На българската борса

Излизането на Българската фондова борса (БФБ) на компанията „Градус" е едно от най-големите събития за публичния пазар на ценни книжа за годината, а и не само за нея. Познатият на всеки българин производител на продукти от пилешко месо е една от най-успешните български компании, създадени след прехода.
За да изпълни инвестиционните си планове за разширяване на местния си дял и излизане на външни пазари, „Градус" организира първично публично предлагане на своите акции (IPO), набирайки повече от 81 млн. лв., като продаде 45 217 420 акции, всяка за по 1,80 лева. В процедурата се включиха и почти всички пенсионноосигурителни дружества, които изкупиха около 75% от пласираните акции. Като цяло общо 1130 лица и фирми купиха акции от дружеството, което не е малък брой нови акционери. Появи се нов борсов (за българските условия) гигант с потенциална пазарна капитализация от почти 440 млн. лв., изпреварван само от „Химимпорт" (1,38 млрд. лв.) и „Софарма" (630 млн. лв.)*.
Дотук всичко изглежда добре, но времето за проверка дойде. На 6 август камбанката за старт на търговията дадоха ръководители на „Градус" и на пазарния оператор. Това бе и първият момент след първичното предлагане, в който акциите на дружеството започнаха да се търгуват свободно. Ръбатият бронзов бик, символ на БФБ, даже беше окичен с готварска престилка с логото на производителя на хранителни продукти.
Първия ден книжата се търгуваха над цената на IPO-то, поскъпвайки с 2,7% до почти 1,85 лева. Но след това те започнаха да се понижават, регистрирайки най-силния си спад до 1,70 лв. миналата сряда. В момента цената им е около 1,78 лв., което е пак под тази, на която участниците в първичното предлагане са придобили акциите.
Сигурно си задавате въпроса: добре де, кой е луд да продава акции на загуба, след като съвсем скоро е броил за тях по 1,80 лева? Още повече, след като пенсионните фондове инвестираха нашите пари във фирмата, след поевтиняването на акциите губим и ние, които един ден очакваме да получим някаква по-прилична втора пенсия. А нейният размер зависи не само от вноските, а и от доходността от инвестициите на осигурителния фонд.
И без да се влиза в теории на конспирацията, има различни обяснения защо това се е случило. Като начало е напълно възможно инвеститори да са купили акции със заемни средства, като са очаквали висок ръст в първите дни на търговия, примерно 10 – 20%. Продавайки веднага, те биха върнали парите и реализирали печалба.
Друга вероятност е някой от „старите" акционери да се е освободил от част от акциите си, за да получи пари в брой. Но това също е малко вероятно – все пак при процедурата те продадоха част от вече наличните акции (на всяка новоемитирана се продаваше и по една „стара" акция), така че буквално всеки от двамата създатели на дружеството – братята Лука и Иван Ангелови, е получил по около 20 млн. лева. А и в проспeкта за предлагане на акции има т.нар. Lockup клауза, която забранява на първоначалните акционери да предлагат, продават и да се разпореждат по всякакъв начин със свои акции.
Ако се следва правилото, че пазарът винаги е прав, може да се предположи, че самата компания е била надценена при IPO-то и сега цената на нейните акции се нормализира. Но ако се върнем малко назад, 1,80 лв. за акция беше долната граница, при която книжата можеха да се пласират. Ако големите инвеститори бяха преценили, че дори тя е била твърде висока, опубличаването на „Градус" нямаше да бъде успешно. Предполага се, че те имат достатъчно експерти, за да преценят дали и на каква цена да купят акции, особено в такива големи количества. Новите акционери – институционални инвеститори, няма как да продават на по-ниски от началните цени, защото така понижават стойността на целия си пакет. А и трайна практика на големите вложители, като пенсионните фондове например, е да държат дългосрочно книжата, в които инвестират.
Но родната борсова сцена се движи от по-малките играчи, които в случая понижиха цената на акциите със сделки за нищожните няколко хиляди лева на ден. Всъщност този понеделник целият оборот на борсата бе скромните 140 000 лв., които не биха се харесали и на средностатистически управител на хранителен хипермаркет в „Младост".
Ако се върнем 10 години назад, подобна картина се получи и при срива на БФБ след еуфорията по новоизлезлите по онова време компании. Тогава почти всеки, чул – недочул, бързаше да купува акции от предприятия, за които е „чел по вестниците". Но в последвалата борсова паника повечето нови дребни инвеститори разпродадоха книжата си, сривайки пазара, който още не може да се възстанови.
Но по-голямата вреда от подобни спекуланти е, че заради тях хората губят доверието си в българския капиталов пазар, доколкото го е имало. Затова и той остава „плитък" и териториално ограничен. Не че на него има достатъчно добри компании. Но дори и Apple да излезе на софийската борса, е напълно възможно акциите ѝ да паднат още в първите дни на продажба.

Станете почитател на Класа