Мая Цветкова

Присъединяването на България към еврозоната, когато и да стане то, няма автоматично да понижи лихвите по кредити за граждани и фирми. Това коментира подуправителят на БНБ Калин Христов на форум, организиран от „Делойт България". По думите му, нивото на лихвите и респективно на включените в тях рискови премии зависят главно от развитието, стабилността и сигурността на икономиката на дадената сържава. Затова към момента, „по дефиниция рисковите премии (и съответно лихвите) по кредити за Франция и Великобритания например са по-ниски от тези за България", каза Христов.

Той посочи, че разгледано в дългосрочен план, паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) също не оказва съществено влияние на лихвите в еврозоната, а влиянието й е само краткосрочно. Така че паричната политика на централните банки би могла в само в краткосрочен план да влияе на нивото на лихвите, но в дългосрочен те зависят от цялостното икономическо развитие и сигурост, обобщи подуправителят на БНБ.

Относно продължаващите сравнително високи темпове на увеличение на спестяванията на населението в банките, Христов посочи, че при постепенното увеличение на потреблението те ще намалеят. Калин Христов обясни, че когато хората чувстват икономическа несигурност, те влагат спестяванията си (колкото и малки да са те) в банките, а не в по-печеливши, но по рискови инвестиции, защото не искат да губят средства. Като допълнителен фактор за по-малките инвестиции извън банките - например на фондовата борса у нас - Христов изтъкна сравнително слабата защита на самите инвестори. Той поясни, че у нас тази защита е по т.нар. френска система (която е на 4-то място по ниво на защита от 5-те популярни сисктеми), докато най-добра е англо-саксонската.