САЩ най-накрая разбра колко е важен човешкият капитал, но все още държавата не прави нищо, за да остане конкурентоспособна в борбата за най-талантливите служители, смята анализаторът на списание „Форчън“ Джоф Колвин. Според него в момента се разиграват три сценария в битката между господстващите световни икономики: 1.Крал Абдула от Саудитска Арабия, страната, която притежава 25% от световните залежи на петрол, знае много добре, че „черното злато“ не е бъдещето на неговата държава. Затова той похарчи 12, 5 млрд долара, за да ангажира университет, който извършва научни и технологични проучвания. 10-те милиарда долара за Масачузетския технологичен институт са най-голямото дарение, правено в неговата 142-годишна история. Размерите на проекта са огромни дори и по стандартите в Саудитска Арабия, но целта си заслужава: да се привлекат най-големите умове в областта на науките и технологиите. 2.Европейският съюз предложи нови правила за наемане на най-кадърните работници. Ако те са чужденци и покажат, че са добре образовани и имат добра оферта за доходна работа в Европа, веднага получават право да живеят на Стария континент. Големият проблем, който ЕС се опитва да реши: към Европа се насочват 85 % от неквалифицираните емигранти от развиващите се страни и едва 5 % от тези с високи умения и образование. 3.Индийската фирма за информационни технологии HCL Technologies забеляза една основна промяна в поведенческата нагласа на най-добрите си млади работници. Допреди 2-3 години те са предпочитали да работят в някое от международните подразделения на компанията, докато днес е обратното. Младите и амбициозни специалисти смятат, че Индия е страната, която предлага най-вълнуващите възможности за развитие, и не искат да я напускат. Най-накрая бързо развиващите се в икономическо отношение държави осъзнаха, че за тяхното бъдеще не са важни единствено природните ресурси, с които разполагат, нито финансовите им капитали, а човешките ресурси. От години компаниите се борят помежду си за привличане на най-добрите специалисти, днес страните започнаха същата битка, коментират от „Форчън“. Кои са съперниците? САЩ, Западна Европа и Япония досега се състезаваха не за привличане на най-талантливите, а по скоро се бореха за разрастване на собствените си икономики в световен мащаб. Именно техните икономики не бяха достатъчно информирани за отглеждането на способни специалисти, които да се използват като основно предимство. Днес настъпва промяна, защото много страни изпитват глад за кадри във всички области. Така започна световната битка за таланти, в която не се знае кой ще победи. Но все пак вече може да се набележат основните въпроси, на които развиващите се икономики трябва да отговорят, за да запазят властта и позициите си. Колко дълго в ерата на информацията ще се допуска протекционизъм в икономиката? Например политиката на Европейския съюз, която уж цели привличането на квалифицирани работници, но всъщност не им предлага нищо и по-скоро е система, който ги държи далече от Стария континент. Подобни правила за влизане в страната има и в САЩ, където визовите ограничения за чужденци е изключително сложна и залага повече на семейните връзки, отколкото на способностите на хората. Защо въобще съществуват подобни правила? В индустриалната епоха на работниците са налагани норми и квоти, но в информационната ера не може да се измерват битовете и байтовете, с които пулсира световната икономика. Никоя страна няма да може да задържи класните си служители, като ги брани от световната конкуренция в техния бранш. „Всеки, който е завършил колеж, трябва да бъде добре дошъл в нашата страна в подходящата социална осигуровка“, обяви изпълнителният директор на „Сиско“ Джон Чеймбърс. Да знаеш как да създаваш качествен човешки капитал вече не е мистерия, а една от най-богатите страни в света САЩ все още е далече от изграждането на подходяща образователна система за използването на този капитал. „В Америка ние просто прахосваме предимствата на своята икономика, като не инвестираме в адекватни образователни реформи“, смята икономическият директор на „Морган Стенли“ Стивън Роуч. Всъщност какво означава национална икономика? Добре ли е за страната, ако техните компании се развиват благодарение на висококачествен персонал, макар и от чужденци? Какво се случва, когато образованите служители работят за други международни компании или когато квалифицираните емигранти работят в една страна, но изпращат парите си в собствената си държава? Това са само част от въпросите, чиито отговори трябва да се намерят в световната битка за таланти. Страницата продготвиха Диана Йосифова и Цветелина Катанска