Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ трябва да продължава да изчиства профила си, развивайки се по-скоро като криминално разузнаване, и да не бъде връщана към хибридната си форма от 2008-2009 г. на разузнаване, разследване и полиция. Това се препоръчва в третия поред годишен мониторингов доклад на фондация „РискМонитор“, огласен вчера. Тази фондация е неправителствена организация, създадена от институт „Отворено общество“. Работата й е насочена към легитимирането и укрепването на независимата гражданска експертиза в политиките за противодействие на организираната престъпност и институционалната корупция.
Правителството на ГЕРБ сложи "усмирителна риза" на ДАНС и така тя слезе от уличната сцена, тоест отърси се от излишната показност, коментира директорът на „РискМонитор“ Стефан Попов. Той смята, че това е правилният път за развитие на службата, а полицейските и разследващите функции са несвойствени за агенцията. Според Попов те са й били вменени в резултат от политическата интрига, довела до създаването на ДАНС, и били следствие от желанието на Сергей Станишев да изземе част от властта на тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Сега вече нещата вървели в правилната посока - изграждането на аналитично-информационна служба, която да представя задълбочени доклади за националната сигурност.
Оценките и препоръките на „РискМонитор“ се базират на годишните отчетни доклади на ДАНС, които обаче неправителствената организация критикува за „ниска административна култура“, изразяваща се във формализъм, лошо структуриране и изобилие от статистика за сметка на анализа.
Така информацията остава неразбираема за обществото и не дава яснота с какво всъщност се занимава ДАНС, смята Рада Смедовска – автор на частта от мониторинговия доклад, посветена на институционалния образ на ДАНС. Изследователката е на мнение, че поради липсата на утвърдени критерии за ефективност не може да се проследи как ДАНС еволюира, а практическата й дейност се различава от записаното в закона. Като примери в това отношение бяха споменати нахлуванията в офиси на електроразпределителната компания EVN и проверката на подписката на РЗС за нова конституция.
Друг от авторите на доклада – Стойчо Стойчев, оцени високо паритетния принцип на структуриране на парламентарната комисия за контрол на ДАНС и честия консенсус между членовете й. Същевременно „РискМонитор“ критикува комисията за това, че 38% от заседанията й са били посветени на скандали и основно на Алексей Петров, докато на изтичането на квалифицирана информация от ДАНС и заплахата от ислямски фундаментализъм са били посветени едва по 1 заседание.
Директорът на „РискМонитор“ Стефан Попов и Рада Смедовска остро критикуваха създаването на звеното БОРКОР. Неяснотата в неговите функции и задачи повтаряла грешките при формирането на ДАНС. „Центърът за борба с корупцията е безсмислена, неуместна инициатива, а името на звеното е подходящо за сутрешно детско предаване“, каза Попов.

---

Иван Иванов, член на комисията за контрол на ДАНС: Има полза от гражданския мониторинг

---

За втора поредна година присъствам на представянето на доклада на „РискМонитор“ и смятам, че той изпълнява ролята си на насочващ и коригиращ фактор, в това число и за нашата комисия.
В началото на работата си имахме огромни трудности, защото тогава течаха скандалите с Алексей Петров и ние наистина им отделихме много време. Имаше защо, тъй като Петров се явяваше един от определящите фактори в ДАНС, а стана обект на съдебно преследване. Установихме за съжаление, че в ДАНС е имало своеобразен дуализъм в ръководството. Затова и кожата, в която беше облечена агенцията, не й стоеше добре. Допускам, че там все още има служители, назначени по конюнктурен принцип.
Амплоато на ДАНС е да се превърне в типична контраразузнавателна служба.