес и които коват бъдещето на света и на България. (Ръкопляскания)
Ето защо ние приехме с готовност и благодарност поканата да се присъединим към Пакта за борба против Комунистическия интернационал. Натоварен от правителството, аз отидох в Берлин, където на 25 ноември в едно тържествено заседание под председателството на германския министър на външните работи г-н фон Рибентроп и при участие на представителите на Италия, Япония, Испания, Манджукуо, Унгария, Финландия, Дания, Хърватска, Ромъния и Словашко, аз предадох следното писмо от името на българското правителство: (Чете)
“След като царското българско правителство бе поканено от правителството на Германския Райх, от кралското италианско правителство и от японското императорско правителство да се присъедини към спогодбата за борба срещу Комунистическия интернационал, съобщавам с настоящото присъединяването на България към тази спогодба, тъй като тя биде продължена чрез един протокол от 25 ноември 1941 г., подписан от гореспоменатите правителства, както и от кралското унгарско прравителство, от императорското правителство на Манджукуо и от испанското правителство.” (Ръкопляскания)
Спогодбата беше продължена с нови 5 години.
Същевременно в това тържествено заседание аз прочетох следната декларация: (Чете)
Българското правителство благодари на правителството на Германския Райх, на кралското италианско правителство и на японското императорско правителство за поканата, която му отправиха да се присъедини към Пакта за борба против Комунистическия интернационал, така наречения Коминтерн. Създадена с единствената цел да работи с всички средства за вътрешното разложение на всички народи, за разрушаването на тяхната държавна организация, за събарянето на техния социален строй, за унищожаването на тяхната култура и тяхното благосъстояние, тази организация с нейните тайни разклонения, работи за тържеството на комунизма, на една идеология, която е отрицание на всички традиции и постижения на човечеството.
Пактът, към който днес ние се присъединяваме, бе подписан преди 5 години за една обща отбрана срещу това общо зло, за едно тясно съгласуване на усилията и мерките, които се налагаха за неговото отстраняване.
Като се радвам, че на България се дава сега възможност да приобщи своите усилия към общите усилия на всички други държави, които работят за премахване на общата опасност, която заплашва реда и спокойствието на народите от цял свят, бих искал да припомня, че България досега сама непрекъснато води една тежка, но успешна борба против тази опасност. (Ръкопляскания и гласове “Вярно”)
България беше един от най-важните обекти на Третия интернационал, тъй като последния искаше да използва нещастието, което преживя нашата страна в края на Европейската война с наложения й насилствено диктат за мир, който откъсна части от живото тяло на България. Едва що излязъл от една война, българският народ беше поставен на ново изпитание. Той, обаче, въпреки тежките условия, в които беше поставен не по негова вина и въпреки липсата на достатъчни средства, води сам, със свои сили и с рядка упоритост и смелост, тази борба, която завърши с успех и в която показа отново своята издържливост и своята вяра в напредъка на човечеството.
Напоследък бяха направени нови опити от страна на същия този център за смущаване реда в България чрез изпращането на няколко специални групи от парашутисти, които имаха за цел да предизвикат смутове и да извършат саботажи, но и този път тези домогвания бяха безмилостно смачкани, благодарение на бързото и ефикасно съдействие, което българският народ оказа на властите. (Ръкопляскания)
Становището на българският народ към комунизма бе най-добре изразено само преди няколко дни от министър-председателя г-н Филов в една негова реч пред Народното събрание – “Българският народ, заяви министър-председателят, се състои в своето огромно мнозинство от дребни собственици, у които чувството за частна собственост, отречена по принцип от комунизма, е дълбоко вкоренено и служи за главен стимул на тяхната стопанска дейност и на тяхното лично благосъстояние. Ето защо нашето население се отнася отрицателно към всяка комунистическа пропаганда и към всеки опит отвън да се предизвикат безредия в страната. И затова становището на българското правителство към комунизма въобще може да бъде само едно: ние се борим и ще се борим с комунизма и с всички комунистически прояви у нас. Особено днес, когато цяла Европа, под ръководството на силите на Оста, се е надигнала в борба срещу комунизма, ние не можем да останем настрана от тази борба. Ние сме убедени, че унищожаването на комунизма, който винаги е представлявал една заплаха за европейската цивилизация, е една от най-важните предпоставки за създаването на новия ред в Европа. (Ръкопляскания)
Г-да народни представители! Смятам, че с това ние изпълнихме своя дълг към българската държава и нашия народ, както и към нова Европа, която днес се твори за доброто на всички нейни народи.
Преди да свърша, държа да изкажа моето голямо задоволство, загдето в Берлин имах честта да бъда приет от великия водач на германския Райх (Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Браво”), както и от неговите най-близки сътрудници, на първо място от райхсмаршал Гьоринг, райхсминистърът фон Рибентроп и райхсминистърът д-р Гьобелс. (Ръкопляскания) В тия срещи бях щастлив да констатирам, че политиката на българското правителство намира пълното разбирателство и одобрение и че България продължава да се радва на техните симпатии и подкрепа, за което държа да изкажа тук моята признателност. (Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Браво”)
Г-да народни представители! След моето завръщане от Берлин последваха събития, които внесоха голяма промяна в международното положение. При съществуващата днес зависимост между разните държави не само в Европа, но и в целия свят, не може да има съмнение, че създаденото вследствие на тия събития ново международно положение ще окаже своето влияние и върху всички ония държави, които не са непосредствено засегнати.
Кризата съществуваше отдавна в латентно състояние още от началото на сегашната война. Тя се разрази, обаче, открито едва напоследък чрез въоръжения конфликт, избухнал между Япония и Североамериканските Съединени Щати. И тъй като тия две държави принадлежат на две различни групировки, избухналият между тях конфликт не можеше да не засегне най-чувствително останалите членове на същите групировки.
Ето защо ние виждаме вече много от тях да изясняват становищата си и да определят поведението си съгласно своите интереси и съществуващите между тях задължения.
От друга старна, успоредно с японо-американския конфликт избухна и войната между Германия и Италия от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга. Германия и Италия смятат, че Североамериканските Съединени Щати са извършили досега редица нападателни действия срещу тях, както това бе обстойно обяснено в речта на водача на Германия Адолф Хитлер пред Райхстага. Поради това те решиха да скъсат дипломатическите си отношения с Щатите и да обявят положение на война спрямо тях.
Г-да народни представители! Намесата на Германия и Италия при тия условия създаде едно ново положение, за което трябва да държат сметка и всички останали държави, присъединили се към Тристранния пакт. Това положение наложи и на българското правителство да определи своето становище и да вземе съответно решение. Това решени ще ви бъде съобщено от г-н министър-председателя. (Бурни и продължителни ръкопляскания)
Председателят Христо Калфов: Има думата г-н министър-председателят.
Министър-председателят Богдан Филов: (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути)
Г-да народни представители! Както имахте вече случай да чуете и от изложението на министъра на външните работи, събитията се развиха напоследък по такъв начин, че войната между Япония и силите от Оста, от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга, а същевременно и между Япония и Англия, стана неизбежна. Това ново положение на нещата наложи и на българското правителство да определи своето становище спрямо него. В моята последна реч пред вас на 19 ноември т.г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения.
Тия задължения произхождат от Тристранния пакт, към който България се присъедини с протокола, подписан във Виена на 1 март т. г., и който вие г-да народни представители одобрихте с акламации още на другия ден след неговото подписване.
Според чл. 3 на този пакт, държавите, които са го подписали, се задължават да си дават съдействие една на друга с всички политически, стопански и военни средства, в случай, че една от тях бъде нападната от една сила, която дотогава е участвала в Европейската война или в японо-китайския конфликт.
Г-да народни представители! На всички е извества голямата реч, която водачът на Германия Адолф Хитлер произнесе на 11 т. м. в Райхстага в Берлин. Известна е също така и речта на водача на фашистка Италия Бенито Мусолини, произнесена същия ден в Рим. В тези речи се установява, че през последните няколко месеци Североамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея.
При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т. м. също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно “Ура” и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка)
Г-да народни представители! По този начин България и този път, както винаги, дава доказателства, че тя остава вярна на дадената дума. В случая, обаче, не се касае само за едно договорно задължение, но така също и за една проява на оная солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа. (Бурни и продължителни ръкопляскания)
Г-да народни представители! Правителството смята, че то изпълни своя дълг. То е убедено, че и вие ще одобрите взетото от него решение, проникнати от съзнанието, че то отговаря на интересите на страната и на нуждите на днешния момент. (Ръкопляскания) по такъв начин и ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем за създаването на новия ред в Европа, на онази именно нова Европа, която се гради днес с толкова жертви, и която, убедени сме, ще се издигне на развалините на днешната война. (“Браво”! бурни и продължителни ръкопляскания. Бюрото на Народното събрание, господа министрите и всички народни представители стават прави и продължително акламират г-н министър-председателя)
Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката)
Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно “Ура”)
Председателят Христо Калфов: (Става прав) Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ.
След толкова жертви и усилия, благодарение високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания), нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена. (“Браво!” Бурни и продължителни ръкопляскания)
Това историческо дело ние осъществихме и осигурихме с присъединяването ни към силите, които подписаха Тройния пакт. (Ръкопляскания)
Нашият млад и героичен народ е трудолюбив, храбър и честен.
С решението на правителството от вчера и нашия вот на одобрение, който току що така единодушно и възторжено дадохте, българския народ лоялно и честно изпълнява поетите исторически задължения. (”Верно”. Ръкопляскания)
С непоклатима ръка в нашето право и искрено усърдие в общите ни усилия, в братско сътрудничество с великите ни съюзници, ние твърдо ще вървим към общата крайна победа над нашите врагове. (Ръкопляскания)
Правото и Бог са с нас и нашите героични велики съюзници. (“Браво”! Бурни ръкопляскания)
Да живее България. (Всички народни представители, г-да министрите, пълномощните министри на Германия и Италия и присъстващите в дипломатическата ложа стават прави. Народните представители бурно и продължително ръкопляскат и акламират пълномощните министри, които отговарят на поздрава с вдигната ръка).
Да живее Негово Величество Царят! (Мощно многократно “Ура”!, бурни и продължителни ръкопляскания. Акламациите продължават няколко минути)
Никола Мушанов: Искам думата! (Тропа по банката)
От народните представители: Вярност за вярност!
Председателят Христо Калфов: Г-да народни представители! Ще вдигнем заседанието.
Никола Мушанов: Г-н председателю! Искам Думата! Вие глух ли сте? (Възражения от народните представители) В тия исторически моменти…
Председателят Христо Калфов: В съгласие с правителството, предлагам да вдигнем заседанието. Следното заседание ще бъде в сряда, 17 т. м. 15 ч. Със следния дневен ред:
Първо четене на законопроектите:
1. За изменение и допълнение бюджета на държавата за 1941 година.
2. За извънреден бюджетен кредит по бюджета на Министерството на земеделието и държавните имоти за 1942 година.
Които г-да народни представители са съгласни с този дневен ред за заседанието в сряда, моля да вдигнат ръка. Мнозинство. Събранието приема.
Вдигам заседанието
(Вдигнато в 13 ч.)
ЦДА, ф. 173 к, оп. 8, а. е. 203, с. 351 – 354. Печатно.
№ 7.
София, 13 декември 1941 г.
Получено на 13. ХІІ. 1941 г.
Вх. № 10661
Чрез господин Председателя на Народното събрание
До господин министъра на външните работи.
Тук.
Питане
от народните представители Никола Мушанов и Петко Стайнов за отношенията на България със Съединените Щати поради Тристранния пакт
Господин Министре,
Макар и влизането на България в Тристранния пакт да не е формално одобрено и до сега от Народното събрание, поставя се въпросът, дали България е длъжна да обяви война на Сеевероамериканските Съединени Щати, като последствие от започването на война между Япония и Америка.
Според клаузите на нашето присъединяване към Тристранния пакт, ние бихме имали задължение да обявим война на Америка, само ако Япония е нападнатата страна. От досегашните сведения, дадени в българския печат от Българската телеграфна агенция, Япония първа е нападнала и е обявила война на Съединените Щати, и само впоследствие Америка, която се е счела за нападната, е обявила война чрез решение на Камарата на представителите и на Сената.
При едно такова положение не се налага, нито по силата на Тристранния пакт и анекса към него за нас, нито по други обстоятелства, нито поради някакво неприязнено поведение на Америка специално към нас да обявяваме война или да скъсваме дипломатическите сношения с тази далечна велика сила.
Молим, Господин Министър, да ни отговорите на следния въпрос: като се има пред вид, че и в миналата всесветска война, България не обяви война на Америка въпреки всичко, че договора за Тристранния пакт и анекса за нас към него не ни задължава да се намесваме в случай като сегашния в полза на Япония, има ли някакви други обстоятелства и други непознати на Народното събрание поети от правителството задължения, които да налагат било обявяване на война, било скъсване на дипломатическите сношения с тази държава?
С почитание:
(п) Н. Мушанов
(п) П. Стайнов
Вярно с оригинала,
при Канцеларията на Народното събрание,
Секретар: В. Върбанов
ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 973, л. 16. Служебен препис. Машинопис.
№ 8.
Съобщение на Българска телеграфна агенция за обявената война на САЩ и Англия от България
София, 13 декември 1941 г.
След като Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските Съединени щати поради извършени през последните месеци от тая държава нападателни действия, Българското правителство – за да изпълни задълженията си по чл.3 от Тристранния пакт – реши вчера, 12 декември 1941 год. също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война, както с тях, така и с тяхната съюзница Англия.
[Резолюция:] За верността на преписа Лег[ационен] Съветник: (п) Чопов
Публ. в Дневни вести бр. 410, Дирекция на печата, Българска телеграфна агенция, София, 13 декември 1941 г. ЦДА, ф.176 к, оп. 8, а. е.973, л.1. Препис. Машинопис.
№ 9.
Шифрована телеграма № 1168 от Министерство на външните работи и изповеданията до Царските легации във Виши, Берн и Стокхолм за обявяване на война на САЩ и Англия
София, 16 декември 1941 г.
Окръжна телеграма
Направете на Правителството, при което сте акредитирани, следното съобщение:
След като Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските Съединени Щати поради извършени през последните месеци от тая държава нападателни действия, Българското правителство – за да изпълни задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт – реши на 12 декември 1941 г. също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война както с тях, така и с тяхната съюзница Англия.
За Ваше сведение и използване при евентуални обяснения Ви съобщавам, че във връзка с горното комюнике следва да се изтъкнат следните три важни обстоятелства:
1) факта, че Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските Съединени Щати поради това, че Щатите първи минаха към нападение;
2) че пряка последица от това бе задължението на Българското правителство да изпълни постановленията на чл. 3 от Тристранния пакт и
3) че, действайки по този начин, България стори каквото направиха всички останали държави, присъединени към Тристранния пакт, които също се обявиха за солидарни с Германия и Италия и изпълниха своите задължения по чл. 3 на този пакт.
Изпратена по нареждане на Попов
Г. Главния секретар шифрирал
ЦДА, ф.176 к, оп. 15, а. е. 24, л. 1. Бланка. Машинопис.
№ 10.
Обявяване война на САЩ и Англия от Япония
Меморандум
1. Японското правителство, подтиквано от искрено желание за постигане на приятелско споразумение с правителството на Съединените Щати, та да могат двете страни, със съединени усилия да осигурят мира в района на Тихия Океан и по този начин да допринесат за осъществяването на световния мир, от месец април започна преговори с правителството на Съединените Щати за уреждането и подобрението на японо-американските отношения и стабилизирането на района на Тихия Океан, които преговори води с най-голяма искреност.
Японското правителство има чест да заяви открито мнението си относно исканията, които американското правителство настоятелно поддържаше, както и относно мерките, които Съединените Щати и Великобритания приложиха спрямо Япония през последните осем месеци.
2. Неизменната политика на Японското правителство е да осигури стабилитета на Източна Азия и да допринесе за световния мир, давайки възможност на всеки народ да намери своето място в света.
През всичкото време от избухването на Китайската афера, благодарение на обстоятелството, че Китай не може да разбере истинските намерения на Япония, Японското правителство се стара да възстанови мира и непрестанно наблягаше всичките си усилия да попречи на разширението на войната. Със същата цел през септември миналата година Япония сключи Тристранния пакт с Германия и Италия.
Обаче и Съединените Щати и Великобритания подпомагаха по всякакъв възможен начин режима на Чунг Кинг, спъвайки добронамерените опити на Япония за стабилизирането на Източна Азия. Упражнявайки натиск върху Холандска Източна Индия, или заплашвайки Френския Индокитай, те се опитаха да противодействат на аспирациите на Япония да осъществи идеала на общо благоденствие с тези области. Вън от това, когато Япония, съгласно протокола и с Франция взе мерки за общо отбраняване на Френския Индокитай, и американското и британското правителства, съзнателно дадоха лошо тълкуване на това, взимайки го като заплаха спрямо техните владения и принуждавайки холандското правителство да се солидаризира с тях, те наложиха скъсване на икономическите връзки с Япония. Проявявайки по този начин открито враждебно настроение, техните страни засилиха военните си приготовления за обкръжаване на Япония, и докараха едно положение, което застрашаваше самото съществуване на Империята.
Въпреки това, а да улесни едно бързо уреждане на въпроса, японският министър-председател предложи миналия август, да се срещне с председателя на Съединените Щати за да разисква с него върху важни въпроси засягащи двете страни по отношение на цялата зона на Тихия океан. Обаче американското правителство, въпреки че прие по принцип предложенията на Япония, настоя срещата да стане след като се постигне съгласие върху основните и главни въпроси.
3. В последствие, на 25 септември японското правителство направи едно предложение, обосновано на една формула предложена от американското правителство, в която се взимаха под внимание миналите американски искания и която включваше японското гледище. Многократните разисквания не доведоха до съгласуване на гледищата. Тогава сегашния кабинет направи едно второ предложение, в което исканията на Япония по главните точки на разискванията бяха още смекчени, като по този начин се постара с всички усилия да постигне споразумение. Обаче, американското правителство, придържайки се строго в първите си искания не прояви никакъв дух на примирение. Преговорите не можаха да напреднат. Тогава японското правителство, в желанието си да направи всичко възможно за да избегне кризата в американо-японските отношения, направи още едно предложение на 20 ноември, за да може да се постигне справедливо разрешение на по-главните и належащи въпроси, което като опростяваше първото предложение, наблягаше на следните точки:
1. Правителствата на Япония и Съединените Щати се съгласяват да не изпращат въоръжени сили в нито една област на Югоизточна Азия и Южната част на Тихия Океан, освен Френския Индокитай.
2. Двете правителства ще си съдействат за да могат да си осигурят от Холандска Източна Индия ония стоки и материали, от които се нуждаят двете страни.
3. Двете правителства се споразумяват взаимно да възстановят търговските си връзки, каквито те са били преди скъсването на икономическите отношения.
Правителството на Съединените Щати да достави на Япония нужното й количество петрол.
4. Правителството на Съединените Щати да се съгласи да не прибягва до никакви мерки и постъпки, които могат да спъват възстановяването на общия мир между Япония и Китай.
5. Японското правителство приема да оттегли войските си, които сега са във Френския Индокитай, или след възстановяването на мира между Япония и Китай или след установяването на един справедлив мир в областта на Тихия Океан; то е също готово да премести японските войски от Южната част на Френския Индокитай в северната му част, щом като се сключи настоящото споразумение.
Колкото се отнася до Китай, японското правителство, изразявайки своята готовност да приеме предложението на председателя на Съединените Щати да действа като посредник за мир между Япония и Китай, както вече бе предложено, иска щото Съединените Щати да се ангажират да не правят нищо, което би могло да спъне възстановяването на мира между Китай и Япония, когато двете страни започнат преговори.
Американското правителство не само отхвърли горното предложение, но заяви намеренията си да продължи да дава помощ на Чанг Кай Шек въпреки горепоменатото си внушение, то оттегли предложението на председателя да действа като така наречен “помирител” между Япония и Китай, извинявайки се, че времето още не е дозряло за това. Най-после, на 27 ноември, с желание да наложи на японското правителство онези принципи, които постоянно поддържаше, американското правителство направи едно предложение, напълно игнориращо японските искания, нещо за което японското правителство дълбоко съжалява.
4. От началото на настоящите преговори японското правителство непрестанно поддържаше едно поведение на справедливост и умереност, и направи всичко възможно да постигне споразумение, като направи всички възможни отстъпки, често дори въпреки големи мъчнотии. Колкото се отнася до китайския въпрос, който съставлява една важна точка от преговорите, японското правителство показа много примирително поведение. Що се касае до принципа на нондискриминация в международната търговия, защитаван от американското правителство, японското правителство изяви желание да види този принцип приложен в целия свят, и заяви, че едновременно с практикуването на този принцип в света, японското правителство ще се постарае да приложи същия в зоната на Тихия Океан, включително Китай, и поясни, че Япония няма намерение да изключи от Китай икономическата дейност на трети страни, проявена на справедлива база. Вън от това, що се отнася до въпроса за оттеглянето на войските от Френския Индокитай, японското правителство дори само предложи, както споменахме по-горе, да пристъпи веднага към изтегляне на войските от Южен Френски Индокитай, като мярка за облекчаване на положението. Предполага се, че духът на помирение, проявен до най-висша степен от страна на японското правителство по тези въпроси и напълно оценен от американското правителство.
От друга страна американското правителство, придържайки се непрекъснато в теории и пренебрегвайки реалността, и отказвайки да отстъпи дори крачка от непрактическите си принципи, причини ненужно протакане на преговорите. Мъчно е де се разбере това поведение на американското правителство и японското правителство иска да обърне внимание на американското правителство особено върху следните точки:
1. Американското правителство прокламира в името на световния мир, онези принципи, които са изгодни за него и иска да наложи на японското правителство приемането им. Световният мир може да се реализира само ако се намери една взаимно приемлива формула, чрез съзнаване на реалното положение на нещата и взаимно уважение на положението на другата страна. Едно поведение, което пренебрегва реалното положение на нещата и налага своите егоистични мнения на другите едва ли би могло да бъде от полза за улеснение на преговорите.
Между различните принципи, предложени от американското правителство като база за японо-американското споразумение, има някои, които японското правителство е готово да приеме по принцип, имайки пред вид световното положение, обаче изглежда само един утопичен идеал от страна на американското правителство да се опитва да наложи моменталното им прилагане.
Също предложението да се сключи един многостранен пакт за ненападение между Япония, Съединените Щати, Великобритания, Китай, Съветска Русия, Холандия и Тайланд, който е планиран по старата концепция за международна сигурност, е твърде отвлечено от реалността на Източна Азия.
2. Американското предложение съдържа една точка, която гласи: и двете правителства трябва да се съгласят, щото нито един договор, който едното или другото е сключвало с трета страна, да не бъде тълкуван по такъв начин, че да противоречи на основната цел на това споразумение-установяване и запазване на мира в цялата област на Тихия Океан. Предполага се, че горната клауза е предложена с оглед да се въздържи Япония от изпълнението на нейните задължения по Тройния пакт, когато Съединените Щати вземат участие в Европейската война, и като така не може да бъде възприето от японското правителство.
Американското правителство, заслепено от собствените си гледища и мнения, може да се каже че комплотирва разширението на войната. Докато от една страна то дири да осигури тила си, като стабилизира областта на Тихия Океан, от друга страна то подпомага Великобритания и се приготовлява да нападне, в името на самозащита, Германия и Италия, двете сили, които се стараят да установят един нов ред в Европа. Такава политика е напълно различна от многото принципи, по които Американското правителство предлага да основе стабилитета в областта на Тихия Океан с мирни средства.
3. Докато американското правителство, чрез принципите, които твърдо поддържа, протестира против разрешаването на международните проблеми чрез военно насилие, самото то, заедно с Великобритания и други народи, упражнява натиск чрез икономическа мощ. Прибягването до такъв натиск, като средство за разрешаване на международни спорове трябва да бъде порицано, тъй като понякога то е по-безчовечно от военното насилие.
4. Невъзможно е да се стигне до заключението, че американското правителство желае да подържа и засили, в тайно споразумение с Великобритания и други сили, надмощното положение, което е имало досега не само в Китай, но и в другите части на Източна Азия. Исторически факт е, че страните от Източна Азия, през последните сто години и дори повече, бяха принудени да спазват статукво под англо-американската политика на империалистическа експлоатация и да се пожертват за процъфтяването на тези нации. Японското правителство не може да търпи продължението на това положение, тъй като то е направо противно на японската основна политика да се даде възможност на всички народи да намерят своето място в света.
Предложението на американското правителство относно Френския Индокитай е добър пример на горната американска политика. Обстоятелството, че шестте страни – Япония, Съединените Щати, Великобритания, Холандия, Китай и Тайланд, освен Франция, се споразумяват помежду си а уважават независимостта и суверинитета на Френския Индокитай при равноправие в търговията, би значело до се постави тази територия под общата гаранция на правителствата на тези шест страни. Вън от факта, че такова предложение напълно пренебрегва положението на Франция, то е неприемливо за японското правителство, тъй като подобно нареждане може да се счита само като разширение и във Френския Индокитай на една система подобна на структурата на договора на деветте страни, който е главен отговорен фактор за сегашното нещастно положение в Източна Азия.
5. Всички искания на американското правителство от Япония по отношение на Китай, като пълното оттегляне на войските и безусловното приложение на принципа на нондискриминация в международната търговия, игнурират актуалните условия в Китай и имат за намерение да разстроят положението на Япония като стабилизиращ фактор в Източна Азия. Поведението на американското правителство, изисквайки от Япония да не подържа военно, политически или икономически никоя област, освен режима на Чунг Кинг, като пренебрегва по този начин съществуването на правителството в Нанкин, разклаща самата основа на настоящите преговори. Това искане на американското правителство, съгласуващо се с отказа да се подпомага режима на Чунг Кинг, ясно показва намеренията на американското правителство да спъва възстановяването на нормалните отношения между Япония и Китай и връщането на мира в Западна Азия.
6. На кратко, американското предложение съдържа някои приемливи точки, като тези, засягащи търговията, включително сключването на търговско споразумение, взаимно вдигане на икономическата блокада и стабилизация на йена и долар, или премахването на екстериториалните права в Китай. От друга страна, обаче, въпросното предложение пренебрегва жертвите, които Япония прави през течение на последните четири години на Китайската афера, застрашаваща съществуването на самата Империя и накърнява честта и престижа й. Ето защо, разгледано като цяло, японското правителство съжалява, че не може да приеме предложенията като база за разискване.
7. Японското правителство, в желанието си да свърши по-скоро преговорите, предложи щото едновременно със сключването на японо-американските преговори, да бъде подписано и споразумение с Великобритания и други заинтересовани страни. Предложението беше прието от американското правителство. Обаче, тъй като американското правителство направи предложението на 26 ноември като резултат на чести съвещания с Великобритания, Австралия, Холандия и Чунг Кинг, придържайки се вероятно към исканията на режима на Чунг Кинг по въпроса за Китай, трябва да се заключи, че всичките тези страни са съгласни със Съединените Щати да пренебрегват положението на Япония.
8. Явно е, че намерението на американското правителство е да конспирира с Великобритания и други страни за да пречи на усилията на Япония да установи мир чрез създаването на един нов ред в Източна Азия, и най-вече да защити англо-американските права и интереси, като поддържа Япония и Китай във война. Това намерение ясно пролича през време на настоящите преговори. Така искрената надежда на японското правителство да поправи японо-американските отношения и да запази и насърчи мира в Тихия Океан чрез сътрудничество с американското правителство, най-после пропадна.
Японското правителство съжалява, че трябва с настоящето да съобщи на американското правителство, че благодарение на поведението на американското правителство, не му остава освен да счита, че е невъзможно да се постигне споразумение чрез продължение на настоящите преговори.
* * *
Изявление на японското императорско правителство.
8 декември 1941 г.
След като Императорът благоволи да издаде Указа за обявяването на войната, японското правителство прави настоящето изявление пред целия свят.
Неизменната политика на Япония е да осигури стабилитета на Източна Азия и да допринесе за каузата на световния мир, докато ръководният принцип на външната й политика винаги е бил да изнесе горната национална политика, като подържа приятелство с всички народи.
За нещастие избухна Китайската афера, благодарение на обстоятелството, че Китай не можа да разбере истинските намерения на Япония и предизвика конфликт. Но под премъдрото ръководство на нашия Августейши Господар, нашите императорски сили се оказаха победоносни навсякъде. Всички важни пунктове в Китай са вече в наши ръце, и далновидни китайски водачи, споделящи същото мнение като нас, възстановиха народно правителство в Китай, с което Япония се старае да подържа връзки на съседско приятелство, и което е вече признато от единадесет приятелски сили. Днес правителството на Чунг Кинг изтласкано в дълбоката вътрешност на страната, едва може да продължава напразната си съпротива. Обаче, Съединените Американски Щати и Британската Империя, нежелаещи да изменят тяхната безсмислена политика на подържане на Източна Азия постоянно в подчинено състояние, пречеха по всякакъв начин на уреждането на Китайската афера.
Вън от това те подстрекаваха Източна Холандска Индия, заплашваха Французки Индокитай и си служеха с всички възможни мерки да отнемат Тайланд от Япония. Тези две сили имаха такова силно желание да пречат на естествените аспирации на Япония, да засили своите връзки за общо благоденствие на тези южни страни, че изглеждаше като че ли са готови да открият планирана атака срещу нас. Най-после стигнаха до там,че приложиха жестоката мярка на скъсване на икономическите връзки с Япония. Между невоюващи страни скъсването на икономическите връзки представлява враждебен акт, който може да се сравни с въоръжено предизвикателство. Незадоволени и от тази непозволена постъпка, двете страни, принуждавайки и други страни да действат като тях, доведоха до засилване на въоръжените сили от всички страни на Япония, създавайки по този начин сериозна заплаха за нашето съществуване. Въпреки тази заплаха за съществуванието на Япония и стабилитета на източна Азия, японското правителство в желанието си да запази мира в Тихия Океан и да попречи на разширението на войната в целия свят, в продължение на осем месеци води търпеливо и разумно дипломатически преговори със Съединените Щати. Ние увещавахме Съединените Щати и Британия зад гърба им, както и другите страни под тяхно влияние, да променят становището си, проявихме дух на помирение, доколкото това беше съвместимо със съществуванието и престижа на нашата Империя, и се старахме да постигнеме едно мирно уреждане на въпроса. Опитахме всичко, което можеше да се опита и направихме всичко, което можеше да се направи. Обаче, американското правителство, играейки си с утопични принципи, отказа да признае простата действителност в Източна Азия. Заслепено от материалната си сила, то не можа да види истинската мощ на Япония. Така, със съдействието на съюзни сили, американското правителство засили военната заплаха, с вярата, че така ще постигне пълното подчинение на Япония. Вече няма никаква надежда за изнамирането на формула, която да запази мира в Тихия Океан със Съединените Щати и съюзните им сили, чрез преустройството на отношенията ни с тях, по мирен начин. Стабилитетът на Източна Азия и съществуванието на Япония са сега в опасност. Още днес те пряко нападат нашите въоръжени сили. При това положение на нещата бе издаден Императорски указ, който обявява война на Американските Съединени Щати и Британската Империя. Правителството е изпълнено със страхопочитание при получаването на Императорската заповед; сто милиона поданици на Негово Величество застават решително обединени в една желязна воля и посвещават цялата сила на нацията за воденето на войната, та да можеме на веки да изкорениме причините на злото в Източна Азия и така да изпълниме августейшото желание на нашия Господар. И така Императорският Указ за мисията на Япония да даде възможност на всички народи да имат свое място в света, остава да блести като слънцето и звездите. И неизменна е политиката ни да осъществим благоденствие за Япония, Китай и Манчуко чрез съдействието и сътрудничеството на тези три страни и да положим основите за издигането и напредъка на Източна Азия. Твърдо и непоколебимо както винаги остава нашето решение, в съюз с Германия и Италия, които имат същите аспирации като Япония, да положиме основите за един световен мир и да вървиме напред към установяването на един нов ред. Япония е сега принудена да действа срещу различни области на юг, но ние подчертаваме, че нямаме никакви враждебни намерения към народите от тези области. Ние само желаеме да премахнеме тиранията на Америка и Британия и да възстановиме едно подходяще и неопозорено съществувание в Източна Азия, като споделиме с тамошните народи общо благоденствие. Ние сме сигурни, че народите от тези области ще разберат истинските намерения на Япония и ще очакват с нетърпение едно ново начало на живот в една нова Източна Азия.
Издигането или провалянето на нашата Империя и напредъкът или упадъкът на Източна Азия зависят от настоящата война. Целият ни народ, имайки на ум причината и мисията на тази кампания, не бива да действа прибързано нито да бъде небрежен. Чрез нашата трудолюбивост и издръжливост ние трябва да се покажеме достойни за нашите прадеди.
Като гледаме с благоговение на блестящите постижения на нашите исторически герои, които са превръщали всяка криза в нов случай за засилване на народното благоденствие, ние трябва да си дадеме обет да подпомогнеме благородната и далновидна политика на Императора, за да постигнеме целите на настоящата борба и по този начин да успокоиме за винаги Нашия Господар.
* * *
Телеграма
Пекин
Целта, за осъществяването на която Япония се бори сега срещу съюза АБЦД в Източна Азия, е възстановяването на свободата на източно-азиатските народи, с което последните да се привлечат към изграждането на новия Кехтозеунг. Ето защо Япония заедно с тези народи се бори срещу нашите общи неприятели, именно еврейския интернационал и нациите, които се противопоставят на нашия нов ред. Япония и Китай образуват новия център на Източно-Азиатската Ос. Ние вярваме, че рамо до рамо с Нова Европа ще се борим до тогава, до когато нашите врагове бъдат повалени. Зийг Хайл.
Извънредното заседание на Представителството на китайския народ Хзинминхуя.
(Служебен превод.)
[Телеграмата е заведена в Политическата дирекция на МВРИ на 29 декември 1941 г. с вх. № 33648-31-І по преписка 32346-39-І/1941 – САЩ, Япония, Германия, Италия.]
ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 973, л. 28 – 39, 41. Превод. Машинопис.
№ 11.
[13 декември 1941 г.]
Служебна бележка
На 13 декември 1941 г. в 11,45 ч. ми се обади по телефона царския пълномощен министър в Будапеща. Той ми каза, че е видял унгарският министър-председател, който му съобщил, че Унгария се счита в положение на война със Съединените Щати, обаче, това обстоятелство не щяло да се съобщава писмено на американския министър. Нему е било съобщено само, че Унгария прекъсва дипломатическите отношения със Съединените Щати. Днес подир обед, обаче, било наредено унгарският печат да обнародва статии, които ще изтъкнат, че прекъсването на дипломатическите отношения със Съединените Щати означава всъщност влизане във война.
Г-н Тошев запитал г. Бардоши, дали Германия одобрява този начин на действие и получил утвърдителен отговор.
Главен секретар:
Д. Шишманов
№ 12.
13 декември 1941 г.
Служебна бележка
Днес на 13 декември 1941 г. сл[ед] пл[адне] повиках при себе си швейцарския управляващ легацията Редар и му съобщих, че тая заран чрез нашия пълномощен министър в Берн сме замолили швейцарското правителство да поеме защитата на българските интереси в Съединените Щати. Замолих г. Редар от името на българското правителство да направи и той от своя страна постъпки в горния смисъл.
Г. Редар ми отговори, че на драго сърце ще изпълни молбата ми, но че е длъжен да ми съобщи, че още вчера вечер е получил нареждане от своето правителство в случай, че се дойде до прекъсване на дипломатическите отношения между България и Съединените Щати, да поеме защитата на Щатските интереси в България, както и защитата на интересите на ония държави, които са били представлявани от Съединените Щати у нас (Белгия, Гърция, Холандия).
Докладвах горното на г. министъра на външните работи и по негови наставления предадох на г. Редар следния наш отговор:
Българското правителство е съгласно Швейцария да представлява интересите на Североамериканските Съединени Щати и евентуално, както бе станало по-рано въпрос, и на Англия, но не и да представлява интересите на Белгия, Гърция и Холандия, понеже на времето българското правителство не призна на Съединените Щати правото да представляват тия държави в България. При това положение българското правителство подновява молбата си Швейцария да поеме защитата на българските интереси в Съединените Щати и евентуално в Англия.
Г. Редар обеща веднага да съобщи нашата постъпка на своето правителство.
Главен секретар:
Д. Шишманов
№ 13.
[15 декември 1941 г.]
Служебна бележка
На 15 декември 1941 г. управляващият Швейцарската легация Редар ми съобщи, че швейцарското правителство е приело да защитава българските интереси в Съединените Щати и че за тая цел е поискало от Вашингтон нужното съгласие на северо-американското правителство.
Главен секретар:
Д. Шишманов
№ 14.
[16 декември 1941 г.]
Служебна бележка
На 16 декември 1941 г. сл[ед] пл[адне] ме посети управляващият Швейцарската легация Редар и ми съобщи, че е получил запитване от английското правителство, дали България ще се съгласи, щото Швейцария да представлява тук и интересите на Австралия и Нова Зеландия.
След като получих инструкции от г. министъра на външните работи, отговорих утвърдително на зададения от г. Редар въпрос.
Главен секретар:
Д. Шишманов
№ 15.
[18 декември 1941 г.]
Служебна бележка
На 18 декември 1941 г. по нареждане на г. министъра на външните работи и на изповеданията повиках при себе си управляващия Швейцарската легация Редар и, като му обясних, че още не сме могли да получим връзка с нашия пълномощен министър във Вашингтон, замолих го да изпрати чрез Швейцарската легация в столицата на Съединените Щати следното нареждане до г. Наумов:
„Изпратете в Токио легационния секретар Константин Пеев, канцлера и разсилния, а Вие сам се върнете в София”.
Главен секретар:
Д. Шишманов
№ 16.
[След 20 декември 1941 г.]
Служебна бележка
На 19 декември 1941 г. вечерта управляващия Швейцарската легация г. Редар ми съобщи, че е получил запитване, дали България ще се съгласи Швейцария да представлява тука също така интересите и на Канада и Южно-Африканския съюз.
След като получих нужните инструкции от г. министъра на външните работи и на изповеданията, на 20 същия месец сутринта дадох утвърдителен отговор на г. Редар.
Главен секретар:
Д. Шишманов
№ 17.
[22 декември 1941 г.]
Служебна бележка
На 22 декември 1941 г. по нареждане на г. министъра на външните работи и на изповеданията повиках при себе си секретаря на Американската легация Барбар и му обърнах внимание върху факта, че, докато ние сме дали нареждания, които гарантират на американската легация свободни сношения с нейния Департамент във Вашингтон, в Америка изглежда да не се отговаря със същия реципроцитет, тъй като ние до днес нямаме доказателство, че нашият пълномощен министър във Вашингтон получава изпращаните до него телеграми. Изглежда, че те не му се предават.
Г-н Барбар заяви, че много съжалява за това и че незабавно ще телеграфира във Вашингтон да се предадат всички отправени до г. Наумов телеграми.
Главен секретар:
Д. Шишманов
№ 18.
[След 23 декември 1941 г.]
Служебна бележка
На 15 декември 1941 г. по нареждане на Легацията на Съединените Щати управляващият Швейцарската легация Редар ме запита, дали заедно с представителството на Съединените Щати Швейцария ще може да поеме защитата на интересите на Белгия, Холандия, Гърция, Югославия и Люксембург. След като получих инструкции от г. министъра на външните работи и на изповеданията отговорих отрицателно на горния въпрос.
На 23 същия месец г. Редар ми съобщи, че е получил телеграма от своето правителство със следното съдържание:
„Правителството на Съединените щати съобщи на правителствата на Белгия, Холандия, Гърция, Югославия и Люксембург, че българското правителство отказва да се съгласи, щото техните интереси да бъдат представлявани от Швейцария. Американското правителство моли да се направят постъпки пред българското правителство, за да се получи от него разрешение за поемането по неформален и временен начин на защитата на интересите на гореказаните държави до момента, когато заинтересованите правителства ще са в положение да вземат нужните мерки. Ние (швейцарското правителство) сме съгласни да направите тези постъпки. Приемете архивите, зданията на легациите и сумите на тия легации при изрично условие, че българското правителство ще се съгласи на това и няма да изиска по-късно възвръщането на казаните архиви, здания и т. н.”
Отговорих на г. Редар, че ние не можем да се съгласим Швейцария дори временно неформално да вземе върху себе си грижите за архивите, легационните здания и пр. на Гърция, Холандия, Югославия, Белгия и Люксембург, тъй като още през м. юни с нота № 475 от 7 същия месец сме съобщили на Американската легация, че не намираме достатъчни мотиви, за да дадем съгласието си, щото Съединените Щати да вземат върху себе си представителството на британските, югославските, белгийските, холандските и гръцките интереси в България.
Главен секретар:
Д. Шишманов
№ 19.
[24 декември 1941 г.]
Служебна бележка
На 24 декември 1941 г., след като докладвах на г. министъра вербалната нота № 139 от 23 того на Швейцарската легация, по наставление на г. министъра повиках при себе си г. Барбар, секретар на Американската легация и му обърнах вниманието върху обстоятелството, че, съгласно новите инструкции на американското правителство, размяната на дипломатите ще следва да стане в Лисабон и че поради тая причина заминаването на Американската легация през Турция се затруднява, понеже няма възможност размяната да стане в португалската столица предвид трудността да се стигне от Турция в Португалия и вероятността, че за подобно пътуване не ще могат да се получат нужните визи от Италия и Германия.
Г-н Барбар ми отговори, че те нямат нужда от разрешение на Италия и Германия, понеже целият персонал на легацията е получил назначение в Близкия Изток, а г. Ърл щял да пътува с авион през Кайро за Съединените Щати. Г-н Барбар добави, че, според него, инструкциите на американското правителство, съобщени ни с нотата на швейцарското правителство от 23 того, можели да бъдат подложени на изменение чрез съгласие между двете правителства.
Отговорих му, че по това негово тълкуване не съм упълномощен да му дам отговор и че ще трябва да докладвам целия въпрос отново на г. министъра.
Главен секретар:
Д. Шишманов
[Резолюции:] Докладвано на г. министъра. 24. ХІІ. 1941, 1 ч. сл[ед] пл[адне]. Д. Ш.
Виж телеграмата тук № 1202. 24. ХІІ. 1941.
[Приложение]
Превод
Препис от една телеграма, получена от Берн, от Швейцарската легация в България на 23 декември в 11,10 часа
Възпроизвеждаме по-долу текста на предложението на американското правителство, относно размяната на дипломатите, консулите и другите официални лица, които благоволете да съобщите незабавно на българското правителство (следва текста):
1. Правителството на Съединените Щати ще избере един пасажерски параход, който да пренесе до Лисабон чиновниците, които трябва да бъдат разменени. Параходът ще замине невъоръжен и ще пътува без конвой със свободен пропуск от воюващите правителства. Правителството на Съединените Щати ще вземе мерки целият дипломатически персонал на германското и италианското правителства, заедно с подведомствения им персонал и личният им багаж, които се намират в територията под контрола на американското правителство, да бъдат качени на парахода на някое подходящо пристанище на Атлантическия бряг. Ако бъде изразено желание от другите заинтересовани правителства, на същия параход могат да бъдат качени дипломатическия, консулски и официален персонал на германското и италианското правителства, заедно с техния подведомствен персонал и личен багаж, които се намират в територията под контрола, на която и да е друга американска република, която е скъсала или може да е скъсала по това време отношенията си с германското правителство и (или) италианското правителство. Правителството на Съединените Щати ще даде, на свои разноски съответните превозни улеснения за пътуването на целия такъв персонал с техните подведомствени чиновници и служащи и за преноса на техния личен багаж от Вашингтон или други места в Съединените Щати до пристанището на качването.
2. На лицата, качващи се на този параход, ще бъде разрешено да вземат със себе си всичките си лични принадлежности доколкото мястото на парахода позволява и доколкото тези принадлежности пристигнат на мястото на заминаването навреме, за да бъдат натоварени на парахода.
3. Лицата, качени на парахода по силата на тяхното дипломатическо качество, като представители на германското и италианско правителства в Съединените Щати или другаде, не ще бъдат подложени от властите на Съединените Щати на какъвто и да било контрол или претърсване и това ще бъде приложено също така по отношение на придружаващия ги персонал и служащи и на тяхното лично имущество, което вземат със себе си, като изключение ще се направи за всичко, което може да постави в опасност сигурността на парахода.
4. Параходът, чиито разпознавателни знаци ще бъдат съобщени своевременно чрез швейцарското правителство на германското и италианското правителства, ще замине направо за Лисабон, Португалия, и ще се върне следвайки един курс, чиито подробности ще бъдат съобщени по-късно, без да се спира на кое да е междинно пристанище.
5. На американския дипломатически и друг официален персонал в Германия и Италия, с техните подведомствени и служащи, ще се дадат за превоза им до португалската граница, с личния им багаж, съответните улеснения и привилегии, подобни на описаните в параграфи 1 до 5 по-горе.
6. Подобни улеснения и привилегии ще бъдат дадени, доколкото това бъде пожелано от заинтересованите правителства, за превоза до испано-португалската граница, с личния им багаж, със служащите и членовете на персонала, на дипломатическия, консулски и друг официален персонал на другите американски републики, които са скъсали или може да са скъсали по това време дипломатическите си отношения с Италия, Германия или съюзните им държави.
7. Португалското правителство ще бъде замолено да гарантира размяната на португалска територия на целия германски и италиански персонал, изпратен от Съединените Щати, срещу целия официален американски персонал, било на правителството на Съединените Щати, било на другите американски републики, идващ от териториите, намиращи се под контрола на германското и италианско правителства. Слизането от парахода в Лисабон на персонала, пристигащ от Съединените Щати, и влизането в португалска територия на персонала, пристигащ от Континентална Европа, ще стане едновременно.
8. На базата на взаимността ще бъдат включени в размяната акредитираните представители на печата, включително радио- и фото-репортерите, чиято самоличност ще бъде съответно съобщена от мисията на защитаващата държава, въз основа на информации, съобщения от бившата дипломатическа мисия или от правителството, от чието име тя действа.
9. В размяната могат да бъдат включени, при същите условия и до колкото заинтересованите правителства желаят, акредитирания досега в Съединените Щати дипломатически, консулски и друг официален персонал, с подведомствените им чиновници, служащи и лични вещи, на Европейските държави, съюзени с Италия и Германия във войната против Съединените Щати, и дипломатическия, консулски и друг официален персонал на Съединените Щати, с подведомствените чиновници, служащи и лични принадлежности, досега акредитирани в тези държави, както и, при същите условия, официалните представители на тези държави в коя да е от другите американски републики и официалните представители на тези други американски републики, акредитирани досега в тези държави.
10. Правителството на Съединените Щати от своя страна ще гарантира свободен пропуск на парахода и ще добие подобни уверения за свободен пропуск от другите нему приятелски воюващи държави за пътуването на парахода от Съединените Щати до Лисабон и обратно. Германското и италианското правителства ще гарантират също така свободен пропуск за цялото пътуване (отиване и връщане) и ще добият подобни уверения за свободен пропуск от съюзните там воюващи държави.
11. Всички уверения за свободен пропуск за пътуването на парахода от Съединените Щати до Лисабон и обратно ще бъдат съобщени на швейцарското правителство, което пък своевременно ще уведоми правителството на Съединените Щати, че всички необходими пропуски са били получени, за да може параходът да започне своето пътуване. Швейцарското правителство ще бъде замолено да действа като гарант на двете страни за съблюдаване на споразумението.
12. Разноските за парахода ще бъдат поделени от заинтересованите правителства. Окончателното определяне на съответните дялове на заинтересованите правителства ще бъде направен от швейцарското правителство.
13. На парахода, пътуващ в двете направления може да бъде настанен специално назначен персонал от комитета на международния Червен кръст или от други дружества на Червения кръст. С парахода ще пътува един представител на швейцарското правителство, като гарант за изпълнение на споразумението и като държава, защитаваща интересите на главните заинтересовани правителства, чийто персонал се разменя. Този представител ще има неограниченото право да употребява радиото на парахода за съобщение със своето правителство по въпроси относно изпълнението на споразумението за размяната. През време на пътуването на парахода никой от другите пасажери не ще може да се ползва от радиото на парахода.
Условията на горното предложение се съобщават на дипломатическите мисии на Съединените Щати в другите американски републики с молба да бъдат съобщени, където трябва, на правителствата при които са акредитирани, за да вземат съответните мерки за връщането в Европа на германския, италиански и съюзен дипломатически, консулски и друг официален персонал, служащи и лични принадлежности, и за връщането също така в този континент на съответния официален персонал на американските републики в Германия, Италия и Съюзните страни. Американското правителство дължи да направи внушението никоя от американските републики да не възприема по отношение на връщащия се германски, италиански и съюзен персонал поведение по-малко благоприятно от това, което правителството на Съединените Щати е възприело. (Текстът свършва)
Този текст е вече съобщен на Берлинското и Римско правителства. Телеграфирайте датата и часа, на които сте предали това съобщение на Министерството на външните работи и уведомете последното, че американското правителство ще бъде признателно ако получи бърз отговор. Уведомете персонала на Американската легация в София.
№ 20.
София, 24 декември 1941 г.
Служебна бележка
След посещението си за сбогуване, което американският пълномощен министър г. Ърл направи днес при министъра на външните работи и на изповеданията г. Ив. Попов, на отиване, в един кратък разговор, г. Ърл каза следното:
„Аз напущам България със съжаление и оставам с най-добри чувства и най-приятелски спомени лично за г. министър Попов и изобщо за България. Интересно е, че когато навремето Рендел си отиваше, той напусна България сърдит, ядосан и нервиран, макар че вий тогава само бяхте скъсали дипломатическите си отношения с Англия. Напротив, сега аз напущам вашата страна със съжаление и с най-добри чувства и симпатии, въпреки че вие ни обявихте война.
Войната, както сега се разшири и разви, аз смятам, че няма да продължи много. Особено, след като Хитлер, който е един амбициозен, волеви и енергичен човек, пое лично командването на войската, Германия ще постави на карта всички свои налични сили и възможности и при това положение войната не може да продължи много – ще трябва или ние, или те да победят.”
Накрая, сбогувайки се, г. Ърл пожела всичко най-добро за България и за българския народ и изказа желанието си, след свършването на войната, да може отново да се върне в София.
Легационен секретар:
Д-р Хр. Шишманов
№ 21.
29 декември 1941 г.
Служебна бележка
Днес 29 декември 1941 г. ме посети управляващият Швейцарската легация Редар.
Той ми заяви, че преди всичко дължи да благодари на българското правителство за коректния и кавалерски начин, по който е било уредено заминаването на членовете на Американската легация на 25 того. След това г. Редар ми съобщи, че възнамерява да изпрати телеграма до правителството си, с която ще иска час по-скоро да му се дадат сведения за мерките, взети по отношение на българските поданици в Съединените Щати, тъй като без да има тия сведения той не е в състояние да предприема каквито и да е постъпки в защита на интересите на американските поданици в България.
Главен секретар:
Д. Шишманов

Станете почитател на Класа

www.classa.bg

Най-четени статии:

от нета