Еколози срещу Бургас-Александруполис:

Малките течове при пренасянето на петрола, при товаренето и разтоварването му след изграждането на петролопровода „Бургас-Александруполис“ ще причиняват постоянен негативен ефект върху околната среда в Черно море.
Рая Атанасова Малките течове при пренасянето на петрола, при товаренето и разтоварването му след изграждането на петролопровода „Бургас-Александруполис“ ще причиняват постоянен негативен ефект върху околната среда в Черно море. Това е становището на екологични организации, които са против изграждането на тръбопровода. Предвижда се тръбата да пренася 35 млн. тона нефт с възможност да достигат 50 млн. тона петрол годишно. За преминаването на всеки тон страната ни ще печели по 1 долар, което означава, че в българската хазна ще постъпват най-много до 50 млн. долара годишно. Това е далеч по-малко, отколкото България печели всяка година от туризъм – само за 2007 г. приходите надхвърлят 2 млрд. евро. В същото време държавата прибира данъци от туристическите услуги у нас, докато в договора за петролопровода не се предвижда Русия да плаща каквито и да е такси за преминаването на танкерите. Според еколози пристанището на Бургаския залив се разширява, за да бъдат избегнати всякакви допълнителни такси за „резервоарите“, които ще пълнят тръбопровода. Предвижда се на всеки 150 м в морето да има помпени станции Идеята, че така ще се предотвратяват различни разливи в морето, има и друга страна. При всяко разтоварване и натоварване на танкерите ще се изпускат поне по 2 тона нефт. На ден ще преминават по два-три кораба с поне по 80-120 000 тона петрол, обясниха експерти. Какво ще стане при разлив от 200 хил. т петрол? Няма и машини, които да почистят, на брега всичко пък се събира с чували. Дори и в момента петната, които се появяват, се определят като такива с неизвестен произход, допълва Манук Манукян, еколог от Бургас. Рисковете и проблемите, свързани с опазването на околната среда са заложени в самия проект, където непрекъснатостта на доставките трябва да се осъществява на всяка цена. Липсват обаче текстове, които да коментират защитата на Черно море от аварии и инциденти (вкл. за изготвянето на аварийни планове и за създаване на гаранционен фонд). При промяна на данъчната база, основана на изискването „Замърсителят плаща” за опазване на околната среда, Международната проектна компания (МПК) вероятно ще е освободена от санкции, заложени там. Отсъстват текстове, които да указват кой плаща задължения, свързани с околната среда, при ликвидиране на МПК. Влиянието върху „Натура 2000“, Бургаския залив и Черно море Тръбопроводът ще мине през или в непосредствена близост до десет места по „Натура 2000“ – четири по директивата за птиците и 6 – по директивата за местообитанията. Бургаският залив ще бъде подложен на нарастващ риск от инциденти в ситуация с два, три или дори четири терминала за претоварване на суров нефт и ежедневно разминаващи се танкери от 40 000 до 150 000 брт. Нефтопроводът „Бургас-Александрополис“ представлява опасност за фауната и флората на България и въобще за функционирането на екосистемите, особено по Южното Черноморие и на Бургаските езера, предупреждават еколозите. При изграждането и експолатацията на съоръжението ще бъдат засегнати чрез пряко унищожение на части от тях, или чрез фрагментация, важни и редки природни местообитания в Сакар и ждрелото на река Тунджа. Възможно е унищожението на популациите на защитени видове растения и животни. Мерките по поддръжка и експлоатация на такова голямо съоръжение в едни от най-запазените природни екосистеми, нас несъмнено ще доведе до негативни промени в тяхната структура и функции. Експертите, изготвили текст за възможните влияния и варианти за избягване на негативно въздействие от Института за зелена политика, коментират различните варианти, през които ще минава трасето на петролопровода. Според тях проектът е нецелесъобразен. Ако все пак се реализира, трябва да се разгледат всички алтернативи за намаляване на негативните влияния на проекта върху фауната и флората на Югоизточна България. Бургаският залив е затворен и евентуален разлив ще убие Бургас, коментира Манук Манукян. Той припомня, че заливът умира бавно. Нови води в него постъпват единствено през Босфора и Дарданелите и замърсяването би се отразило много по-тежко на затворено море като Черно. През последните години въобще са изчезнали видове като черноморската скумрия, змарид, писия, барбун, пясъчен рак, който се е ловял промишлено. Изчезнала е вече пясъчната мида, която филтрира водата. На изчезване са и паламудът и леферът. Не се правят никакви опити за възстановяване на биоразнообразието в Черно море, както и в трите езера, намиращи се в близост. Според различни проучвания Бургаският залив е на границата на самовъзстановяването. На 180-200 м действа сероводородът При подготовката за тръбопровода трябва да се отчете, че на дълбочина 180-200 м започва сероводородният слой на Черно море. Там корозията е много голяма. Затова трябва да се изготви специфична експертиза за състоянието на Бургаския залив и ефектът, който би предизвикал евентуален разлив. Това едва ли ще се случи през първите години. Въпросът е в това да се обърне внимание на т.нар. „принцип на предпазливостта“ или да се изработи проект на действие при максимална надпроектна авария, който постоянно да се обновява. Опитът показва, че руснаците имат нулева култура за вземане на предварителни мерки, обясни Петко Ковачев. България все още може да договори защита при разливи След като споразумението за създаването на Международната проектна компания (МПК) е факт, оттук нататък Русия трябва да подпише отделни споразумения с България и Гърция. Все още могат да бъдат договорени реални параметри за обезщетенията при евентуален разлив или негативни последици за околната среда. Тепърва предстои изготвянето на доклад за оценка за въздействието върху околната среда и оценка (ОВОС) за съвместимост с „Натура 2000“. В проекта задължително трябва да има оценка за въздействието на евентуални разливи точно по бреговете на Черно море и във вътрешността му, която да отчита спецификите му, което може да съвпадне с ОВОС. Европейският парламент гласува документ за развитието и сътрудничеството със страните от Черноморския регион и в него нефтопроводът не е приоритетен, коментира Манукян. Две трети от трасето на петролопровода – близо 155 км, минава през България, а в същото време държавата ни не е уредила въпроса ако една от страните реши да се откаже от споразумението, какви са компенсациите, кой поема отговорността за евентуални екощети. По българска традиция проблеми ще се създадат около предстоящото отчуждаване на земите, предупреждават запознати. Не е ясно също какво количество гори ще бъде изсечено заради трасето от 155 км, нито през колко защитени територии. С митинги и информационна кампания за 10 000 лева референдум ще има „Това е първият референдум, който ще се проведе в България и Бургас успя да си го извоюва. Този общински съвет успя да се пребори с правителството“, смята Манук Манукян. Въпреки че каквото и да реши местното допитване, резултатите му нямат задължителна сила по нагоре. Бюджетът за референдума е около 10 000 лева. Подкрепа за него е изразила евродепутатката Румяна Желева, активно се включват и местните хора. Еколозите са готови да протестират дори и чрез блокади на пътища. Кой какво държи в компанията В МПК 51% е на Русия чрез „Трубопроводный Консорциум „Бургас-Александруполис“; 24,5% са на българската Проектна компания „Нефтопровод Бургас-Александруполис-БГ“ АД. Други 24,5% се падат на Гърция, които притежава съвместното дружество HELPE S.A. – THRAKI S.A. – 23,5%, а 1 процент в него е на гръцката държава.

Станете почитател на Класа