Последни по заплащане, но и по производителност

Средностатистическият българин печели 17 пъти по-малко от средностатистическия германец, като заработва за час едва 2,18 евро, показа проучване на Кьолнския институт по икономика. В същото време белгийската телевизия излезе с данни, че у нас хората си вършат работните задължения срещу 0,71 евро на час. Дотук нищо ново. Още с приемането ни в Европейския съюз си знаехме, че сме последни по доходи и възнаграждения. Три години по-късно няма никаква промяна в картинката.
Да вземем един работен ден в наш средностатистически офис или производствено предприятие. Закъснението с половин до един час се толерира - все пак трафикът е натоварен. Но и пиенето на кафе – за по 30 минути сутрин и 30 минути следобед се приема за нормална практика. Обедната почивка в немалко случаи се просрочва, дори с час-два, вместо да е 30 минути, а 5-минутките за по цигара са на всеки кръгъл час. Да не говорим за времето, загубено в сладки приказки с приятели по skype, сърфирането във Facebook или телефонните разговори за това кой какво е купил и къде ще прекара вечерта.
Като теглим чертата, се оказва, че всъщност българинът работи ефективно има-няма по 2-3 часа на ден, а петък често го пише „ден на майстора“. С подобни отчайващи резултати за производителност обаче няма как да се измъкнем от опашката по заплащане. А докато робуваме на добре познатата поговорка от недалечното минало: „Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя“, ще продължим и да се оплакваме, за което сами сме си виновни.

Станете почитател на Класа