Маскираните тийнейджъри, заредени с камъни и запалителни
бомби се изненадаха, когато получиха възможност да ги използват.
Те се струпаха до израелски пропускателен пункт в покрайнините
на Рамала, използван от палестински официални представители и
високопоставени посетители. Палестинската полиция обикновено не
позволява на демонстрантите да се приближават. Няколкостотин
метра надолу по пътя е входът на Бейт Ел, израелско селище, в
което е разположен офисът на военния губернатор на окупирания
Западен бряг. Но миналата седмица полицията се разпръсна. "Абас
дори не охранява вече собствените си пропускателни пунктове", се
удиви един протестиращ.
Поведението на палестинския президент Махмуд Абас изглежда
все по-неуместно, докато в Израел и окупираните територии са
връхлетени от насилие. То започна през септември с напрежение
заради Храмовия хълм в Ерусалим, където почитаната джамия "Ал
Акса" е построена на мястото на разрушен еврейски храм от
античността. Четирима израелци бяха убити и над 30 бяха ранени в
серия от нападения този месец. Само на 10 октомври в Ерусалим
бяха извършени две нападения с нож. За същото време над 20
палестинци бяха убити от израелските сили и над 1300 бяха ранени
при всекидневните сблъсъци в Газа, на Западния бряг и в Израел.
Може би най-потресаващият отличителен белег на това насилие
е, че никой не го дирижира. Миналите две палестински въстания -
първата интифада в края на 80-те, в която основното оръжие бяха
камъните, и втората интифада от първото десетилетие на 21 век,
когато бяха използвани огнестрелни оръжия и самоубийствени
атентати - бяха ръководени от политически фракции. Днес обаче
палестинското общество е много по-поляризирано. Фракциите са
заети с борби помежду си, националистическото движение Фатах
контролира Западния бряг, а войнствената групировка Хамас
управлява Газа. И двете ръководят като диктатори държавиците си,
отправят заплахи към неправителствени организации и арестуват
критични журналисти.
Много се говори за трета интифада, но няма кой да я поведе.
Заради това бунтовете са относително малки, а нападенията с нож
засега не сеят чак толкова смърт. Абас, чийто мандат изтече през
2009 г., се страхува, че размириците на Западния бряг ще се
върнат като бумеранг и ще заплашат нестабилната му власт. Затова
смекчи тона в изказванията си по официалните медии и не
насърчава чиновниците да протестират.
Усещайки възможност да отслаби противника си, Хамас прави
точно обратното - възторжено възхвалява нападенията. Лидерът на
Хамас в ивицата Газа Исмаил Хания заяви в петъчна проповед, че
нападенията с ножове действително са начало на трета интифада.
Няколко часа по-късно стотици жители на Газа тръгнаха към силно
охраняваната граница, където седем от тях бяха застреляни от
израелски войници, а десетки бяха ранени. Екстремистите
изстреляха след това две ракети през границата, а Израел отвърна
на огъня, при което загинаха бременна палестинка и малката й
дъщеря.
Това е най-голямата ескалация на насилието от
опустошителната война през лятото на 2014 година. Но Хамас вече
се опитва да притъпи нещата. "Хамас предупреждава Израел да не
продължава да върши глупости", заяви говорителят на групировката
Сами Абу Зухри. Ясно е какво е скритото послание в това
изказване - Хамас може би иска ескалация, но не на собствената
си територия.
Дори 1,7-те милиона араби в Израел са крайно разделени.
Миналата седмица премина с ожесточени протести от Яфа до Назарет
и няколко от нападателите бяха израелски граждани. Активисти
призовава за обща стачка. Въпреки това много хора от тази
общност се страхуват от икономическите последици на
продължителни безредици. Жители на окупирания Източен Ерусалим
се страхуват да работят нощни смени в западната част на града
заради радикални евреи, които нападат бензиностанции и
таксиджии.
Напрежението в телавивския квартал Яфа стопи дори
клиентелата на "Абу Хасан" - ресторант за хумус, обичан и от
евреи, и от араби. "Проблем е, ако евреите се страхуват да
дойдат тук", каза Сабер Сауаед, собственик на магазин за
строителни материали, разположен на главната пътна артерия в
Яфа. "Не се страхувам за себе си. Страхувам се за бизнеса си".
Вътрешните разделения може да предотвратят ескалация на
насилието, но в същото време не позволяват то да спре. Повечето
нападатели нямат криминални досиета или връзки с въоръжени
групировки. Израелски депутати се оплакват всеки ден, че те са
подстрекавани от палестинските фракции. Но по-големият проблем
може да се окаже твърде малкото влияние, което имат всъщност
тези фракции.
БТА
