- Д-р Тренчев, говори се, че вече се обсъжда кой ще е служебен премиер, защото се очаква изборите за национален парламент да не излъчат категоричен победител. Чували ли сте за това?
- Е, аз много работи чувам. Дори зная и имената на тези, които, тъй да се каже, са лъснали обувките и са получили подкрепа. Всичко друго у нас може свърши, но мераклиите за властта винаги ще са предостатъчно.

- Тоест има повече от един кандидат за служебен премиер?
- Да, аз лично зная за двама. Единият е в България, другият извън страната.

- В Лондон ли е?
- Хайде да не конкретизираме - да кажем, че работи в една европейска столица.

- Вярно ли е, че неофициално се водят преговори за бъдеща коалиция между БСП и ГЕРБ?
- Това, което се сондира, е следното: неутрален премиер – не член на едната или другата партия, и двама мощни партийни вицепремиери. Хората на Бойко Борисов ще поемат силовите ведомства, а на Сергей Станишев - външната политика и другите министерства. Това се говори.

- А какво ще стане при патова ситуация?
- Такава ситуация може да се реши само с нови избори. Ние, общо взето, сме свикнали да сме на автопилот, но много зависи от политическите сили. До известна степен зависи и от Запада. Ако видят, че изпадаме в опасна ситуация, може и да понатиснат да се направи нещо, защото една пълна неуправляемост съвсем ще ни съсипе. Ще поживеем и ще видим.

- Бойко Борисов или Сергей Станишев гласи служебен кабинет?
- Информацията не е нито по линия на Бойко, нито по линия на Станишев. Обикалят едни групи по интереси, които лансират идеята насам-натам и питат за мнение. Колкото до служебното правителство, според това, което пише в законите, решение трябва да вземе президентът, защото той има правомощия.

- Как очаквате да мине вотът за парламента?
- Може би тези избори за местен парламент ще бъдат най-ожесточените. Вотът за евродепутати ще е по-скоро за престиж. Другите ще са решителни, защото в тях е властта, от тях зависи какво ще става в страната. България не е Брюксел. Очаквам много жестоки подсечки между партиите. Никога не съм вярвал, че политическите нрави у нас ще изпростеят и загрубеят до такава степен.

- Как ще коментирате предложението на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров за намаляване на осигуровките с 5%? Няма ли риск за пенсионната система в условията на криза?
- Разбира се, че КТ „Подкрепа“ гледа отрицателно на тази идея. За да може човек да получава пенсия, трябва да плаща във времето, в което работи, парите да се трупат, да се умножава и когато човекът спре да полага труд, да се връщат. Тези пари идват от работещите и от работодателите. Когато започват да се намаляват вноските, е логично в пенсионната система да започнат да влизат по-малко пари. Очаква се това да стимулира бизнеса да инвестира. Разбира се, ако е в нещо свястно, а не в бентлита и ядене и пиене по заведенията вечер. Това е класическа либерална визия, която допуска, че ако искаш по малко, тези, които крият, лъжат и не плащат, ще започнат да го правят, защото, видите ли, ще пожелаят да станат точни граждани. В това има логика, но не и в България. Затова смятам, че намаляването на осигуровките няма да стимулира никого. И тъй като парите започват да не достигат, държавата ще доплаща. А тя няма откъде другаде да вземе парите освен от данъци от всички граждани.

- Защо имате резерви към модела на намаляване на вноските?
- Да погледнем нещата и от другата страна. Ккато пример. През 1989 г. ние казахме, че искаме демокрация от западен тип. С други думи, да направим държава, която да прилича на Франция, Австрия, Германия – те са моделът за подражание. Оказа се обаче, че там вноските са доста по-големи от у нас. Това са стабилни държави, които се развиват еволюционно от векове. Да не давам за пример Скандинавия, където осигуровките са направо огромни. Разбира се, срещу страшно много услуги. Не случайно хората казват: ако има социализъм от шведски, норвежки и датски тип, ние сме социалисти. От друга страна, видяхме докъде докара света логиката на либералното предприемачество на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. За известно време то даде страхотен импулс на икономиката, но докара света до сегашната голяма криза. Двамата настояваха за по-малко държава и за повече лична инициатива, за това да оставим хората сами да се оправят. Оказа се, че човешкото общество е толкова сложен конгломерат, че е наложително да се спазват правила. Най-малко аз мога да бъда заподозрян, че настоявам за държавна намеса, но се видя, че именно държавата спасява западните икономики и финанси. Нашите управляващи нищо не спасяват, те правят само глупости.
В целия свят се заговори за края на т. нар. казино капитализъм. Наричат го така, защото печалбите са огромни, но и загубите също. Стигна до крах капитализмът, при който единственият стимул са печалбата на всяка цена и личното благоденствие. Аз съм се борил за капитализъм за разлика от пребоядисаните демократи – бивши комунисти, но демокрацията не значи краен индивидуализъм. Тя също има своя обществен компонент – грижа за другите, съзнание, че ти си част от нещо цяло. Да, имаш личната свобода, права и възможности за развитие, но не можеш напълно да се дезинтересираш какво става около теб. Не можеш да гледаш как другите тънат в зверска мизерия, защото това взривява обществото. Кел файда да си богат, когато си заобиколен от озверели от омраза бедни хора, доведени до изстъпление, които ти завиждат, мразят, отвличат, крадат, разбиват.

- До това ли очаквате да доведе кризата?
- Мисля, че от тази криза ще си извлекат поука тези, които смятат, че обществото не може да функционира на принципа всеки да прави каквото си иска. В случая не визирам нашите, а западните политици. Изобщо не подхожда на самообявилите се социалисти да предлагат още по-голямо намаляване на осигуровките. Защото в държавния бюджет влизат все по-малко пари – признават го и финансовият министър Пламен Орешарски, и останалите му колеги. Дълбоко погрешно е, когато нещата не вървят на добре, бизнесът да се стимулира по този начин.

- Във вторник бе взето решение за увеличаване на пенсиите с 9%. Това не е ли опасно?
- Избори идват, госпожо журналист, ако трябва, ще коригират бюджета, но ще увеличат пенсиите. Слава Богу, не могат да пуснат печатницата за пари, защото сме във валутен борд. Ако не беше паричният съвет, печатницата щеше да работи до посиняване, както стана през 1996-1997 г.

- Одобрявате ли антикризисната програма на правителството?
- Не, защото тя е абсолютно неясна. Събраха ни веднъж и поискаха да направим предложения, ние ги написахме и ги дадохме където трябва. Да сте чули антикризисната програма да е коригирана? Не, в момента коригират листите. Единственото, което им е в главата сега, е кой на кое място и в коя листа ще попадне. Нещата се отлагат, а след вота ще видим как ще се оправяме. После ще му мислим. И това не се отнася само до управляващите сега, а до всички политически сили.

- Имате ли забележки към данъчната политика на управляващите?
- БСП получи невероятни критики от техните европейски и световни колеги – Социнтерна и Партията на европейските социалисти, заради въвеждането на плоския данък. Защото това категорично е стъпка в друга посока, а не в тези, която те следват. Въвеждането на плоския данък го реши една малка група хора и за тази стъпка не беше уведомен дори финансовият министър. Информацията ми е от първа ръка. След като зададох въпроса на Сергей Станишев, той ми каза: Нямаше как, знаеш, аз съм социалист и това е против идеите, които има европейският социализъм, но бях принуден. В нашата политика стават все по-странни неща.

- Какъв финансов ефект би имало намаляването на осигуровките?
- Като не стигат парите, защото не съм убеден, че нашите доморасли назначени капиталисти с ентусиазъм ще тръгнат да си плащат, просто държавата ще трябва да се бръкне и да доплати нестигащата разлика. Защото ако оставят пенсионерите без пари или ги забавят, няма да има нужда да апелираме да протестират – сами ще излязат на улицата.

Интервюто взе Станка Динева