Повсеместни икономии, но с мярка

Колкото и малка да е т. нар. бюджетна пица, съществуват някои особености, които правят амбициозното масово орязване невъзможно. Има случаи, в които строгият и непреклонен финансов министър ще трябва да се съобрази с обективните обстоятелства в отделните браншове. Така както предвижда договорът за присъединяване на България към ЕС, всяка година Брюксел ни предоставя определен ресурс, който имаме право да изхарчим като субсидия на хектар обработваема земя или ливада.
Но тези европейски пари вървят неразделно с точно определени суми от бюджета, които са наречени национални доплащания. Това правило съществува във всяка европейска страна, важи и за България. На практика, независимо дали държавата е бедна или богата, тя трябва да разполага със съответните суми в хазната си.
Подобен е случаят и с Програмата за развитие на селските райони, по която за пет години може да изхарчим 3,2 млрд. евро средства на европейския данъкоплатец. Но и тук правилата са категорични: държавните институции одобряват проектите и финансират изпълнението им. Брюксел плаща сметката накрая, но само ако няма нарушения на процедурите, т.е., ако не се констатират кражби и недобросъвестно разходване на средствата.
Ако искаме и тази програма да не остане само част от виртуалните политически обещания, сега трябва да се заделят живи пари в бюджета на държавата.

Станете почитател на Класа