- Г-н Христов, адекватно ли реагира държавата при опитите си да намали отражението на икономическата криза?
- И да, и не. Ако изходим от това, което правят САЩ и европейските държави, както и от факта, че България е най-бедната не само по доходи и налични ресурси, но и от това, че загубихме усвояване на европейски ресурси, очевидно не се прави достатъчно. Кабинетът реагира с бюджетни мерки. Говорим за 5 млрд. и 6 млн. лева инвестиции в инфраструктура. Ние подкрепяме тази идея. В криза не бива да се връщаме към философията да се снишаваме и скатаваме. В криза трябва да се инвестира. Това, което е най-важно в момента, е инфраструктурата. Това са болниците, пътищата, училищата, ресурсите на гражданите. За целта има доста европейски средства. В криза освен това трябва да се инвестира и в човешкия капитал. И без това е мит, че българският работник е високо квалифициран и високо образован. Огромна част от българските граждани са извън пазара на труда. Ромите не само, че не се трудят и нямат достъп до пазара на труда, но няма и да го имат, ако карат по този начин – с ленивост, без да се учат, а да чакат на помощи. Този сюжет веднъж за винаги трябва да приключи. Трябва да се инвестира и в обхвата на децата в училище, както и здравната система. Все по-болен и стареещ е народът ни. Все по-рискова е здравната ни система.

- Какво ще се случи с нашите сънародници в Западна Европа, които губят работата си там и трябва да се върнат у нас?
- В България очевидно не се чува гласът на европейските и българските работници. Само преди дни 150 хиляди души излязоха на улиците в Мадрид. Там безработицата е 18% и драмата е огромна. Българинът няма сили да се върне и да преживее отново безработица над 20%. Така или иначе в момента имаме едни нормални европейски нива на безработица, постигнати с оживяването на икономиката и мерките на пазара на труда. Аз не съм за това с ресурсите на българския данъкоплатец да се съживяват банките, както се случва например в САЩ. Не искам на гърба на работещите да се съживяват тези, които предизвикаха кризата. Не се прави достатъчно от българската държава и за да бъде поставен човекът в основата на политиката. Това искат работниците навсякъде. Това искат работниците в Испания, това искат 100 хиляди души по улиците на Берлин, 30 хиляди в Прага, това ще поискат и българските работници на протестите през месец юни.

- Ще подкрепите ли протеста на КТ „Подкрепа“ на 26 юни и декларацията им да не се гласува за тройната коалиция?
- Нашите структури ще участват солидарно с КТ „Подкрепа“ на 26 юни, както те обявиха или пък ще направим самостоятелен социален протест. За съжаление декларацията на „Подкрепа“ е доста мрачна. Тя напълно отрича всичко, освен това има и политизация в нея. Лозунгът да не гласуваш за този или онзи беше игран вече през 90-а година. През 21-ви век положението е различно. КНСБ ще остане и ще върви по своя независим път, без да се намесва в политическата тежка мъгла. КНСБ припознава ценностите на свободата, на демокрацията, солидарността и справедливостта и в този контекст ще развива по-нататъшната си политика. Ако прочете българското правителство манифеста за икономическо и социално развитие на конфедерацията и припознае поне част от идеите, това ще означава, че работи за ценностите на европейския икономически и социален модел, а няма да правят нашенска, доморасла, балканска политика на каквато се нагледахме. Има много идеи, които могат да бъдат развити. Например испанското правителство, което при криза подпомага семействата, в които има двама безработни. Тогава то поема плащането на кредита на семейството, което е изпаднало в криза. При нас сигурно ще потриват ръце, защото ще се продаде имуществото му евтино. Това е далавераджийство. Всеки може да попадне в беда и да закъса. За това сме граждани на държавата, за да получаваме подкрепа от нея.

- Правителството има ли ресурси, за да реагира с подобни мерки?
- Новината на деня е добра за България. Имаме 600 млн. бюджетен излишък за първите 4 месеца на годината. Българската държава за разлика от Литва не е катастрофирала. Важно е да не живеем мракобесно и с отрицание. Важно е в благородното състезание за европейския парламент да няма пълно отричане едни от други. Всеки е сторил нещо добро и е пропуснал много. Проблемът е, че всички са пропуснали основата на политиките да стане човекът.

- Достатъчно ли направи правителството за „Кремиковци“?
- В управлението на комбината държавата има 25%. Пропусна обаче да се намеси в програмата за жизнеспособност на предприятието, при условие че държавата имаше свои представители в органите. Разбира се, в „Кремиковци“ се вихри страшен бандитизъм. Там са крадец след крадец и в момента също е така. Корпоративни интереси и лапачи се качват на гърба на работниците и за тях няма отговорност, нито Видов ден. Държавата пропусна шанса да развие и приеме идеята на КНСБ да капитализира дълга. Тя бяга от собственост. А в момента в Европа се стига дори до национализация на водещи компании за тяхното спасение. Ние не искаме да се стига чак до там, но в същото време при капитализиране на дълга щяха да получат над 50% от предприятието. „Кремиковци“ има своето право на живот, но не и във вида, в който е днес. Не с неекологичното производство, не с нарушаването на здравето на работниците и хората, които живеят около него. То може да бъде жизнеспособно и модерно предприятие. Това е реалност и спасението минава през оздравителен план. Ние работим с бордхолдърите и се надяваме най-късно до месец да имаме такъв план. Тези, които потриват ръце и се надяват да напълнят гушите като продават от него, не са в час. Пак повтарям, ако държавата беше капитализирала дълга, тя сега можеше да влияе в посока на устойчиво развитие и да размете авгиевите обори от българските крадци.

- Каква ще е съдбата на работещите в комбината?
- За работниците се прави малко. Има дефицит в закони и правила. Предприятието навлиза в несъстоятелност. Когато на работниците не са им плащани осигуровките, те не могат да отидат във фонда за гарантиране на вземанията при несъстоятелност. На тях им остава единственото спасение – да чакат възмездието от труда си през продажба на недвижимост. Може да чакат и много дълго, ако същите тарикати стоят вътре. Започвам да съм недоволен и от синдика. Той имаше успешен мандат в “Стомана“ - Перник, но сега не виждам светлината в тунела. Огромната част от работниците там имат своята перспектива при модернизиране на производството. Арх. Петър Диков има много добра идея в част от недвижимостта да се монтират слънчеви батерии и да се изгради цяла слънчева централа. Там ще могат да работят от 800 до 1000 души. Трябва да е ясно, че „Кремиковци“ няма да възкръсне в този си вид.

- Как възприемате закона за митингите, който приемат управляващите?
- По този проблем имаме ясна и последователна позиция. Не само, че не го приемаме, а осъждаме решението на правителството да даде път на този закон. Аз водих разговор с министър-председателя на тази тема. Той ми каза, че няма да го пусне към Народното събрание. Сега не ни остава нищо друго, освен да приложим натиск в парламента чрез експерти, а включително и публично през месец юли. Пред Белия дом има прекрасен парк с трибуна, на 50 метра от портала на Обама. Там има протести, тропат с тъпани, стоят на колене и реват. На тази трибуна тогава излиза представител на президентската администрация, приема посланията на гражданите и ги носи за разглеждане от управляващите. Това се случва в една Америка, в която не харесвам неолибералния модел, мразя ипотечната й криза и банковата и спекула. Въпреки това вижте какво отношение към гражданите има там. У нас все се заграждаме някъде. От време на време полицията понабива протестиращите. Скоро ще забранят протестите и по Околовръстното. Винаги когато силово се налага нещо, има голяма опасност то да се върне също така силово върху този, който го е наложил. Това е един безразсъден и неевропейски закон. В Брюксел цялата централна улица беше затворена за цял ден. При нас явно се работи по системата: „Душата в рая, а радостта в ръцете и джоба.“


Интервюто взе Александър Сивилов