ЕК раздели Европа с мерките срещу “Газпром“

Германия се обяви вчера срещу реформата за либерализиране на енергийния пазар, поискана от Европейската комисия /ЕК/. Документът предвижда право на вето срещу енергийна инвазия на пазара на общността, свързвана главно с Русия и „Газпром“.
Германия се обяви вчера срещу реформата за либерализиране на енергийния пазар, поискана от Европейската комисия (ЕК). Документът предвижда право на вето срещу енергийна инвазия на пазара на Общността, свързвана главно с Русия и „Газпром“. Министърът на икономиката на Германия Михаел Глос нарече решението на ЕК „бюрократично“ и създаващо допълнителни затруднения. Мерките, залегнали в стратегията, ще засегнат особено много френската „Електрисите дьо Франс“ и германската компания Е.ОН. Европа внася в момента 50 на сто от енергията си, а 25 % от природния газ, който консумира, идва от Русия. Мерките са залегнали в стратегията на Брюксел за либерализиране на енергийния сектор, която тепърва трябва да бъде одобрена от 27-те страни - членки на Общността. Основната цел е демонополизация и се предвижда ЕК да може да блокира сделки, при които външни за Общността компании се опитват да придобият преносните мрежи. Според стратегията производството и енергоподаването трябва да се разделят от преносните мрежи. Ако дадена компания запази например собствеността върху преносните си мрежи, документът предвижда да ги отдадат за управление на други оператори. Фирма от трета страна, която иска да придобие дял или контрол върху ЕС мрежа, трябва да отговаря на същите условия. "Ако една компания притежава едновременно мрежата и произвежда и доставя енергия, то тя ще направи всичко възможно, за да не допусне до системата конкуренция", аргументира решението председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. Освен че пречи на конкуренцията, това застрашава дългосрочната сигурност на доставките, допълни той. За чуждестранни компании, които искат да придобият части от европейската енергийна мрежа, се поставят условия да не произвеждат и продават газ и ток, както и да докажат, че са независими от правителствата си. Въвеждането на подобни критерии засяга интересите на държавната „Газпром“. Москва се готви за ответен удар Реакцията от Изток бе незабавна. „Русия трябва да отговори с „огледални мерки“, обяви председателят на Комитета по международните въпроси към Държавната дума Константин Косачов. В специално съобщение в деня на изявлението на Барозу „Газпром“ даже настоя да участва като страна в по-нататъшното обсъждане на стратегията от ЕК. Германският министър на икономиката е настроен скептично по отношение замислената от ЕК реформа, тъй като не смята, че разделянето на енергийните компании ще доведе до по-голяма конкуренция на пазара. Напротив – според Глос това решение ще има обратен ефект. Някои наблюдатели заподозряха зад изказването му сътрудничеството на германски фирми и „Газпром“ за проекта „Северен поток“. Той обаче става все по-трудно осъществим, след като вчера и Естония обяви, че няма да допусне газопроводът да мине през нейната акватория на Балтийско море. ОИСР: Трябва да има повече конкуренция ЕС се нуждае от повече конкуренция на енергийния си пазар, която ще снижи цените за потребителите и ще направи доставките на енергия по-сигурни. Това обяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в свой анализ за развитието на икономиката в ЕС, съобщава EUbusiness. Големите компании на континента трябва да разделят звената си за производство и за разпространение на енергия. Тези изисквания важат и за мрежата на газопроводите в Европа, категорични са анализаторите на ОИСР.

Станете почитател на Класа