Акад. Марков: Трябва да вземем съдбата си в ръце!

Българинът трябва да се откаже един път завинаги от нихилистичното мислене, че от него нищо не зависи. Напротив той трябва да си повярва и да разбере, че нещата зависят от него, а не само от политическия елит и Великите сили. От нас зависи, не трябва да оставяме другите да решават Един голям поет Атанас Далчев казва, че в България националният егоизъм е сведен до добродетел. Той ще ни погуби, ние страдаме от национален нихилизъм. От нас не било зависело и каквото да правим други решават – Великите сили, Европейският концерт и прочее. Трябва да разберем, че и от нас самите зависи. Трябва да повярваме и да гласуваме. Не говорим за времената отпреди 10 ноември, когато гласуваха 99%, но поне две трети от българите трябва да отидат до урните и да изразят своята гражданска позиция, а не след това да критикуват под мустак. Трябва да се вземем в ръце и да повярваме, че и от нас зависи, не само от политическата класа и Великите сили. Не на сателитния синдром Сателитният синдром в българската външна политика се заражда още след Освобождението /1878 г./. Залагаме на една Велика сили – Царска Русия, Съветска Русия, Кайзеров райх, Трети райх и др. България и Румъния трябва да се присъединят към Вишеградската група – Унгария Чехия, Словакия и Полша – и да се превърнем във Вишеградска шесторка. Гледат на нас не като на втора ръка хора, но като на втора ръка държави. Сега има един проект от Брюксел за Източна и Югоизточна Европа на стойност 5 милиона евро за страните от бившия съветски блок, които са били обременени от комунизъм и национализъм. Те искат да ни превъзпитат, казват, че трябва да се даде противоотрова на тези народи. Те гледат на нас като отровени и то 27 години след падането на Берлинската стена. Добре е, че Вишеградската четворка, включваща страни от бившия комунистически блок, се еманципира по отношение на Брюксел.

Сега има един проект от Брюксел за Източна и Югоизточна Европа на стойност 5 милиона евро за страните от бившия съветски блок, които са били обременени от комунизъм и национализъм. Те искат да ни превъзпитат, казват, че трябва да се даде противоотрова на тези народи. Те гледат на нас като отровени и то 27 години след падането на Берлинската стена. Добре е, че Вишеградската четворка, включваща страни от бившия комунистически блок, се еманципира по отношение на Брюксел. И България, и Румъния трябва да се присъединят, защото ние живеем и работим при различни условия, отколкото на Запад. Така не може да продължи Бойко Борисов веднъж вече посочи президент. Това беше Росен Плевнелиев, на когото каза да му топли мястото за следващите 5 години. Тези, които гласуваха за Плевнелиев през 2011 г. в действителност не са гласували за него, а за Борисов. Сега по същия начин премиерът посочи Цецка Цачева, която за още 5 години да му топли мястото. Само че номерът не може да се повтори. Това са мажоритарни избори и трябва личност, която да не е пряко зависима от партийния лидер. На хората им омръзна да гледат тези стари физиономии и една голяма част от тях гласуват за новия човек. В това тревожно време в света е редно върховният главнокомандващ на нацията да е професионалист. Един генерал, а не хора, които нямат нищо общо с отбраната. Румен Радев дава заявка за намирането на баланс – оставаме в Европейския съюз и НАТО, но да имаме и добри отношения с Русия. С това той ми напомня на цар Борис Трети /1918-1943 г./, който казваше винаги с Германия и никога против Русия. Той говореше това по времето на Втората световна война /1939-1945 г./ За това трябва да имаш и характер, и нюх докъде може да се балансира в едно противопоставяне между Изтока и Запада. Досегашният външнополитически курс, който беше много далеч от балансирането, не може да бъде продължен. Особено на фона на промените в САЩ, където също се проведоха президентски избори, които спечели Доналд Тръмп. В САЩ се случи геополитическо пренареждане, по-конкретно визирам отношенията Вашингтон-Москва. И тук Плевнелиев е много грешен, защото Великите сили имат противоречия на световно ниво и те някъде се споразумяват
.за сметка на някой друг геополитически район. Така че ние трябва много да внимаваме и да балансираме в тези отношения. Кризите Либералната демокрация е в сериозна криза не само в България, но и в Европа, и в целия свят. Ние сме свидетели на изборите в САЩ и виждаме, че и в най-великата либерална демокрация има сътресения и промени. У нас надеждите по отношение на либералната демокрация бяха големи и се смяташе, че освен нея, ако има и свободен пазар, това е панацея за бъдещето на България. Оказа се, че това светло бъдеще не ни се случи, както го очаквахме толкова бързо и толкова щастливо. 27 години след 10 ноември, а това е време, през което израсна цяло поколение, е тъжно да слушаме от Брюксел, че България е най-бедната и най-корумпираната в Европейския съюз. А в София ни убеждават, че у нас нещата се подобряват, условията вече се развиват към по-добро, но това не ми дава самочувствие на гражданин на тази република. Вместо да направят България едно по-добро място за живеене, принуждават младите да бягат в по-уредените държави. Над 1,5 милиона млади българи, надеждата на България, отидоха в други страни. Само в Чикаго са 125 000 души, т.е. колкото е един голям български град. Идеята беше именно тези млади хора да променят България, но това не се случи. Те поеха по-лекия път, макар че казват, че там трябва да се трудиш повече, отколкото у нас. Демографската катастрофа, на която сме свидетели може да бъде сравнена само с тази от ХV век, когато след османското завоевание населението намалява на половина. Във войните за национално обединение /1912-1918 г./ загиват близо 200 000 млади българи между 20 и 40 години. Но тогава семействата са имали средно по 4-5 деца. Благодарение на това днес ние сме тук. Много приказки се изприказваха за тази демографска катастрофа, но политиците я избутват по-назад и слагат напред проблеми, които не са толкова жизненоважни.

Станете почитател на Класа