Турция – европейският Китай?*

На Балканите Турция е най-мощната икономика – една от 60-те големи в света, и включена в класацията на щатската инвестиционна банка „Голдман Сакс“ за 11-те най-перспективни за инвестиции в света. Не само заради очакваното й след 10-15 години (евентуално) членство в Европейския съюз, за което се говори през последните 3 години, въпреки съпротивата на старите страни членки като Австрия, Германия и Франция.
Иван Шентов На Балканите Турция е най-мощната икономика – една от 60-те големи в света, и включена в класацията на щатската инвестиционна банка „Голдман Сакс“ за 11-те най-перспективни за инвестиции в света. Не само заради очакваното й след 10-15 години (евентуално) членство в Европейския съюз, за което се говори през последните 3 години, въпреки съпротивата на старите страни членки като Австрия, Германия и Франция. Страна на два континента, туристическа дестинация с история и бъдеще, но и страна, разкъсвана от етнически, религиозни и светски проблеми, с всички произхождащи от това проблеми: това е Турция. Богатите и с доста европейски вид квартали Нишанташъ или Бейоглу в Истанбул и азиатският Диарбекир са двете лица на една и съща държава. В подкрепа на туризма и текстилната си индустрия, двата най-големи мотора на икономиката, през 2008-а Турция обяви 8% ставка по ДДС – в сравнение с 18 на сто м.г. Данъчната преференция остана въпреки съпротивата на Международния валутен фонд, който инжектира Турция с близо 10 млрд. долара, след като се развихри кризата преди 7 години. Кризата през 2001-ва – най-голямата стагнация През 2001 г. Турция изпадна в най-голямата икономическа криза в съвременната си история. Общият публичен дълг достигна около 90 процента от БВП, докато банковите лихви държаха нива от около 25% годишно. Според официалните власти в периода юни 2001 г. - юни 2002 г. инфлацията трябваше да бъде сведена до 30-35 процента на годишна база, но отделни представители на държавната администрация обявиха, че в края на 2001 г. е надхвърлила 58 на сто. В средата на 2001 г. финансовата стабилност заплашваше да рухне. Според експерти само намесата на МВФ и Световната банка - въпреки яростните критики, са причина турската икономика да не се е сринала окончателно. Това от своя страна щеше да доведе до верижна криза на развиващите се пазари, включително и България. Днес обаче южната ни съседка е стъпила здраво на крака. За първи път от десетилетия инфлацията е едноцифрено число, а се очаква да е 3-4 на сто в края на 2008 г. За сравнение инфлацията в България мина 12 на сто в края на 2007-а. Официални данни, публикувани през 2007 г., сочат, че реалният ръст на БВП на Турция е достигнал 6,1% през 2006 г. и е достигнал близо 400 млрд. долара. Това определено е успех за турската икономика и доста над прогнозните 5% за краха след 2001 г. За 2007-а износът на Турция приближава 90 млрд. долара. Номиналният растеж е 7,3 на сто. Според доклад, публикуван от турския статистически институт, ръстът на БВП за четвъртото тримесечие на 2006 г. е достигнал 5,2% спрямо същия период на предишната година. Това показва бързите темпове на възстановяване на икономиката, тъй като прогнозата е била за 4,3 на сто. Пет години непрекъснат растеж "Натрупаният за последните пет години реален ръст на БВП е 40%. Това е най-дългият период на непрекъснат растеж в историята на Турция", твърди Серхан Чевик, икономист в лондонската компания "Морган Стенли", цитиран от информационна агенция "Блумбърг". Напредъкът на Турция бе похвален и от МВФ в средата на миналата година. Финансовата институция определи макроикономическото развитие на Турция след 2001 г. като "впечатляващо". Според експертите на фонда икономическият напредък се дължи на политическа стабилност, структурни реформи и благоприятни външни условия. "По-конкретно усъвършенстването на рамката за банков надзор, данъчната реформа и приватизацията укрепиха банковата система, насърчиха преките чужди инвестиции и доведоха до увеличаване на производителността", твърди говорител на МВФ пред „Блумбърг“. В началото на 2007 г. Централната банка на Турция увеличи лихвения процент за еднодневни заеми с 4,25 процентни пункта до 17,5% в отговор на голямото изтичане на капитали през май и юни. Този ход на банката доведе до очаквания за свиване на развитието през втората половина на 2006 г. Но въпреки скептицизма това не стана и икономиката продължи да расте. По-високата цена на заемите обаче доведе до понижаване на потребителските разходи. След нарастване с 24% през трите месеца, предшестващи увеличението на лихвата, потребителските кредити рязко спаднаха, като банките отчетоха увеличение от едва 3% през третото тримесечие на миналата година. Последва нов скок през последното тримесечие, когато общите потребителски кредити се увеличиха с 6,5%. Дългът – около 45% от БВП Прилаганата от правителството фискална дисциплина е довела до намаляване на нетния публичен дълг до 44,8% от БВП през 2006 г. Съотношението на публичния дълг спрямо БВП през предишната година е било 51%, докато през 2001 г. - 91%. Критериите на Маастрихт за членство в еврозоната са за дял от 60 на сто от дълга в брутния вътрешен продукт, което означава, че Турция вече го е постигнала. Само за 4 години – от 2002-ра до 2006 г., националният доход на глава от населението се е увеличил повече от два пъти: от 2598 долара на 5477 долара. В резултат от значителното подобряване на разпределението на доходите едва 0,01% от турското население сега живее с по-малко от 1 долар на ден. „Само за началото на 2007 г. чуждите инвестиции в Турция надхвърлиха 10 млрд. долара, което показва, че Турция е станала обещаваща икономика не само за вътрешните, но и за международните инвеститори, които имат доверие в стабилността и жизнеността на икономиката", обяви премиерът Реджеп Тайип Ердоган и обеща да увеличи националния доход на глава от населението до 10 000 долара до края на следващия петгодишен период. *Заглавието е по статия от „Гардиън“.

Станете почитател на Класа