"Политиците в България, слагам и себе си в тази категория, произвеждат нестабилност", заяви държавният глава Росен Плевнелиев по време на 8-мата годишна среща на бизнеса с правителството.

"В България имаме и новият тренд на национализма, днес в България отклоняваме дебата от по-важните неща, включително и с националисти, които негласно подкрепят управляващите, а гласно обвиняват европейските компании че са колонизатори", коментира Плевнелиев и напомни думите на Шарл де Гол, че "националисти са тези, които мразят различния". "Българският патриотизъм е проевропейски и вярвам, че посоката на изграждане на демокрация от европейски тип е ясна и зададена, проблемът е от многото хора, които се опитват да ни отклонят от пътя", добави държавният глава.

Плевнелиев участва в конференцията заедно с президента на Естония Тоомас Хендрик Илвес и именно поради тази причина направи няколко съпоставки между двете страни. "В България бедността е много по-голяма отколкото в Естония, освен това в България има и дълбока политическа криза и много по-неефективни институции. Политиците в България, слагам и себе си в тази категория, произвеждат нестабилност", отбеляза държавният глава.

"Трябват реформи за конкурентоспособност и решителни дейности за преодоляване на кризата и връщане на нацията към решаване на големите и смислени проблеми, а не боричкания и политически противопоставяния на всяка цена. През 2013 година не видяхме нито една реформа, а се смениха три правителства. Замрази се пенсионната реформа, вместо за приватизация се говори за национализация на закъсали предприятия. Подготвя се пакет от антимонополни мерки, сред които ще има не малко популистки мерки, насочени към банки или чуждестранни хранителни вериги, мерки, от които нямаме нужда", коментира още Плевнелиев.

Решението за борбата с монополите се нарича силни и независими регулатори, подчерта още Плевнелиев. "Днес на Балканите има огромен потенциал и много добри перспективи, отношенията между държавите-членки в региона никога не са били по-добри, днес ние се виждаме много често с лидерите на другите държави от региона. Имаме три основни предизвикателства в региона за устойчив растеж и развитие: стратегическата инфраструктура, която липсва или не е достатъчно развита, недостатъчната стабилност и ефективност на институциите, незавършеният процес на демократизация", коментира още той.

"Гражданското общество през 2013 година зададе посоката, днес не само гражданите в България, но и в целия регион се информират бързо и знаят какво правят политиците и обществениците, те имат различни източници на информация и за нас е ясно, че политиците ще се променят. Необходимо е след като така или иначе гражданите знаят всички, да си кажем, че няма какво да крием, а това означава електронно правителство и електронно здравеопазване, това означава документиране на процесите по взимане на решение", заяви държавният глава.

Плевнелиев продължи и със сравненията с Естония, подчертавайки значението на взетите решения там, свързани с електронното управление и липсата на такива в България. "Ако погледнете статистиката на Естония, от един закон за административната реформа и от последователните усилия за електронно правителство, инвестициите на глава от населението са 3 пъти повече, доходите на човек са 2 пъти повече", заяви той.

"Вярвам, че можем да научим много от Естония, вярвам, че един министър трябва да отива в министерството със своите заместници и със своя политически кабинет от 10-14 души, но не и със своите фирми, обществени поръчки и със своите служители и чистачки, той трябва да отива там със своите приоритети. Вярвам, че една от най-смислените реформи в България е електронното правителство, над 50 % от българските граждани се преброиха в интернет", добави той.