Деница Ватева Без ограничения при вноса на работници от страни извън ЕС – за това се договориха вчера работодателските организации с премиера Сергей Станишев и министрите Емилия Масларова и Петър Димитров. В момента чуждите кадри в компаниите могат да бъдат 10% от общия брой служители. На заседанието си в Хисаря днес политическият съвет на тройната коалиция ще обсъди промени в закона за насърчаване на заетостта, които да премахнат тази квота. Синдикатите останаха изключително изненадани от новината, тъй като има споразумение сегашното съотношение между българските и чужди работниците да се запази. „Зелените карти“ готови до април Чужденците ще получават зелени карти за работа, които ще важат само за България, съобщи социалният министър Емилия Масларова. Тя обясни, че те ще бъдат подготвени до април, когато ще стане ясно колко души ще са необходими. Тогава работната група ще приключи работата си. Очаква се вносът на кадри да бъде най-вече от Македония, Молдова,Украйна, Китай, Виетнам, Индия и Египет. Те ще попълнят недостига в строителството, металургията, машиностроенето и туризма. Според Масларова работната ръка отвън е „спасението“ и за големите публични проекти като газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“, АЕЦ „Белене“ и изграждането на магистралите. „Ще дадем предимство на онези чужденци, които са завършили образованието си у нас и говорят български език“, каза още Масларова. Наблюдатели на пазара на труда твърдят, че след отпадането на квотата е възможно да се получи своеобразен дъмпинг на заплатите при нископлатената работа, както се случи в някои от западноевропейските страни. „Дъмпинг няма как да се случи, тъй като има административни бариери като минимална работна заплата и осигуровки“, коментира заместник-председателят на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев. Според председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Иво Прокопиев пък едва след като се „изравнят“ чуждите и наши работници може да се получи дъмпинг на заплати. „Това би станало след много години“, смята той. „Аз мисля, че е абсолютно необходима конкуренция на пазара на труда“, коментира Емилия Масларова. Според социалната министърка вносът на кадри би насърчил българите да повишават квалификацията си, което е една от основните цели на програмата за заетостта. Близо 150 000 от работещите у нас са с основно и начално образование. Стартират 6 мерки по програмата на ЕС за човешките ресурси От края на февруари до началото на април ще стартират поетапно и 6 нови мерки по европрограмата „Развитие на човешките ресурси“, стана ясно още на срещата. По тях се очакват 164 млн. лева за заетост на хора над 50 г. и младежи, трайно безработни, деца от сиропиталища и квалификация на служители, най-вече от браншовете с остър недостиг на кадри. Пари ще се дават и проекти за трудова безопасност, посочи още Масларова. Тръгват още 350 млн. евро за конкурентоспособност До края на годината ще бъдат отворени още 8 нови схеми по програма „Конкурентоспособност“, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Те ще са за внедряване на иновативни продукти, обновяване на оборудването, създаване на технологични паркове и консултантски услуги. Основно ще се подкрепят фирми, ориентирани към износ, и фирми със заместващи производства на вноса. „По този начин ще се борим с дефицита по текущата сметка“, обясни Димитров. Работодателите пък не постигнаха съгласие за разпределението на средствата според големината на фирмите. Според председателя на КРИБ Иво Прокопиев трябва да има определена квота от средства, които да се усвояват от големите предприятия, тъй като те са „двигателите на икономиката“. Асоциацията на индустриалния капитал обаче е точно на обратното мнение. „Трябва да се даде достъп на повече компании до програмата“, коментира председателят й Васил Велев.