Уверено крачим към 180-тото място на "Репортерите"

Обичам Радиото. Българското национално радио стана на 80 години. И ще го бъде още толкова, умножено по безкрай. Защото то, Радиото, е безспорният информационен лидер в ефира на България. "Така казаха по радиото", споделят помежду си от хората /слушателите/, по всички кътчета на страната ни. А каква по-висока оценка за доверието в медията.

Свалиха "Деконструкция"! Новината дойде дни преди Коледа, като знак за това, че "Ръководството на Българското национално радио продължава да отстоява линията си за строго спазване на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)", както се казва в официалната позиция разпространена чрез медиите. И още: "Доказателство за това е бързата и адекватна реакция в отговор на акт от Съвета за електронни медии за установяване на административно нарушение от Петър Петров (Волгин)".

Стоп машини! Експертите на СЕМ, навярно от отдел "Мониторинг", са съставили акт на БНР, като са открили нарушение и са открили процедура. По признанията на ръководството на Радиото, става дума за 3.000 лв. Но, решение на петимата членове на регулатора няма. Той, актът, не е разглеждан на заседание на медийните комисари, следователно няма и наказателно постановление. Ако членовете на СЕМ гласуват пък против, след като разгледат акта, то постановление и следователно глоба няма да има. Това е процедурата. Предстои заседанието на СЕМ.

Е, какво излиза? Заради опасността от евентуална имуществена санкция към БНР, ръководството му прибягна до спиране на предаване, което свое действие мотивира със свободата на словото? Каква ирония, нали!

А какво ще правим със слушателите на предаването и на БНР? Те вече са пред оградата на медията, но не за да честитят или аплодират, а за да протестират. Ама, че работа. Слушателите протестират! Да ги арестуваме или да им забраним да минават по бул. „Драган Цанков" № 4? Я, в ареста!

БНР е призвано да служи в интерес на обществото. Но, някой попита ли слушателите за тяхното мнение или поне направи ли опит да измери нагласите им, относно това да го има или не предаването „Деконструкция"? Защо никой не попита и не огласи позицията на журналистите в БНР, на Продуцентския съвет, на Програмния съвет, на директора на "Хоризонт" - Лили Маринкова, на редакционната колегия. И чак след това да дойде административната санкция на Управителния съвет?

В демократичните времена на днешния 21-ви век е учудващо защо се стига до инквизиторски мерки към гласове, позиции и журналисти. А днес е необходимо на БНР точно обратното - максимално разтваряне на ветрилото от програмно многообразие, за да отговори медията на очакванията и обществените нагласи и да покрие всички ниши, които търговските радиовериги не могат и/или не са в състояние да продуцират. Нека се чуват най-различни гласове и мнения. Няма нищо страшно в това, след като радиопрограмата, като цяло, е гарантирано балансирана.

Турбуленциите, произтекли от свалянето на "Деконструкция", се проектираха много умело, като активираха реакцията на публиката и в контекста на политически оцветените пристрастия. И така се нагнетиха още веднъж, предколедно, говореното и страстите по оста ляво-дясно, русофили-русофоби, партии, фондации, та даже институции. Гласовете "за" или "против" бяха консолидирани по двата полюсни фланга. Забележително планирана архитектура на действия, които явно бяха призвани да индикират и нагласите на политическите централи „за" или „против" ръководството и БНР, в контекста на идващата процедура за избор и нов управленски мандат.

Ясно осезаемо е и втъканото послание от административния апарат към работещите журналисти в Радиото за послушание и подчинение, за да не ги постигне същата или подобна участ на деконструкторите. Питам се, ако при всяка смяна на статуквото и управляващите се свалят предавания и се отстраняват журналисти, то скоро няма ли опасност да докараме до там в ефира да звучи единствено прогнозата за времето и бюлетина за нивото на река Дунав?!

Ясно е, че "Деконструкция" може да зазвучи, та дори с картина, от всяка друга медия. Волгин огласи призивите си за това, че битката започва на старта на 2016-а година. Слави отправи публична покана към него за авторска рубрика в предаването му, която радиожурналистът определи като интересно предложение, което ще обмисли. И все пак декларира, че е сигурен във връщането на "Деконструкция" в ефира на БНР.

Дойде ли време да си отговорим честно и категорично на поредица въпроси, сред които и този за степента на сриване на конституционно гарантираната свобода на словото, в името на която се свалят предавания - "Репортерите" я измериха и ни отредиха 106-ото място, явно абсолютно заслужено.

Доколко зрeли в развитието ни са държавата и демокрацията? Свободни ли са медиите наистина, а и самите ние, за да допуснем в ефира си различни гласове? В криза ли са обществените медии у нас? Какво се случва в БНР и по какви правила, на фона на продължаващия вече повече от половин година протест? Необходима ли е медийна реформа на всички нива - законодателство, финансиране, управление? Кога ще встъпят в длъжност новите членове на регулаторните органи и ще се оттеглят онези с изтекъл мандат?

Верига от въпроси, чиито отговори сглобяват пъзела на логичната картина за родната медийна среда, процесите, субектите и отношенията между тях.

Йосиф Хербст ни остави един от златните си завети - "Никому в угода, никому напук".
Точно казано, но колко трудно се оказва за изпълнение днес.
Журналистиката и медиите не трябва да имат господари.
Нали?
Е, 180-ото място в класацията на „Репортерите" изглежда все по-постижимо, както сме я подкарали.

Все пак, Рождество е.
Остава ни надеждата, че изборът и свободата зависят от нас.
Дори тук – в Абсурдистан!

Защото БНР ще го има и след 80 години, умножени по безкрай. И не защото администратори са го управлявали, а защото Радиото – това са гласовете, душите и сърцата на журналистите и слушателите. Любов, която устоява във времето.

Да бъде!

 

Станете почитател на Класа